Гайдаря от Хамелин

10.

Триш Уайнстейн бе пътувала с колата си едва петнадесет минути, когато почувства първите болки. След първата вълна на гадене тя разбра, че физкултурният салон за момента ще трябва да отпадне от плановете й. Месечното й неразположение винаги й се отразяваше много зле. А в момента даже не й беше и до пазаруване. Искаше само да си вземе едно хапче мидол и да се сгуши в леглото с топла грейка.

Шофираше по-бързо от обикновено. Болките се усилваха, гадеше й се все по-начесто и тя искаше час по-скоро да се прибере у дома. Да се потопи във ваната. Може би Филис ще се съгласи да остане още малко, за да може тя да подремне малко.

За разлика от всеки друг път Триш се запъти не към задната, а към входната врата — действие, което така и не можа да проумее и да си обясни по-късно, когато мислеше за случилото се през този ден. Вратата почти веднага се блъсна в нещо тежко и не помръдна повече. Триш надникна и видя чифт ботуши, марка „Ъгс“. „Филис носи такива ботуши“, помисли си Триш, без да свърже двете неща в ума си. Натисна вратата по-силно и едва тогава осъзна, че по този начин избутва тялото на свекърва си по килима. Връхлетяна от неописуем ужас, тя понечи да изкрещи, но писъкът заглъхна в гърлото й при вида на възрастната жена, която, с пяна на устата, се тресеше в неконтролируеми конвулсии. Сърдечен пристъп!

Но един евентуален сърдечен пристъп не обясняваше наличието на голямата мукавена кутия, която Триш намери във всекидневната. Нито пък отворената врата на детската стая. И в този миг зрението й се замъгли, ушите й запищяха, обгърна я мрак. Олюля се, вцепенена от ужас, и посегна да се хване за нещо, за да не падне. Не можа да уцели бравата на вратата, краката й поддадоха, тя се свлече на колене и запълзя към детската стая. От гърлото й се изтръгна почти животински рев:

— Х… е… й… с…