Човекът от остров Луис

Петнайсета глава

В помещението беше студено. Място, подходящо за мъртвите. Санитарят в бяла престилка изтегли рафта на хладилната камера и Фин видя пред себе си кафеникавото от торфа, но инак удивително добре запазено лице на млад мъж, който, съдейки по момчешките му черти, не ще да е бил много по-възрастен от Фионлах.

Гън кимна на санитаря и той дискретно се оттегли.

– Надявам се, разбираш, че ако някой узнае за това, съм мъртвец. – Сержантът леко се смути от думата. – Ако ме извиниш за неуместния израз.

Фин го погледна.

– Напълно оценявам какво ти е струвала услугата, Джордж.

– Но това не ти попречи да я поискаш.

– Можеше и да ми откажеш.

– Вярно, можех. Но след като вече сме тук, по-доб­ре побързай. Според патолога разлагането все повече ще се ускорява.

Фин измъкна от джоба си малък дигитален фото­апарат и направи три-четири снимки на лицето на трупа под различен ъгъл. Блясъкът на светкавицата се отразяваше от фаянсовите плочки на стените.

– Нещо друго, което ще ми е от полза да знам? – попита, след като прибра апарата обратно.

– Бил е увит в одеяло в продължение на няколко часа след смъртта. То е оставило отпечатъци по гърба, седалището, прасците и задната част на бедрата. В момента художник изработва скица, за да разберем как е изглеждала тъканта.

– Но няма с какво да я сравните?

– Не. Покрай тялото нямаше нищо. Нито одеяло, нито дрехи.

Гън почука на вратата и санитарят се върна, за да затвори рафта и да потопи непознатия млад мъж, изваден от мочурището, отново в царството на мрака.

Отвън вятърът веднага залепи саката и панталоните към телата им. Дъждът пръскаше леко, но без сериозни намерения. На билото на хълма се строеше разширение на болницата, носеше се бръмчене на дрелки и тропот на пневматични чукове, а мимолетните проблясъци на слънцето осветяваха оранжевите жилетки и бели каски на работниците.

След като човек е бил в досег със смъртта, винаги настъпва момент на вътрешно смирение. Напомняне за собствената му крехка преходност. Двамата мъже се качиха в колата на Гън, без да разменят и дума. Мина близо минута, преди Фин да отвори уста:

– Има ли някакъв шанс да ми набавиш копие от доклада на аутопсията, Джордж?

– Сега пък и това ли – изпъшка сержантът.

– Ако е прекалено трудно, просто кажи.

Другият го изгледа кръвнишки.

– Ще видя какво мога да направя. Още някакви желания? – добави иронично.

– След като питаш – усмихна се Фин, – не е зле да ми кажеш къде да принтирам снимките.