Черната къща

Когато седнаха в бара, Фин все още се намираше в състояние на силна възбуда и постави ръце върху плота пред себе си, за да спре треперенето им. По тях почти нямаше охлузвания. Той знаеше, че стълкновението с кости лесно може да нарани и него самия, затова бе съсредоточил усилията си в меките затлъстели части – стомаха и ребрата, които причиняваха болка и сломяваха съпротивата на противника. Истинските поражения бяха нанесени от първите два удара – в слабините и в лицето, в които се съдържаха цялата му ярост и унижение, трупани в продължение на трийсет години. И той се питаше защо от това не му е станало по-добре, защо се чувства отвратен, потиснат, победен.

Лоби барът на хотел „Краун“ бе празен, като се изключи една млада двойка, потънала в интимен разговор в далечния ъгъл. Гън седна на стола до Фин и плъзна банкнота към барманката за поръчаните питиета. Пос­ле попита с тих овладян глас.

– Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?

– Не знам, Джордж. Правех се на пълен идиот, предполагам. – Той сведе поглед към сакото и панталона си, изцапани с кръвта на Мърдо Руад.

– Старши инспекторът бездруго ти е бесен, задето не се яви да му докладваш след ходенето до Уиг. Може наистина здравата да загазиш.

– Знам. – Фин кимна и надигна продължително халбата с бира, докато мехурчетата не започнаха да щипят на гърлото му и не го накараха да стисне клепачи. – Струва ми се, че знам кой е убил Макричи.

– Кой? – попита след дълга пауза Гън.

– Не казвам, че го е направил, а само че е имал адски добър мотив. И доста синини по тялото за капак. – Той отново отпи от бирата си. Гън го чакаше да продължи. – Дона Мъри си е съчинила историята с изнасилването.

– Това го знаехме и преди, нали?

– Но не знаехме, че е бременна. Затова го е сторила, Джордж. Защото се е бояла да поднесе истината на баща си и е търсела виновник.

– Но щом баща ѝ е повярвал, това не е ли мотив да извърши убийството?

– Не става въпрос за бащата, а за приятеля ѝ. Онзи, от когото е забременяла. Ако той е смятал, че е изнасилена, това е било силен мотив и за него.

– И кой е този приятел?

Фин се поколеба. Кажеше ли го веднъж, означаваше да пусне духа от бутилката. И повече да не е в състояние да го върне обратно.

– Фионлах Макинес. Синът на моя приятел Артър. Той целият е покрит в синини, Джордж. Отнесъл е страхотен пердах.

Гън доста време запази мълчание.

– Май не ми казваш всичко – рече накрая.

– Кое те кара да мислиш така?

– Струваше ти огромно усилие да изплюеш камъчето. Това прави нещата лични. А щом са лични, значи нещо е останало скрито.

Фин се усмихна мрачно.

– Знаеш ли, от теб би станал добър следовател. Мислил ли си за кариера в тази насока?

– Не, чувам, че работното им време било ужасно. Жена ми няма да го понесе.

Усмивката на Фин се стопи.

– Фионлах е мой син, Джордж. Едва снощи го разбрах. – Той обори глава върху дланите си. – Което означава, че детето на Дона Мъри ще ми бъде внуче. Ама че шибана бъркотия!

Гън смръщи вежди и отпи от бирата си.

– Виж, няма как да ти помогна в личния живот, но може би ще успея да те успокоя относно момчето.

Фин се извърна рязко към него.

– Какво имаш предвид?

– Никога не съм харесвал особено преподобния Мъри. Вярно, жена му твърди, че си е бил у дома в събота вечер, но съпругите често лъжат, за да защитят мъжете си.

– Остави това. Не е бил Доналд.

– Не бързай, изслушай ме. – Гън въздъхна. – Днес направих някои проверки. Както знаеш, тук, на острова, имаме различни религиозни общности. Мъри спада към Свободната църква на Шотландия. Те провеждат ежегодния си събор в църквата „Свети Колумб“ в Единбург. Както се оказва, тази година той се е състоял през май, същата седмица, в която е станало и твоето убийство от Лийт Уок. Което означава, че преподобният Мъри се е намирал в близост и до двете местопрестъпления. Според теб трябва ли опитни ченгета като нас да приемат това за обикновено съвпадение?

– Господи – изгледа го Фин.

– Преди около час старши инспекторът изпрати двама униформени в Нес да го доведат за разпит.

Фин се смъкна от стола.

– Тогава и аз отивам в участъка.

Гън го улови за лакътя.

– Разбирам чувствата ти, но по-добре недей. Ако Смит надуши, че си пил, ще загазиш още повече.

От кея до слуха им долетяха далечните скандирания на протестиращите. „У-бий-ци. У-бий-ци.“

– Вероятно „Пърпъл Айл“ вече вдига котва – рече Фин и отиде до прозореца, но кеят не се виждаше.

– Днес ли отплават за Скалата?

– Да. И Фионлах също е с тях.

– Е, значи, няма къде да избяга през следващите две седмици, нали? А ти ще можеш да поговориш с Доналд Мъри и утре сутрин. Той също няма изгледи да се изгуби в скоро време.