Гайдаря от Хамелин

30.

Единствената гледка, която се разкриваше от прозореца на хотелската стая, бе към сивата бетонна стена на отсрещната сграда, отделена от хотела само с една тясна уличка, по която бяха наредени цяла редица контейнери за смет. Шийла Хил го пусна да влезе, прикрита почти изцяло зад вратата. Но когато я затвори зад него, той се обърна и видя, че е облечена само с бял дантелен сутиен и високо изрязани бикини от същия вид, които плътно прилепваха към тялото й. Дори и през зимата тялото й бе равномерно загоряло.

Той носеше със себе си найлонова пазарска торба, която моментално привлече вниманието й, но той я вдигна високо и я отдалечи от нея, без да й позволи да я докосне. Това я принуди да се притисне силно към него, опитвайки се да докопа торбата. В същия момент той здраво я сграбчи за врата и я целуна дълго и ненаситно по устните, по които този път като че ли имаше повече червило от обикновено. То се размаза по лицата им.

Тя веднага откликна на докосването му със страст, която проникна през дрехите му и моментално го възбуди; тя с удоволствие се отърка о него — за нейно собствено удоволствие, не заради него — и се възползва от недостижимата пазарска торба, за да продължи да се притиска към него.

— Дай да видя — глезено проплака тя.

— Всичко с времето си, хубавице моя — отвърна Ла Моя.

Започна да я целува отново и не спря, докато не я остави без дъх и не долови дрезгавите стонове, изтръгнали се от гърлото й. Той обожаваше начина, по който двамата се дразнеха и възбуждаха. Шийла го наелектризираше, караше го да се забравя във вихъра на страстта. А нейната възбуда беше като пожар, който не можеше лесно да бъде потушен. Щом веднъж се освободеше от дрехите си, тя поемаше по пътя на удоволствието и никой не бе в състояние да я отклони от нея.

Ла Моя пусна торбата, пъхна силната си дясна ръка между краката й и я вдигна от пода. Шийла се разпищя от удоволствие. Влажният му език се плъзна в сутиена й. Дишането й стана тежко и неравномерно. Тя му намигна игриво.

Той непохватно я понесе из стаята като кукла, притиснал устни към гърдата й. После я хвърли на леглото.

— Побързай! — нареди Шийла и стисна колене.

— Направи го сама. Докосвай се — на свой ред заповяда Ла Моя.

Тя го изгледа с любопитство и даже се изчерви.

— Какво?

— Казах ли ти, че някой е бъркал в бюрото ми? — попита той.

— Няма да говорим за работа. Не и в този момент.

— Тогава започвай да се галиш. — Той замълча за миг, а след това я информира: — Не мога да съм напълно сигурен, но смятам, че който и да е ровил из книжата ми, непременно е видял и моето копие от дневника на специалния отряд.

Тя пъхна ръка в дантелените си гащички и отново се изчерви. Заради този момент си струваше да плати всякаква цена. Тя се изкиска нервно и съблече бельото си.

Ла Моя я погледна.

— Покажи ми какво правиш, когато си сама, а щорите са плътно спуснати.

По кожата й избиха ситни капчици пот и тялото й заблестя като позлатено. Само след миг тя вече лежеше напълно гола върху покривката на леглото.

— Искам да те гледам как се събличаш — рече тя.

— Какво изпитваш? — попита Ла Моя.

— Мммм — изпъшка тя. Ту силно стискаше очи, ту ги отваряше за миг, за да го зърне докато смъква панталона си.

— Приятно ли ти е? — отново опита той.

— Ела тук — промълви тя с несигурен и пресеклив глас.

Ла Моя отвори торбичката и извади някаква кутия.

— Не спирай — нареди той и се отправи към нощното шкафче край леглото. Намери контакта, включи вибратора и го нагласи на високи обороти.

— За теб е — заяви той и й го подаде.

Тя прие уреда и веднага го вкара в употреба. Лицето й се сгърчи от наслада. След миг сякаш спря да диша, а след това силният й вик прокънтя в смълчаната стая.

Когато Ла Моя най-после проникна в нея, Шийла захапа рамото му до кръв.

Тя изпуши две цигари край отворения прозорец. Все още беше гола и седеше, вирнала крака върху кръглата масичка, отрупана с измачкани рекламни диплянки, в които ги информираха, че могат да си поръчат пица в стаята. Все още не бе казала нито дума. Ла Моя си помисли, че или е вбесена от държанието му, или няма сили да говори.

Той се обади пръв.

— Чула ли си, че Лиз Болд щяла да се прибира у дома?

— Чух, че си отивала, за да умре вкъщи.

— Не говори така.

— Ти ме попита — отвърна тя, обвита в облак цигарен дим. Загледа се през прозрачните пердета към бетонната стена от другата страна на тясната уличка. — Остави на мен да се занимавам с Болд. Не се безпокой за него. Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е за липсата на сериозни улики. И за това колко още ще търпя един специален отряд, който не постига никакви резултати.

— И какво точно означава това?

— Ами сам се сети — рече тя и вдигна три пръста, имитирайки един от знаците на скаутите. — Ти не си освободен от задълженията си, Джон. Това, че ме чукаш по няколко пъти в седмицата, не те освобождава от отговорност. Не ме разбирай погрешно — с теб ми е приятно. В леглото си много добър. Но трябва да ми докажеш, че и като ченге те бива и си в състояние да ръководиш добре подчинените си. Искам най-после някакъв положителен резултат от анализа на стъклените парченца. И не ми излизай с номера за забавянето на ФБР. Твоя работа е да ги накараш да побързат. Искам да видя финансовите документи на жертвите. Искам най-после да видя някакви положителни резултати, с които да отида при семейство Шотц и семейство Уайнстейн. Всъщност напълно ще ми е достатъчно, ако мога да им върна дечицата. Ти притежаваш забележителен усет и интуиция, но те не са достатъчни за оперативките в четири часа. Не си мисли, че си любимецът на шефката, само защото ти позволява да пъхаш ръка под полата й. Тъкмо обратното… — Едва сега благоволи да го погледне. — … ако не друго, този факт те превръща по-скоро в мой пасив. Ако някой ни засече в момент като този, скандалът ни е в кърпа вързан. Ще кажат, че отношенията ни могат да компрометират работата на специалния отряд. Истината е, че те изобщо не ме познават. И отношенията ми с теб не биха могли да компрометират каквото и да било.

— Значи за теб това са просто някакви отношения? — невярващо възкликна Ла Моя. — Привличане някакво? Малко потене между чаршафите? Какво, аз да не съм някакъв жиголо?

Ла Моя се облече, без да се е изкъпал дори, и побърза да напусне стаята, но последните думи на Шийла Хил все пак го застигнаха:

— Сега може и да си бесен и да си идеш, но пак ще се върнеш. Защото обичаш да чукаш шефката. И в това няма нищо лошо, Джон. На шефката също й харесва.

Той затръшна вратата след себе си. Тръгна към асансьорите, като по пътя се опита да натъпче ризата в панталона си. Пред асансьора чакаше майка с малко дете. Ла Моя изпита силна болка при вида на малкото човече. Асансьорът пристигна, но той не се качи заедно с тях. Не можеше да се насили да застане толкова близо до някое дете. Тръгна по стълбите. Затича се. Затича се бързо. Бягаше с всичка сила. Искаше да избяга…