Те вървяха мълчаливо по Типърлин Роуд, покрай каменните вили, тънещи в своето дискретно усамотение зад високите огради и дървета. Щом стигнаха до ъгъла на Стейбъл Лейн с павираната Албърт Терас, където вдясно от тях се издигаше потъналият в зеленина хълм, Маршели не можа повече да сдържи напрежението си.
– Какво според теб се е случило на моста при Дийн онази нощ?
– Трудно ще разберем. Всички присъствали са мъртви, с изключение на баща ти. И може би на Кейт.
– Но поне вече знаем кой е той. Или кой е бил.
– Така е. Но не биваше да споменаваш сегашното му име.
– Защо? – попита тя, внезапно пребледняла.
– Не знам, Маршели – въздъхна дълбоко Фин. – Просто ми се ще да си беше премълчала.