Гайдаря от Хамелин

13.

Един състрадателен съдия спаси Уайнстейн от перспективата да прекара нощта в градския затвор, като сведе обвинението до необмислена заплаха. Уайнстейн бе освободен след поетото от него задължение да внесе определената гаранция и да се яви в съда след две седмици.

В петък сутринта, двадесети март, денят започна със силни мусонни дъждове и вятър със сила до петдесет възела. Едрите дъждовни капки блъскаха по стъклата на петия етаж с такава сила, че човек би си помислил, че камъчета чакъл хвърчат към прозорците, а полицаите, чиито бюра се намираха близо до стъклата, трябваше да крещят в телефонните слушалки с пълно гърло, за да могат да кажат и чуят каквото и да било. Духът беше нисък, настроението — кисело. Хората от специалния отряд започнаха да се отчайват — колкото повече време минаваше от едно отвличане, толкова по-малка ставаше надеждата, че ще успеят да върнат жертвата невредима.

Джон Ла Моя спа три часа, взе един душ, преоблече се и се върна в сградата на полицията, навлякъл чифт омачкани дънки. Със същия успех можеше да се подпали насред отдела — такова изумление предизвика у колегите му неговият неугледен външен вид. След трите последователни безсънни нощи той имаше чувството, че някой е прокарал тънка струна през главата му и я дърпа с все сила през неравномерни, лошо подбрани интервали от време. Две изчезнали деца и една мъртва баба. Лайната вече бяха попаднали във вентилатора и цялата мръсотия се лепеше по него. Отдавна бе научил от Болд, че в полицейската работа винаги трябва да са подготвени за неочакваното. Ла Моя вече бе решил, че е видял всичко, което можеше да се види, и нищо не би могло да го изненада. Оказа се, че за пореден път е допуснал грешка.

Детектив Боби Гейнис се запъти с отсечена крачка към малкия кабинет на Ла Моя. Вървеше леко приведена напред, сякаш се бореше с насрещен вятър или пък се катереше по стръмно възвишение. Дребна, но жилава, Гейнис имаше къса кафява коса и ръце като на мъж. Първата жена детектив в отдел „Убийства“ — протеже на Болд — Гейнис се славеше със забележително постоянство, прецизност и професионализъм.

Ла Моя нямаше никакво желание да разговаря с нея. Беше й възложил разследването на един смъртен случай във Фремонт — случай, който трябваше да бъде приключен час по-скоро, за да могат всички хора от отдела му да съсредоточат усилията си върху Гайдаря от Хамелин. Беше й дал случая с надеждата, че тя ще се справи без негова помощ и участие. Той самият вече си имаше достатъчно трупове — не му трябваха и нейните.

— Точно в този момент не ми е до това — изръмжа Ла Моя и вдигна ръце, за да я възпре.

— Напротив, важно е — инатливо го информира тя и спря пред бюрото му, останала без дъх. Подобно на Ла Моя, и Гейнис обикновено вървеше по стълбите и рядко използваше асансьора. Беше дребничка и слаба, но притежаваше сила и издръжливост, които далеч надвишаваха пропорциите на тялото й. — Това, което ще ти кажа, е толкова интересно, че веднага ще запееш друга песен.

— Като имам предвид кой ми го казва… — Той разпечата големия плик, който Гейнис му подаде, и извади съдържанието. — Предварителни лабораторни доклади? — невярващо възкликна той. — А аз се надявах да ми покажеш лъскави снимки в цял ръст на стриптийзьорките от Първо авеню.

— Това е по-добро, повярвай ми.

Ла Моя подхвърли папката настрана.

— Защо не вземеш да ми разкажеш накратко за какво става дума? — Улови се, че повтаря една от често използваните фрази на Болд, и се запита каква част от работата си върши на автопилот и доколко успява да прояви самия себе си.

— За смъртния случай? За така наречената смърт по невнимание? — попита тя. — За онзи с прекършения гръклян, дето уж се бил подхлъзнал във ваната? Казва се Андерсън. Бял мъж, на около четиридесет и пет години. Заключението на полицая, пристигнал пръв на местопроизшествието, е злополука.

— Не ми причинявай това — примоли се Ла Моя. — Просто изреди фактите, моля те.

— Значи отивам аз там, оглеждам жилището, нахвърлям някои скици в бележника си, разговарям със съседите. Обичайната практика. Човекът е бил много спретнат и подреден. Една жена винаги забелязва тия неща. Тениската, с която спи, е сгъната като по конец и внимателно прибрана под възглавницата. Всяко нещо си е на мястото. Една съседка го намерила да лежи захлупен по очи във ваната. Предполага се, че е вземал душ, подхлъзнал се е, паднал и си счупил врата. Възможно е, разбира се… случвало се е и друг път. С осемдесетгодишни старци. Но с един тип, който още няма и петдесет?

— Случва се — настоя Ла Моя. — Хората често се подхлъзват във ваните си.

— Проблемът е в това, че онзи красавец е стоял с перуката си под душа и цялата тая история ми се вижда твърде неубедителна.

— Може да е искал да се топне във ваната. Набързо. Без да сваля перуката си. После се изправя и му причернява пред очите. Пада и се удря лошо. Кое му е толкова неубедителното?

— Не, не, не е станало по този начин. Душът е течал, когато са го намерили. Не ти ли казах? Съседката от съседния апартамент проявила любопитство. Та той е стоял под душа, не е киснал във ваната. А щом е бил под душа, тогава перуката му би трябвало да бъде поставена на гипсовата глава, поставена над мивката именно с тая цел. Но не! Тя си стояла на главата му, а това е просто безсмислено.

— Приключвай случая, Бобси. Не разполагаш с нищо. — Ла Моя прекрасно знаеше, че този прякор я нервира. Надяваше се по този начин да се отърве от нея.

— Но това е само началото — обяви тя. — Да не би да смяташ, че ще седна да губя времето на моя сержант заради някаква си перука? — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Можеш само да се радваш, че реши да изпратиш жена да разследва този случай.

— Ама че аз умирам от радост, не забелязваш ли? — Той се насили да се прозине.

— Дрехите на удавника са нахвърляни безразборно по пода. А той е скрупульозно подреден човек, нали помниш? Нататък става още по-лошо. В гардероба намирам шест чифта обувки — спретнато подредени и с внимателно развързани връзки. Обувките, които намерих пред банята обаче — онези, които очевидно е носил преди да реши да се къпе — са били събути със завързани връзки. Просто са били измъкнати от краката му. Това напълно противоречи на модела му на поведение. И е нещо, което може да се представи като доказателство в съда.

— Връзките на обувките му? Хайде, стига, детектив!

— Виж какво, това наистина са косвени улики. Но от тях ми завират хормоните. И аз започвам да се оглеждам за нещо по-съществено. И го намирам в панера с мръсното пране — чифт панталони в цвят каки, оплескани около коленете с нещо жълто. Същото като онова по детското легло на бебето Шотц. — Гейнис се наведе напред и почука с пръст по лабораторния доклад, който Ла Моя бе предпочел да не чете. — Жълто. Като цветен прашец.

Ла Моя тръсна глава, за да проясни мислите си, и си повтори наум последните й думи. Тя продължи, като съвсем съзнателно произнасяше думите бавно и отчетливо.

— Жълтото петно на креватчето — цветен прашец — намираше се горе-долу на височината на коляното. По влакната от постелката на тауруса, които бяха намерени по килима в детската, също имаше прашец. — Гейнис отново кръстоса ръце. — Все още ли искаш да приключа набързо този случай, сержант?

— Чакай малко. — Боби не беше единствената, която постоянно се заяждаше с повишението му. Но тя току-що бе открила възможна връзка с отвличането на Ронда Шотц. И той не би могъл да я пренебрегне. Даже и да му се искаше.

Гейнис обясни:

— Лофгрийн изследва уликите, намерени в дома на семейство Шотц. Тези от дома на Андерсън бяха изследвани от Саманта Хилър. Техниците са различни, но резултатите съвпадат — жълт цветен прашец. Трябва да продължим по тази следа. — Очите й заблестяха.

Ла Моя обаче не споделяше ентусиазма й. Той бутна стола си назад, погледна я и попита неохотно:

— Кой е той?

Когато се усмихнеше, ставаше красива.

— Има доста дълго досие — проникване в чужда собственост, нарушаване на правото на личен живот — подслушвал телефонни разговори, снимал без позволение…

— Частен детектив — отгатна Ла Моя.

— Но без разрешение. Проверих.

— Болд може да знае нещо по въпроса — предположи Ла Моя. В разузнаването имаха досиета на повечето типове като Андерсън.

— А аз си помислих, че не проявяваш интерес — подхвърли тя.

— Стига си дрънкала! Качваме се горе.

— Той е наемник, който прави непозволени снимки — информира ги Болд, загледан в екрана на компютъра си. — По-скоро беше. Извършвал е проследяване и наблюдение върху различни обекти, но все кокошкарски истории: неверен съпруг, който чука секретарката си, съпруга, която си угажда с треньора по тенис. Може би понякога е припечелвал по някой долар от наркотици и комар, но само когато е бил притиснат от недостиг на пари. При добро заплащане сигурно е прибягвал и до бейзболна бухалка, но като цяло е бил дребна риба. Продавал се е, но на дребно.

— Значи светът нищо не е загубил със смъртта му — отбеляза Ла Моя.

— Той ли е… той ли е бил Гайдаря от Хамелин? — попита Гейнис. — Възможно ли е това?

Тя накратко бе информирала Болд за връзката с цветния прашец. Той се намръщи.

— Андерсън е боклук, Боби. Малък смотан играч. Местен пройдоха. С коефициент на интелигентност колкото стайната температура в момента. Не е по силите му да организира и извърши нещо такова.

— Тогава цветният прашец си е чисто съвпадение? — уточни Гейнис с ясното съзнание, че Болд ненавижда тази думичка.

Ла Моя се включи в обсъждането.

— Ами ако Гайдаря от Хамелин си наема такива продажни момченца, готови да му работят за жълти стотинки? И щом си свършат работата, ги очиства.

Предположението му привлече интереса на Болд.

— Не би им позволил да участват в самото отвличане — възрази той. — Но в подготовката може би. Сблъсквали сме се и с по-странни неща.

Гейнис започна да разсъждава на глас.

— Уреждат си среща някъде, в резултат на което и двамата се оказват с полепнал по дрехите им цветен прашец. Гайдаря от Хамелин го отнася до детското креватче, а Андерсън до коша с мръсното пране. И защо не? Колкото и да ни се струва опосредствена в момента, това все пак е връзка между отвличането на Ронда Шотц и тази жертва. И едно от съвпаденията, които предишният ми сержант ме учеше да не приемам в никакъв случай. — Тя погледна Болд.

— Това е нишка, която сме длъжни да проследим — съгласи се Болд. — Трябва да стигнем до източника на цветния прашец. — Последното изречение прозвуча като напомняне и бе адресирано към Ла Моя. — Градина в близост до къщата на семейство Шотц? Разсадник? Или среща между Гайдаря от Хамелин и Андерсън, както предположи Боби? Може би този прашец ще ни отведе до бърлогата на Гайдаря. — Той продължи: — Каквото и да се окаже, тази следа си струва да бъде проследена. — Обърна се към Гейнис. — Аутопсия?

— Когато й дойде редът — отвърна тя. — Ще минат поне още няколко дни.

— Ще понатисна Дикси — обеща Болд. Роналд Диксън бе един от малцината близки приятели на Болд. — Вие двамата разполагате ли с малко свободно време, за да поразсъждаваме върху този случай?

Те кимнаха.

— Добре. Боби е права, че човек не би влязъл с перуката си под душа…

Ла Моя побърза да се включи.

— Значи извършителят го убива, но забравя перуката. Съблича го гол и го оставя във ваната, защото държи да го намерим именно там.

Гейнис продължи:

— Когато го е събличал обаче, е пропуснал да развърже връзките на обувките. Просто не е забелязал, че Андерсън е голям чистофайник. Оставя дрехите му накуп на пода.

В гласа на Ла Моя започна да се прокрадва вълнение.

— Нека да предположим, че не са се срещали преди смъртта на Андерсън. Всъщност Андерсън е бил този, по когото е имало полепнал цветен прашец. Гайдаря очиства Андерсън, по дрехите му полепва прашец, който пък на свой ред се озовава върху детското креватче и по постелките на неговия таурус.

Болд беше по-предпазлив.

— Възможно е. Но ако съдим по панталона, захвърлен за пране, цветният прашец е бил полепнал по коленете на Андерсън — рече той и погледна към Гейнис, която кимна в знак на съгласие. — Петното цветен прашец по детското легло също бе на височината на коленете. Възможно ли е това да стане при взаимна обмяна? Много по-вероятно е Андерсън и Гайдаря да са се намирали в една и съща цветна градина, оранжерия или поле. Но, какъвто и да е случаят, ние…

— … трябва да огледаме повторно апартамента на Андерсън — прекъсна го Гейнис.

Ла Моя не искаше Болд да провежда собственото му разследване. Да даде съвет бе едно, но да поеме ръководството… съвсем друго! Той бързо заговори:

— Значи сержантът ще прослуша доносниците си и ще се опита да понаучи едно друго за Андерсън. Ти — Ла Моя се обърна към Гейнис — ще чакаш резултатите от аутопсията на Дикси. Причината за смъртта е от изключително значение. — Ла Моя не обърна никакво внимание на опита й да го прекъсне. — Аз пък ще си побъбря с Бърни Лофгрийн. Ще го помоля да направи сравнително микроскопско изследване на прашеца с надеждата, че прашецът А ще съвпадне с прашеца Б. Лаборантите от криминалната лаборатория ще трябва да направят по-прецизен оглед на апартамента на Андерсън. Знаеш ли защо тази история ми допада толкова, сержант? — попита той Болд, но изобщо не млъкна, за да чуе отговора му. — Защото си имаме парче месо за обяд. Черен чувал в хладилника. Етикетче на големия пръст на крака. Един добър гол труп. С перука даже. Тяло! — Чувстваше се превъзбуден и ентусиазиран. — Е, можеш да ме застреляш щом искаш — додаде той, уловил неодобрителния поглед на Гейнис. — Обичам мъртвите тела. И по всяко време съм готов да се захвана с разследването на някое изчезнало бебе.

— Ти и бездруго си имаш вече две такива — напомни му Болд. — А мъртвото тяло е на Боби. Тя работи по случая. А пък аз случайно съм свободен в момента. — Болд се изправи и погледна Гейнис, за да провери дали е готова да тръгват. Тя кимна. — Онези от лабораторията може да огледат апартамента отново, но преди това не е лошо и ние да му хвърлим по едно око.

— Играеш нечестно — оплака се Ла Моя.

Болд бавно заговори.

— Твоята задача е да сведеш цялата тази информация до знанието на членовете на специалния отряд. А нашата работа е да не позволим да станеш за смях и да се уверим, че си струва да продължим да се ровим в този случай.

— Ще ти докладваме за всичко, което открием — заяви Гейнис, нафукана като паун.

Ла Моя я погледна накриво. Имаше чувството, че главата му е стисната в менгеме. Погледна часовника си. Хейс Уайнстейн бе изчезнал преди двадесет и два часа. Ронда Шотц преди десет дни.

— Майната му! — изруга той.