Трябваше им само четвърт час, за да стигнат обратно до църквата на Скариста, и десетина минути бродене сред надгробните камъни, докато открият онзи, който търсеха. Тормод Макдоналд, роден 2.VIII.1939, обичан син на Доналд и Маргарет, удавил се при нещастен случай в залива Стайнигид на 18.III.1958.
Гън приседна в тревата до обраслата с мъх гранитна плоча и се облакъти върху коленете си. Фин стоеше прав, вторачен в издълбания надпис, сякаш очакваше, че ако го гледа достатъчно дълго, той ще се промени от само себе си. Тормод Макдоналд бе умрял едва осемнайсетгодишен и лежеше в земята вече петдесет и четири години.
След излизането от сградата на съвета двамата мъже не бяха разменили нито дума помежду си. Но сега Гън вдигна глава и изрече въпроса, занимавал мислите им още откак госпожа Маколи ги бе попитала дали ще желаят копие от смъртния акт.
– Ако бащата на Маршели не е Тормод Макдоналд, то кой, по дяволите, е той?