Човекът от остров Луис

– Какво изобщо правим тук?

Гън стоеше безутешно насред асфалтирания паркинг на билото на хълма, вдигнал яка до ушите си и с почервенял от студа нос. Макар слънцето да пробиваше на места облаците, хвърляйки петна от светлина, препускащи като диви коне през низината и плажа под тях, в лъчите му нямаше топлина. Вятърът се бе обърнал откъм север, лъхайки в лицата им с мразовита арктическа жилка.

Църквата на Скариста се извисяваше гордо над пространство от окосена трева, осеяно с надгробните камъни на поколения благочестиви местни жители. Чудна гледка, която да отнесеш със себе си в отвъдното, помисли си Фин. Синкавите силуети на планините в далечината, златистата ивица на плажа, вечно менящата се светлина на неспокойното небе и постоянният рефрен на вятъра, наподобяващ хор от правоверни гласове, извисени във възхвала на Бога.

Той погледна към сградата на църквата, също толкова сурова и лишена от украса, както и тази в Кробост.

– Искам да видя дали вътре има лодка – каза.

– Лодка? – намръщи се озадачено Гън. – В църквата?

– Да, лодка. – Фин натисна бравата на вратата и тя се отвори. Двамата прекосиха преддверието и влязоха в основното помещение, където, разбира се, нямаше лодка. Само прост олтар от буково дърво с пурпурна драперия и амвон, издигнат високо над него, откъдето свещеникът, привилегирован да стои по-близо до всевишния от своето паство, проповядваше словото Божие.

– И какво те накара да мислиш, че ще откриеш лодка в храма? – обади се иззад гърба му Гън.

– Тормод Макдоналд спомена за църква с лодка вътре, Джордж. Църква, построена от рибари.

– Значи си го е съчинил.

– Не съм сигурен. Вярно, че е объркан и разстроен. Спомените му се губят и преплитат и трудно намира думи, с които да ги предаде. Допускам дори, че крие нещо, съзнателно или не. Но не мисля, че лъже.

Още щом излязоха от църквата, вятърът ги поде наново, още по-силен и безмилостен от преди.

– Целият остров Харис е протестантски, нали, Джордж? – попита Фин.

– Не ще и дума. Дори да се намерят един-двама католици на Хебридите, те са по-скоро като овце, отлъчени от стадото, и живеят най-вече по южните острови. – Той се ухили и понижи глас. – Знаеш, по-топъл климат, по-леки нрави. Чувам, че магазините дори продавали алкохол в неделя.

Фин също се усмихна и отвори вратата на колата.

– Мисля, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото да видим това по нашите места. А сега накъде?

– Карай обратно към Тарбърт. Ще ми се да взема копие от акта за раждане на стария Тормод.