Човекът от остров Луис

Фермата на семейство Макдоналд се намираше на около половин километър навътре от брега, върху възвишение, гледащо към плажовете на Лъскентайър и Скариста. От къщата до пътя се проточваше дълъг тесен парцел, различим сега единствено по гнилите останки от колове за ограда, забити в земята. Природата бе взела своето и почвата, някога култивирана с години за посеви и паша, сега почти не се различаваше от околната. Самата къща представляваше куха черупка. Покривът отдавна се бе срутил, дори от комина край северната стена оставаха само купчина потъмнели тухли. На мястото на някогашния под растяха високи бурени и трева. Под от утъпкана пръст, посипан със слой пясък, навремето сменян ежедневно от майката на Тормод.

Гън, с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете, обгърна с поглед ширналия се плаж и морето, където различни оттенъци на изумрудено и тюркоазено обозначаваха плитчините.

– Това е задънена улица – измърмори.

Но Фин гледаше към отсрещната страна на хълма и далечната фигура на мъж, подреждащ торфени чимове край бяла, прясно измазана къща.

– Ела, нека проверим какво знае съседът.

И той пое през високите треви, полюшващи се като вълни на вятъра. Свежата зеленина пробиваше през изсъхналите миналогодишни стръкове, а жълти и лилави цветя протягаха чашки съм слънцето, възвестявайки началото на пролетта. Гън трябваше да подтичва, за да не изостане от него.

В съседния имот всичко изглеждаше подновено. Стените бяха боядисани, покривът и оградата ремонтирани, а вратите и прозорците сменени. Отпред бе паркиран лъскав червен пикап, а стопанинът – мъж с гъста прошарена коса, остави заниманието си, щом ги видя да приближават. Имаше обветреното лице на човек, прекарващ много време на открито, но явно не беше местен, защото в отговор на поздрава на Фин отвърна:

– Съжалявам, не говоря келтски.

– Няма проблем. Аз съм Фин Маклауд. А това – посочи той запъхтения си спътник, който най сетне се присъедини към тях – е сержант Джордж Гън.

Мъжът изглеждаше леко притеснен, докато се здрависваха.

– Какво търси полицията тук?

– Трябва ни малко информация за хората, притежавали съседния парцел.

– А, семейство Макдоналд.

– Същите. Познавате ли някой от тях?

– Боя се, че не – засмя се другият, вече поотпуснат. – Аз съм роден и отрасъл в Глазгоу. Това място е на родителите ми. Те са напуснали острова в края на петдесетте, когато вече съм бил на път да се родя. Може дори да съм заченат в тази къща, макар че няма как да го гарантирам.

– Значи те сигурно са познавали съседите? – предположи Фин.

– О, разбира се. Те познаваха всички наоколо. Слушал съм много истории като момче, когато почивахме тук през лятото. Но в края на шейсетте баща ми почина и оттогава спряхме да идваме. Мама също си отиде преди пет години, а аз реших да се върна и да постегна къщата едва миналата година, след като ме съкратиха от работа. Да видя дали ще успея да си изкарвам прехраната като земеделец.

Фин се озърна и кимна одобрително.

– Дотук се справяте чудесно.

– Е, все трябваше да направя нещо с парите от обезщетението, нали?

– Знаете ли изобщо нещо за семейство Макдоналд? – намеси се Гън.

Мъжът си пое дълбоко въздух и изпуфтя замислено.

– Не и от първа ръка. В самото начало, когато идвах­ме на почивка, те още живееха тук. После май стана някаква трагедия. Не знам точно каква, но щом пристигнахме следващото лято, от тях нямаше и следа.

Гън се почеса по брадичката.

– И нямате представа къде са заминали?

– Един господ знае. Мнозина от тукашните хващат към Канада, по дирите на своите предци от времето на Изселванията.7

Фин усети как вятърът започва да захладнява и вдиг­на ципа на якето си.

– А дали е възможно въпросните Макдоналд да са били католици?

Този път другият се изсмя с пълно гърло.

– Католици? Тук? Сигурно се шегувате. Това е презвитерианска общност.

Фин кимна. Действително, сценарият не изглеждаше особено вероятен.

– Къде се намира най-близката църква?

– Най-близо е Шотландската църква в Скариста. – Мъжът се обърна и посочи на юг. – На няма и пет минути път.

7 Принудителни изселвания на арендатори на земя в Шотландия през XVIII и XIX век вследствие на стопански реформи. – Б. пр.