Човекът от остров Луис

Още рано на другата сутрин всички в сиропиталището по непонятен начин бяха узнали за падането на Патрик Кели от моста. А когато от училището се обадиха да кажат, че занятията за деня са отменени, разбрахме, че се е случило най-лошото. Вестта бе само, че някакво момче се е пребило до смърт късно предната нощ, и никой от персонала не бе наясно за кого точно става дума. Но питомците на дома знаеха.

Странно, че никой от тях не дойде да ни попита какво се е случило. Сякаш бяхме прокажени и те не желаеха да се докосват до нас, за да не се заразят. Събираха се на обичайните групички, но заобикаляха отдалеч Катрин, Питър и мен.

Тримата седяхме заедно в столовата и очаквахме неизбежното. То настъпи малко преди обяд.

Една полицейска кола се изкачи с ръмжене по алеята и спря в подножието на стълбището. Двама униформени влязоха в сградата и бяха отведени до кабинета на господин Андерсън. Не минаха и десет минути, и разсилният бе изпратен да ни повика.

– Какви сте ги надробили този път? – попита ни със загрижена физиономия.

Въпросът бе отправен най-вече към мен, понеже бях най-голям, но аз само свих рамене.

Докато вървяхме по коридора, очите на всички останали деца бяха приковани в нас и всяко от тях безспорно благодареше на бога, че не е на наше място. Сякаш бяхме осъдени на смърт, крачещи към ешафода.

Директорът ни посрещна прав зад бюрото си, а лицето му имаше същия землист цвят като косата. Сакото на тъмния му костюм бе закопчано догоре, а ръцете – скръстени отпред на гърдите. Двамата полицаи, с фуражки в ръце, стояха от едната му страна, а икономката – от другата. Тримата се подредихме насред кабинета, а той ни хвърли изпепеляващ взор.

– Искам един от вас да говори от името на всичките.

Катрин и Питър едновременно се обърнаха към мен.

– Добре, ти, Макбрайд. – За пръв и единствен път го чувах да ме назовава по фамилия. – Ако някой от останалите не е съгласен с казаното от него, да се обажда. Мълчанието ще се приема за съгласие. – Той си пое дълбоко дъх, после опря върховете на пръстите си върху бюрото и леко се приведе напред. – Тук сте, защото снощи едно момче е загинало, падайки от моста към селото. Патрик Кели. Познавате ли го?

– Да, сър – кимнах.

– Изглежда, че група деца са се шляли по моста около полунощ. Няколко момчета и едно момиче. – Той изгледа многозначително Катрин. – Малко по-рано пък в селото са забелязани две момчета и едно момиче от нашия дом. – Той се изправи в пълния си ръст. – Някакви предположения кои може да са били?

– Не, сър. – Знаех, че няма начин да го докажат, освен ако не разполагат със свидетел, който да ни идентифицира. А ако разполагаха с такъв, той вече щеше да е в кабинета на господин Андерсън и да ни сочи с пръст. Затова просто отричах всичко. Не, не сме напускали сиропиталището. Прекарали сме цяла нощ в леглата си. Чули сме за падането на Патрик Кели едва тази сутрин. И не, нямаме представа какво е могъл да търси той, или който и да било друг, на моста посред нощ.

Естествено, те бяха наясно, че лъжа. Бяха подочули нещичко, навярно от братята Кели или някой от техните приятели.

Господин Андерсън отново се наведе напред и кокалчетата му побеляха върху плота, точно както в деня на постъпването ни преди близо година.

– Има известни съмнения – каза, хвърляйки поглед към двамата полицаи – дали момчето е паднало само. Ще се проведе разследване и ако се установи, че някой го е блъснал, той ще бъде обвинен в убийство. Непредумишлено, в най-добрия случай. Въпросът е много, много сериозен. Освен това би хвърлил ужасно петно върху репутацията на дома, ако се окаже, че някой от възпитаниците ни е бил замесен. Разбирате ли?

– Да, сър.

Нито Питър, нито Катрин бяха отворили уста от самото начало. Сега директорът се обърна към тях.

– Някой от вас има ли нещо да добави?

– Не, сър.

Изпроводиха ни от кабинета, а след половин час, когато полицаите вече си бяха тръгнали, из коридорите можеше да се чуе ехтящият глас на господин Андерсън.

– Проклети католици! Искам ги вън оттук!

И предсказанието на Катрин най-сетне се сбъдна. Още на другата сутрин свещеникът дойде да ни отведе.