Трябваше им само четвърт час, за да стигнат обратно до църквата на Скариста, и десетина минути бродене сред надгробните камъни, докато открият онзи, който търсеха. Тормод Макдоналд, роден 2.VIII.1939, обичан син на Доналд и Маргарет, удавил се при нещастен случай в залива Стайнигид на 18.III.1958.

Гън приседна в тревата до обраслата с мъх гранитна плоча и се облакъти върху коленете си. Фин стоеше прав, вторачен в издълбания надпис, сякаш очакваше, че ако го гледа достатъчно дълго, той ще се промени от само себе си. Тормод Макдоналд бе умрял едва осем­найсетгодишен и лежеше в земята вече петдесет и четири години.

След излизането от сградата на съвета двамата мъже не бяха разменили нито дума помежду си. Но сега Гън вдигна глава и изрече въпроса, занимавал мислите им още откак госпожа Маколи ги бе попитала дали ще желаят копие от смъртния акт.

– Ако бащата на Маршели не е Тормод Макдоналд, то кой, по дяволите, е той?

Загрузка...