Гайдаря от Хамелин

53.

— Исусе, захарче, какво толкова, по дяволите, има в Сиатъл, което ние да го нямаме при нас? Ако някога решиш да се преместиш, защо не наминеш по тия места?

Помещението на детективите в полицейското управление на Ню Орлиънс представляваше безвкусна смесица между стандартната сива метална мебелировка на повечето държавни учреждения, лениво полюляващи се вентилатори и монтирани по прозорците шумни климатици. Половината сграда вече бе модернизирана, но ремонтните работи бяха започнали от най-горния етаж и вървяха надолу — от кабинета на големия началник към гаражите — а помещението на детективите се намираше на нисък етаж в сградата и на едно от последните места в списъка с приоритетите.

Дафни настръхна от забележката на мъжа, но предпочете да не създава проблеми. И тя си имаше своите приоритети.

Детектив Брул беше бял, тридесет и пет годишен, посредствен на вид мъж, с белези от акне по лицето и с кафяви очи. Беше се заресал като гастролиращ комик от Лас Вегас и говореше с провлачен южняшки акцент. Думите звучаха толкова напевно, че Дафни трябваше да си ги повтаря наум, за да схване за какво става дума.

— Бил е във вашия междинен затвор през деветдесет и пета. Бял, с татуировка на орел на лявата си ръка под лакътя. Висок метър и осемдесет и два, или може би метър и осемдесет и пет сантиметра. Бил е в пандиза за измама или…

— Обигран мошеник? — уточни Брул и високомерно се настани зад някакъв допотопен компютърен терминал. — Давол да го вземе, захарче, но това определение сигурно пасва на половината население на тази страна. — Той протегна крак, закачи един от съседните столове и го придърпа близо до себе си. Запали цигара без филтър и издуха дима встрани от Дафни. — Кофти навик — отбеляза Брул, — но нали трябва да има и хора, които да умират млади.

Даде й знак да седне на стола, но Дафни остана права.

— Може да е бил арестуван за детска порнография. — Не можеше да спомене отвличането на деца, без да привлече вниманието му към участието й в разследването на Гайдаря от Хамелин. — Възможно е да има съучастник от женски пол — додаде Дафни.

— И ние не бихме се отказали от някоя помощница — подхвърли той и извърна към нея лъсналото си от пот лице.

— Не е изключено да е прилагал някакъв трик с телефон 911 — продължи да изрежда Дафни.

— Измамата с обратната връзка?

— Какво точно имаш предвид? — попита Дафни, готова да погълне всяка негова дума.

— Този номер не е ли стигнал още до Сиатъл? — възкликна Брул. — Значи нашият човек се представя като ченге. Случаят беше свързан с незаконно ограбване на възрастни хора. За да убеди човека отсреща, че наистина е ченге, той му предлага да затвори и веднага да го набере в участъка на телефон 911. Нищо че това е абсолютно невъзможно. Та значи набелязаната жертва затваря телефона. Линията остава отворена — абонатът не чува сигнал в слушалката. Знаеше ли тази подробност? Мошеникът пуска предварително подготвен запис на свободен сигнал; жертвата вдига слушалката, чува сигнала и набира 911. Някои от измамниците използват предварително записан друг глас, някои работят със съучастник, но и в двата случая жертвата чува нещо от сорта: „Спешни услуги…“. Човечецът иска да говори с ченгето; мошеникът отговаря и от този момент нататък жертвата е абсолютно убедена, че разговаря с полицай. И това всъщност е всичко. Обикновеният гражданин е готов да направи всичко за ченге със значка. — Брул огледа тялото й твърде настойчиво. — Предполагам, че това важи и в случаите, когато ченгето е жена.

— Знаем ли имената на хората, прибягвали към този трик?

— Захарче, толкова много долна измет изпълзява непрекъснато от блатата наоколо, че е почти невъзможно да им хванем края. Най-разпространеният номер на повечето мошеници е да си намерят законна работа. Ако някой работи на твърдо работно време от девет до пет, веднага трябва да се усъмниш, че нещо с него не е наред.

— Това важи ли и за ченгетата?

Той се усмихна. Очевидно се наслаждаваше на собствената си компания.

— Фамилно име? Собствено име? Можеш ли да ми дадеш някаква друга информация. Нещо повече от номера с телефон 911. — Отново огледа гърдите на Дафни, а после сведе очи към талията й. — Разполагаш ли изобщо с нещо?

— Искам имената на всички, които през деветдесет и пета година са излежавали присъди за измамничество. Струва ми се, че това е добро начало.

— По-добро начало е една вечеря в „Командърс плейс“. Последвана от разходка по реката под акомпанимента на джазов оркестър. След това можем да отидем да погледаме звездите от басейна в двора на едно бунгало извън града. Тук небето е твърде осветено от светлините на града и звездите изобщо не се забелязват. Но от мен да го знаеш, няма по-красива гледка от нощното небе над Луизиана. Освен може би ти, захарче — додаде той с подходящата интонация. — Управата на Сиатъл трябва да е много горда, че жена като теб носи полицейска значка.

— Искам ги по азбучен ред. Всички лица, лежали в затвора за измама. Ако е възможно по някакъв начин да се отделят случаите на измама с телефон…

— Няма — изстреля в отговор той. Гъстият цигарен дим продължаваше да се стеле край главата му. — Компютърната система, която използваме, е модел „Т“. Новата система ще бъде въведена след година, две. Наричат я Интранет. Ама не е ли хитро, кажи! Само че за нас вече ще е късно. — Той за пореден път потвърди, че е най-големият и единствен фен на собствените си шеги. — Дай ми двадесет и четири часа. И наистина трябва да си помислиш върху предложението ми за вечеря.

— Може ли да ти се обадя? — попита Дафни.

— По всяко време, захарче. Макар че бих предпочел аз да ти се обадя. — Ухили се насреща й. По зъбите личеше, че е заклет пушач.

Дафни не възнамеряваше да му каже как би могъл да се свърже с нея.

— Имам чувството, че нещата може да потръгнат по-бързо, ако двамата работим заедно — подхвърли той. — Две глави мислят по-бързо от една.

— Имаш ли нещо против да намина по-късно, за да видя дали си постигнал някакъв напредък — попита Дафни.

— Много си падам по стимулиращите програми.