Гайдаря от Хамелин

59.

Телефонните разпечатки, осигурени от Брул, веднага дадоха резултат и недвусмислено изясниха ролята на Винсънт Шевалие. Освен това наложиха Дафни да отложи срещата си за вечеря с Брул — налагаше й се да пътува извън града.

Докато чакаше да обявят полета, Болд я инструктира за трети път.

— Ще ти позвъня на клетъчния телефон в осем часа източно време. Батериите ти заредени ли са?

Тя кимна.

— Нали знаеш какво да правиш? Не ги притискай много, Лу. Съмнявам се, че тези хора изобщо си дават сметка за действителните размери на това, в което са въвлечени. Ако те решат да обвинят Шевалие…

— Ясно, разбрах — грубо я прекъсна той и погледна часовника на таблото. Планът беше неин, не негов. Част от Болд не можеше да приеме това. Но истината беше, че, както винаги, Дафни бе достигнала до гениално решение.

— Има моменти в живота на всеки човек, които се помнят вечно — предупреди го тя. — Сватби, погребения, пътнотранспортни злополуки. Взривяването на космическата совалка. Кенеди. Лейди Ди. Твоето посещение в дома на семейство Бремър е един от тези моменти. Както и моето при семейство Хъдзън. Тази вечер животът им ще се промени завинаги. Запомни това.

— Животът на всички ни се промени завинаги — търпеливо й напомни Болд. — Всеки миг — всяко взето решение — е от миговете, за които ми говориш.

— Те никога няма да забравят нашите посещения. Ние ще влезем във всекидневните им и ще хвърлим там по една бомба. Така че бъди внимателен с тези хора.

— Разбрах какво се опитваш да ми кажеш.

Обявиха полета му. Той погледна към опашката, която бързо нарастваше на терминала, премести очи към часовника и най-накрая спря погледа си върху Дафни. Спогледаха се неловко. Никой не знаеше какво да каже и направи на раздяла. Най-накрая си стиснаха ръцете. Болд реши, че така е най-уместно.

— Осем часа — повтори той.

Мина през терминала само с куфарчето си в ръка.

Амелия и Морган Хъдзън притежаваха коневъдна ферма в покрайнините на Лексингтън, Кентъки. Заобиколени с бяла варосана ограда, отделните корали, застлани с добре поддържана синя трева12 се свързваха един с друг под различни ъгли и напомняха на пъстро одеяло. Беше твърде тъмно, за да разгледа фермата, но Дафни си представяше непокорните жребци, кротките кобилки и малките кончета, които се разхождат зад бялата ограда. Тя самата бе пораснала във ферма, която много напомняше на тази. А родителите й живееха на по-малко от два часа път оттук.

От летището бе тръгнала направо към дома на семейство Хъдзън. Зави по дългата автомобилна алея, която водеше към къщата, припомняйки си подробности от собственото си детство.

Огромната тухлена къща се бе разпростряла във всички посоки. Негър със сравнително бяло лице, яхнал черен кон, поздравяваше посетителите, а на седлото му висеше електрически фенер.

Разпечатките с телефонните разговори на Шевалие съдържаха серия от дълги междуградски разговори със семейство Хъдзън, които предхождаха отвличането на бебето Шотц. В деня на отвличането бяха проведени три отделни разговора. Седмица по-късно разговорите внезапно бяха преустановени. От този момент нататък Шевалие нито веднъж не се бе свързал със семейството. Дафни знаеше какво ще намери вътре — знаеше кого ще намери, макар че тази мисъл не й вдъхваше никаква увереност. Идването й тук имаше за цел единствено да потвърди теорията й. Задачата на Болд бе далеч по-трудна.

Тя придърпа тежкото си куфарче. Преди три часа бе позвънила на семейство Хъдзън от летището в Ню Орлиънс и ги бе излъгала. Сега трябваше да им каже истината и да разкрие други лъжи пред тях. Дафни провери отново дали пистолетът, който носеше в дамската си чанта, е зареден. Нямаше ни най-малка представа пред какви хора й предстоеше да се изправи.