Черната къща

Фин освободи Фионлах от въжето и го поведе назад през скалите към черната къща. Няколко мъже дойдоха да ги пресрещнат и наметнаха младежа с одеяла. Той още не бе проговорил, но състоянието му ясно си личеше по изпитото пепеляво лице. На сто метра под тях, в тесния проток, екипажът на „Пърпъл Айл“ наблюдаваше ставащото от палубата, а някъде от югозапад вятърът носеше шум от вертолетни перки.

Хеликоптерът се спусна към площадката за кацане до фара, разгонвайки безбройни ята морски птици – и той самият като голяма червено-бяла птица, изпълваща с рев небесата. На борда отстрани ясно личеше надписът „Брегова охрана“, изписан с черни букви. Вратата се плъзна назад и от търбуха му се изсипаха униформени и цивилни полицаи. Ловците на гуга ги наблюдаваха как с препъване си проправят път през мокрите, осеяни с гнезда скали. Старши инспектор Смит водеше групата с развят зад гърба шлифер и разчорлен перчем въпреки обилното количество гел. Най-сетне успя да се добере до Фин и застана нестабилно пред него.

– Къде е Макинес?

– Закъсняхте, сър. Вече е мъртъв.

Смит наклони глава встрани и му хвърли изпълнен с подозрение поглед.

– И как точно умря?

– Скочи от скалата – отвърна Фин и като видя недоверчиво присвитите му устни, добави: – Всички присъстващи го видяха.

Застаналият встрани Гигс кимна мълчаливо. Каквото и да се напишеше в полицейския доклад, то винаги щеше да бъде само половината от истината. Цялата истина никога нямаше да напусне Скалата. Щеше да остане завинаги тук, нашепвана от вятъра сред птиците и суровите назъбени скали. Съхранена в умовете и сърцата на мъжете, присъствали на събитията в този ден. А когато и те си отидеха от този свят, щеше да я знае само Бог.