Черната къща

Ако бях очаквал съюзник в лицето на Маршели, то останах горчиво излъган.

– Защо не искаш да ходиш?

– Просто не искам.

– Все трябва да има някаква причина, нали?

Мразех начина, по който тя винаги прилагаше логика към ситуации, почиващи изцяло върху емоции. Самият факт, че не исках нещо, трябваше да бъде достатъчен.

– Не ми трябва причина.

Намирахме се в плевнята, високо върху балите сено. Бяхме се запасили с одеяла и бира и възнамерявахме отново да правим любов напук на кърлежите.

– В Нес е пълно с момчета на твоята възраст, които биха дали мило и драго, за да отидат на Скалата – каза тя. – А после всички ги уважават за това.

– Чуден начин да спечелиш уважение, няма що. Да избиеш стотици беззащитни пилета.

– Да не би да те е страх?

– Разбира се, че не! – заявих разгорещено, макар вероятно да не бях напълно искрен.

– Защото така ще си помислят хората.

– Не ме е грижа какво ще си помислят. Няма да ходя и толкова.

В очите ѝ се появи странна смесица от съчувствие и яд. Съчувствие към силата на чувствата ми и яд, задето отказвам да ги обясня.

– Бащата на Артър... – започна тя.

– Не е мой баща – прекъснах я аз. – Не съм длъжен да му се подчинявам. Ще намеря Гигс и сам ще му кажа, ако трябва.

Изправих се, но тя бързо ме улови за ръка.

– Фин, недей. Моля те, седни. Нека го обсъдим.

– Няма какво да обсъждаме.

Пътуването предстоеше само след няколко дни и аз бях разчитал на нейната подкрепа за решение, което неминуемо щеше да има своите последици. Знаех, че ще тръгнат приказки, че всички ще шушукат зад гърба ми, ще ме наричат страхливец, предал гордата традиция. Но това не ме засягаше. Аз напусках острова, оставях завинаги зад гърба си клаустрофобията на селския живот с неговата дребнава злоба и интриги. Не ми бяха нужни оправдания, но Маршели очевидно не смяташе така. Упътих се към пролуката между балите сено, но после спрях, поразен от внезапна мисъл.

– Наистина ли смяташ, че ме е страх?

Тя се колеба твърде дълго, преди да отговори.

– Не знам. Знам само, че се държиш много странно.

Това преля чашата.

– Ами, майната ти тогава. – И излязох гневно от плевнята в сгъстяващия се сумрак.