Черната къща

Докато стигне края на Чърч Стрийт и свие наляво по Кромуел Стрийт, вече бе напълно подгизнал. Якето с качулка предпазваше главата и горната част на тялото му, но панталонът му беше залепнал за бедрата, а лицето му се вкочанясваше под напора на ледения дъжд. Той потърси заслон пред входа на боядисано в зелено магазинче за сувенири. От витрината, сякаш в израз съчувствие, любопитно го наблюдаваха трийсетсантиметрови копия на шахматните фигури от остров Луис. Фин извади мобилния си телефон и набра номера на участъка, намиращ се на две преки разстояние.

– Искам да говоря с Джордж Гън – каза, когато отсреща вдигнаха.

– За кого да му предам?

– Просто ме свържете.

Кратка пауза.

– Един момент.

– Сержант Гън – чу се в слушалката след малко.

– Джордж, аз съм. Удобно ли е да говориш?

Секунда тишина.

– Не особено.

– Добре тогава, само слушай. Искам да те помоля за една услуга. Голяма услуга.