Десета глава

– Извинете – каза Маршели и взе притеснено да рови из дамската чанта за телефона си. Не че баща ѝ бе много словоохотлив или че казаното имаше особен смисъл, но съдейки по едрите мълчаливи сълзи, рукнали по лицето му след разкритието, че е бил с майка си по време на смъртта ѝ, този факт явно носеше за него силен емоционален заряд. А телефонът ѝ бе звъннал тъкмо в най-неподходящия момент.

– Какво става тук? – протестираше раздразнено старецът. – Не може ли човек да има поне минута покой в собствения си дом?

Фин се приведе напред и постави длан върху ръката му.

– Всичко е наред, господин Макдоналд. Беше просто мобилният на Маршели.

– Една секунда, ако обичате – каза тя в слушалката, сетне я прикри с длан и се обърна към останалите: – Ей сега се връщам. – И като стана от стола, забърза към другия край на голямото празно фоайе. Повечето па­циенти на центъра бяха отишли на излет с автобус, тъй че освен тях други хора почти нямаше.

Гън кимна на Фин и като оставиха Тормод сам, те също се дръпнаха встрани, разговаряйки тихо помежду си. Фин забеляза, че сержантът, макар и шест-седем години по-възрастен от него, няма нито един бял косъм в косата си, и се зачуди дали случайно не я боядисва. Но това някак не се връзваше с цялостния му облик. Лицето му също бе гладко, като се изключи единствената дълбока бръчка на загриженост, прорязала челото му в момента.

– Сигурен съм, че ще пратят някой външен да оглави разследването – каза той. – Няма да поверят нещо толкова сериозно на човек от острова. Знаеш как е.

Фин кимна.

– А който и да дойде, далеч няма да е така тактичен като мен. Единственото, което знаем за самоличността на убития, е, че има родствена връзка с Тормод Макдоналд. – Той направи пауза и присви устни в нещо като извинителна физиономия. – Което директно поставя самия Тормод в кръга от заподозрени.

Маршели се върна при тях, пъхайки телефона в чантата си.

– Обадиха се от социалната служба. Очевидно имат едно свободно легло, поне за момента, в отделението за болни от алцхаймер в „Дън Айсдийн“.

Загрузка...