Човекът от остров Луис

Единайсета глава

Стаята тук е по-тясна от моята у дома. Но изглежда наскоро боядисана. Хубави бели стени, без петна по тавана. Прозорците също са модерен стъклопакет и не се чува нито вятърът, нито дъждът, който тропа по тях. Само се вижда как се стича, подобно на сълзи. Сълзи в дъжда. Кой би разбрал? Но ако ще плачеш, по-добре го прави сам. Притеснително е да седиш със сълзи по лицето, докато хората те гледат.

Сега нямам сълзи, макар че се чувствам тъжен. И сам не знам защо. Чудя се кога Маршели ще дойде да ме отведе у дома. Надявам се да заварим добрата Мери, щом се приберем. Харесвам добрата Мери. Тя ме гледа и понякога докосва лицето ми така, сякаш някога ме е обичала.

Вратата се отваря и влиза приятно младо момиче. Струва ми се смътно познато.

– О, господин Макдоналд – казва. – Още не сте свалили палтото и шапката си. Всъщност... мога ли да ви наричам Тормод?

– Не! – отвръщам. И се чувам как излайвам думата, подобно на куче.

Тя явно се сепва.

– Но ние всички тук сме приятели, господин Макдоналд. Хайде, нека ви помогна да се съблечете и да окачим палтото в гардероба. После ще отворим куфара и ще подредим нещата по чекмеджетата. Вие сам ще решите кое къде да сложим.

Тя приближава и се опитва да ме накара да стана. Но аз се съпротивлявам, тръсвам рамене.

– Почивката ми свърши – казвам. – Маршели ще дойде да ме отведе у дома.

– Не, господин Макдоналд, няма. Никой няма да дойде. Сега тук е вашият дом.

Дълго време седя мълчаливо. Какво иска да каже тя?

Този път я оставям да вземе шапката ми, да ме изправи на крака и да съблече палтото ми. Не мога да повярвам. Това не е моят дом. Маршели положително скоро ще дойде. Тя никога не би ме оставила тук. Не и собствената ми плът и кръв. Или пък греша?

Сядам отново. Леглото е доста твърдо. От Маршели още няма и следа. Чувствам се... Как се чувствам? Предаден. Изигран. Казаха ми, че отивам на почивка, а ме зарязаха на това място. Точно както в деня, когато попаднах в сиропиталището в Дийн.3 То беше същински затвор, а ние – пленници в него.

3 Бивше село, намиращо се сега на територията на гр. Един­бург. – Б. пр.