Гайдаря от Хамелин

72.

Хейл беше почти некомуникативен и приличаше на човек с тежък махмурлук.

— Исусе! — простена той и се закашля. Очите му бяха нефокусирани и се въртяха в орбитите си подобно на кубчета лед в чаша с мляко. Когато установи, че е с белезници, се опита да се освободи от тях, но бързо се отказа. Вдигна очи и се втренчи в двамата срещу му. Беше полусляп.

— Болд и Ла Моя сме — информира го Болд.

— Майната му!

Ла Моя го потупа по рамото, наведе се към ухото му и рече:

— Добре дошъл в Ню Орлиънс.

— Какво става, по дяволите? — Той отново се опита да се освободи от белезниците. — Давате ли си сметка в какво се забърквате? Искате ли да ви отпусна една минута, за да помислите върху това?

— Вече мислихме достатъчно — честно си призна Болд. — И започнахме да се питаме защо един федерален агент работи соло толкова дълго време.

— Вашите хора от подразделението на ФБР в Ню Орлиънс дори не знаят, че си в града — обади се Ла Моя. — Това стандартна процедура ли е, Хейл?

— Вие сте откачили напълно.

— Ти наблюдаваше Шевалие — осведоми го Ла Моя.

— Трябва да си дадете сметка какво точно вършите в момента. — Той отново се зае с белезниците.

— Преди малко говореше по телефона. С кого? С Флеминг или с Гайдаря от Хамелин?

— Това ли си мислите?

Ла Моя се наведе над него и прошепна разпалено:

— Не се опитвай да ни разиграваш.

— Вие саботирате федерално разследване — предупреди ги Хейл. — Разкопчейте белезниците. Махам се от тука и забравяме всичко.

— Не съм съгласен — заяви Ла Моя.

— Защо един федерален агент като теб не се е обадил в местното подразделение на ФБР? — попита го Болд.

— Саботирате федерално разследване — повтори Хейл, този път по-спокойно.

— Томи Томпсън ти казва за татуировката — започна Болд и бе възнаграден с поглед, пълен с изненада. — Ти веднага правиш някои пресмятания. Ако разполагаме с татуировката, сигурно ще стигнем и до твоето момче. Татуировката ни отвежда в Ню Орлиънс, но ти, разбира се, вече знаеш това.

— Значи дотътряш задника си тук — продължи Ла Моя, — за да провериш дали някой ще успее да проследи татуировката до нейния собственик. Да прецениш щетите. Решаваш, че нещата не са чак толкова страшни, но е доста неприятно, че някой…

— Всичко сте разбрали погрешно! — изрева Хейл. — Не проваляйте това разследване, по дяволите!

— Просвети ни тогава — посъветва го Болд.

Хейл отново започна да се бори с белезниците. Беше като обезумял. Ла Моя и Болд само стояха и го наблюдаваха. И чакаха.

— Губим ценно време — рече Ла Моя, когато Хейл най-после се умири.

Двамата с Болд тръгнаха към вратата.

— Порадвай се на Ню Орлиънс — каза Болд.

— Доколкото успя да го видиш — добави Ла Моя.

— Добре, добре! — извика след тях Хейл. В гласа му се долавяше отвращение. — Включих се в разследването в Портланд.

— Знаем това — информира го Болд.

— Така ли? А знаете ли, че преди това работех в отдела на ФБР във Вегас? Афидите, които оставаха на местопрестъпленията, ни насочиха към патрони за TASER, закупени с валидна кредитна карта. Покупката е била осъществена във Вегас, така че аз индиректно участвах активно в разследването още от самото му начало. Флеминг и аз поддържахме почти постоянен контакт. Нишката с кредитната карта не ни отведе доникъде. Обърнахме къщата на притежателя й наопаки… намираше се в Канзас. Нищо. С картата обаче не бяха правени други незаконни покупки. Нищо. Защо тогава някой ще си прави труда да краде кредитна карта и да купи с нея едно-единствено нещо? Няма логика, нали? Затова се захванахме с нейния собственик и го проучихме до девето коляно: приятели, колеги, роднини. Цяла армия от агенти се занимаваше с него. Аз водех разследването във Вегас и това е основната причина за включването ми в екипа. Освен това и Флеминг ме помоли. После Гайдаря от Хамелин ненадейно се премести в Ел Ей16, а аз получих съобщение от централата, с което ми нареждаха да поддържам непрекъснат контакт с Флеминг. Приятелката му била изчезнала. А в банковата му сметка имало странно движение и необясними депозити.

— Флеминг? — излая Болд.

— И аз реагирах по същия начин. Гари Флеминг? Реших, че някой се будалка с мен. Но заповедта си е заповед.

— Флеминг? — повтори Болд.

— До Сан Франциско разследването изобщо не помръдва. И точно когато хоризонтът се прояснява и започва да се очертава някакъв успех, Флеминг уволнява целия екип поради некомпетентност. Може Флеминг да ме е изискал, а може от централата да са му помогнали да вземе това решение, но внезапно аз се оказвам включен в екипа. Получавам възможност да участвам в разследването и да наблюдавам нещата отблизо. Улики, които биват изпращани в централната лаборатория и изобщо не се връщат. Дребни нещица, но важни. Той не отговаря на някои обаждания. Не обръща внимание на определени свидетели, на някои доказателства. Местните ченгета в Портланд свършват много добра работа. Аз предавам информацията на нашите хора. И изведнъж Гайдаря изчезва отново. После идва ваш ред, момчета, и вие свършвате още по-добра работа. Дупките в разследването стават малко по-големи. И тогава се появява Анди Андерсън. Флеминг е обсебен от Андерсън, не желае да го остави на мира. Поставя дома му под наблюдение. Събира доказателства, без да има заповед за това — оплесква всичко — и аз започвам да нервнича.

— През цялото това време изпращаше ли доклади във Вашингтон?

— От мен се очакваше да го правя. Но Гари Флеминг? И как да опропастя цялата си кариера като разполагам само с дреболии? Много от нещата не се връзват. И най-вече защото не мога да се избавя от чувството — това е само чувство, ясно? — че Флеминг повече от мен, повече от всеки друг, иска да пипне онзи задник.

— И аз съм имал това чувство — призна Ла Моя.

— Нали? И тогава на повърхността изплува тази татуировка. Ненадейно разбирам, че ченгетата от управлението са изровили нещо за някаква татуировка. Това наистина ме озадачава. Решавам, че трябва да дойда тук и сам да проверя какво става.

— Телефонът? — отново попита Болд. — Преди малко. Свърза ли се?

Той кимна.

— С Хил. Ти познаваш капитан Хил — той се обърна към Ла Моя — по-добре от всеки друг.

Ла Моя настръхна.

— Флеминг знаеше, че я чукаш. На няколко пъти ме накара да те проследя. Хубави хотели.

Болд рязко извика името на Ла Моя и му попречи да удари агента.

— Това беше най-силният му коз. Пазеше го за момента, в който щеше да поиска да оглави специалния отряд. И можете да ми вярвате, че той щеше да изиграе добре този коз. Всичко беше подготвено. Само че ти изведнъж се забърка в нещо, отстраниха те от работа и обърка всичките му планове. Вече не разполагаше с основното си оръжие.

Лицето на Ла Моя стана кървавочервено.

— Хил? — попита Болд.

— Съобщих й номера на полета. Описах заподозряната. Има пряк полет от Далас-Форт Уърт до Сиатъл. Пристига рано довечера.

— Хил? — повтори Болд.

— Сметнах, че е по-разумно да предам заподозряната на нея, а не на Флеминг. Той ще провали наблюдението. И ще го направи нарочно — оплака се Хейл.

— Той ще разбере — рече Болд. — В момента, в който Хил включи хората от „Специални операции“ — Мълрайт с голямата му уста — всеки, който има връзка със силите на реда в Сиатъл, ще научи какво става.

— Ако казаното от теб се потвърди, ще се обадим на хората тук и ще те освободим — рече му Болд. — Само че трябва да сме сигурни. Не можем да си позволим да изложим на риск живота на Труди Китридж. Може би разбираш това, а може би не.

— Върнете се! — извика след тях Дънкин Хейл.

Ла Моя затвори вратата след тях. Двамата полицаи от охраната чакаха отвън.

— Никакви грубости! — предупреди ги Болд. — Само ни осигурете два дни.

— Ще ви покрием — рече сърфистът. — Радваме се, че можем да помогнем.

Лиза Кроули щеше да се окаже по средата между два екипа за наблюдение — на полицейското управление на Сиатъл и на ФБР. Безопасността на Сара изискваше Болд да предотврати това, дори и ако се наложеше да застане на страната на Лиза Кроули. Тя бе единствената му възможност да намери дъщеря си.

Чартърната компания „Биг & Ийзи“ искаше седем хиляди долара, за да им осигури частен полет до Сиатъл. Болд изтегли сумата от трите си кредитни карти. Двете излязоха на червено.

Дафни и Труди Китридж излетяха до Хюстън, а оттам щяха да хванат полет за Сиатъл. Очакваше се да пристигнат късно през нощта.

След по-малко от час Болд и Ла Моя вече бяха във въздуха. Сервираха им салата от раци и авокадо, предложиха им от всички питиета, познати на човечеството. Дадоха им слушалки. И възможност да избират между петнадесет филма. Ла Моя предпочете „Джурасик парк“.

Болд проведе няколко разговора.