Човекът от остров Луис

Когато Фин тръгна да си върви, облаците на запад се бяха сгъстили, а вятърът носеше първите ситни пръски дъжд.

– Най-добре да те откарам обратно през хълма – рече Мораг, която бе излязла да го изпрати. – Всеки момент ще завали като из ведро. Изчакай само да отворя гаража, че да вкарам колата направо вътре на връщане.

Тя набра кода на клавиатурата и вратата плавно се вдигна, прибирайки се под покрива. Фин забеляза стар чекрък, поставен в дъното на гаража.

– Да не би да предете вълна? – попита.

– За бога, не – засмя се Мораг, като седна зад волана, а Дино отново скочи в скута ѝ. Този път гюрукът бе вдигнат и той започна неспокойно да скимти и да тика влажния си нос в стъклото, докато тя не свали прозореца, позволявайки му да подаде глава навън. – Никога не съм го правила и нямам намерение да започвам. Просто го взех и реших да го реставрирам. Ще стои добре в гостната, а и ще ми напомня за всички онези жени, които съм гледала да предат като момиче. После изработваха от преждата одеяла, чорапи и пуловери за мъжете. Повечето мъже бяха рибари и прекарваха в морето по пет дни в седмицата. Знаеше се, че местните пуловери от промаслена вълна са практически непромокаеми, и те всички ги носеха.

Тя стигна крайбрежния път и зави рязко по него.

– При плетенето всяка жена си имаше свой собствен мотив, който обикновено се предаваше от майка на дъщеря. Толкова специфичен, че когато извадеха нечий разложен труп от морето, можеха да го разпознаят само по шарката на пуловера. Безпогрешно, като пръстов отпечатък.

Мораг се обърна да махне за поздрав на възрастния мъж, с когото Фин бе разговарял по-рано, и мерцедесът едва не влезе в канавката, но това изобщо не я притесни.

– Тук имаме един пенсиониран свещеник, който си пада малко историк. Нали е дал обет за целомъдрие, какво друго да прави през дългите зимни вечери. – Тя хвърли палава усмивка на Фин. – Та той колекционира мотиви на тъкани от Ерискей. Чувала съм, че имал снимки и рисунки, обхващащи цял век, ако не и повече.

Скоро стигнаха билото на хълма и тя го изгледа любопитно.

– Нещо си много мълчалив.

– Просто ми е приятно да слушам вашите истории – отвърна Фин с мисълта, че трудно би успял да вмъкне и дума в разговора, дори и да иска.

– А защо те интересуваха моите съседи О’Хенли?

– Всъщност интересуват ме не те, а произходът на един стар човек, който сега живее на остров Луис. Мис­ля, че следите му водят към Ерискей.

– Как се казва? Нищо чудно да го познавам.

– О, надали. Представя се като Тормод Макдоналд, но това не е истинското му име.

– А кое тогава?

– Тъкмо това се опитвам да разбера.