Човекът от остров Луис

На входа на „Дън Айсдийн“ го пресрещна млада жена с тъмна, вързана на конска опашка коса, която припряно го поведе към офиса си.

– Вие бяхте тук, когато дъщерята на Тормод Макдоналд го доведе при нас, нали, господин...

– Маклауд. Да, аз съм приятел на семейството.

– Разбирам – кимна неспокойно тя. – Цяла сутрин се опитвам да се свържа с нея, но без успех.

– Защо, да не би да е станало нещо?

– Ами, как да ви кажа... В общи линии, господин Макдоналд се опита да избяга.

– Да избяга? – повдигна удивено вежди Фин. – Че тук да не е затвор?

– Естествено, че не. Пациентите са свободни да идват и да си отиват когато пожелаят. Но това се е случило посред нощ, когато вратите са били заключени поради съображения за сигурност. Изглежда, че снощи той е успял да всее недоволство у няколко души. Общо четирима са решили да се измъкнат.

Фин не можа да сдържи усмивката си.

– Малък пенсионерски заговор, а?

– Положението не е смешно. Господин Макдоналд се е качил в кухненската мивка и е разбил прозореца с голи ръце. Получил е тежки порязвания.

Веселостта на Фин се изпари.

– Сега добре ли е?

– Трябваше спешно да го откараме в болницата. Зашиха го и сега отново е в стаята си, целият бинтован. Но се държи агресивно, вика по персонала и отказва да свали палтото и шапката си. Постоянно повтаря, че дъщеря му ще дойде да го прибере у дома. – Тя въздъх­на и отвори бежовата папка, лежаща върху плота на бюрото ѝ. – Ще трябва да приложим някакво медикаментозно лечение.

– Какво по-точно?

– Боя се, че мога да го обсъждам само с членове на семейството.

– Вие искате да го упоите.

– Не става въпрос за упояване, господин Маклауд. Той е в силно възбудено състояние. Ако не преодолеем кризата, може да причини още вреди на себе си. Или на околните.

Фин прехвърли в ума си евентуалните последици от успокоителните. Те допълнително щяха да замъглят бездруго крехката и накъсана памет. Да попречат на всеки опит да се стимулира споменът за минали събития и да се установи връзката между Тормод и мъртвия. Но от друга страна, персоналът не можеше да си позволи да рискува.

– Вижте – каза накрая. – Явно ще трябва да се свържете с Маршели и да обсъдите терапията с нея. Но междувременно аз също ще се радвам да помогна. Бях дошъл с намерение да го поразходя с колата, ако вие не възразявате.

– О, това би било чудесна идея, господин Маклауд. Всичко, което ще го отвлече от представата, че се намира в затвор, е добре дошло.