Човекът от остров Луис

Отделът по гражданско състояние се намираше в сградата на съвета в Тарбърт – унило здание с плосък покрив, служило по-рано за общежитие на учениците, идващи от далечни кътчета на острова, за да посещават местната гимназия. Къщата на отсрещната страна на улицата едва се виждаше иззад стена от дървета и храсти, безспорно оставена да израсте, за да скрие от погледите на обитателите ѝ грозотата на тази постройка.

Възрастната дама, която ги посрещна, вдигна очи от бюрото си с думите:

– Затваряйте вратата! Как, мислите, се седи тук по цял ден? И без това става достатъчно течение от проклетата неуплътнена дограма!

Сконфузеният Джордж Гън побърза да затвори вратата и се зае да рови из дълбините на подплатеното си яке в търсене на полицейската карта. Служителката я огледа през очилата си, сетне вдигна очи над телените им рамки, за да проучи внимателно двамата посетители.

– И с какво мога да ви помогна, господа?

– Бих искал да получа едно извлечение от регистъра на ражданията – рече Гън.

– Е, дано не очаквате, че ще ви излезе безплатно само защото сте полицай. Струва 14 паунда.

Фин и Гън се спогледаха, потискайки усмивките си.

– Отдавна ли работите в съвета, госпожо Маколи? – попита Фин, след като наклони глава, за да прочете табелката върху бюрото.

– Откакто се помня. Но вече от пет години съм пенсионирана. Сега съм тук само за няколко дни, по заместване. Та чий акт за раждане ви интересува?

– На Тормод Макдоналд – отвърна Гън. – От Шилебост. Роден някъде около 1939-а, ако не се лъжа.

– А, да... – кимна сериозно старата дама и покритите ѝ с кафеникави петна пръсти зачаткаха по клавиатурата на компютъра. – Ето го – каза след малко, взирайки се в екрана. – Втори август 1939-а. Искате ли и копие от смъртния акт?

В последвалата тишина вятърът отвън сякаш се усили още повече, стенейки през всяка цепнатина и пролука подобно на жалба по мъртвите.

– Ужасна случка беше, господин Гън – продължи госпожа Маколи, без да забелязва ефекта от думите си. – Помня я добре. Беше съвсем млад, още тийнейджър. Истинска трагедия. – Пръстите ѝ пробягаха отново по клавиатурата. – Да, точно така. Починал на 18 март 1958-а. Да ви извадя ли копие? Ще струва още 14 паунда.