Гайдаря от Хамелин

73.

— Слушайте внимателно! — изкрещя Шийла Хил над главите на хората, събрали се в залата на втория етаж на полицейското управление на Сиатъл. Болд стоеше в дъното на стаята и се подпираше на стената. — Заподозряната, която пътува под фалшивото име Джуди Дешамп, се очаква да пристигне на летището след по-малко от час — в деветнадесет часа и седем минути.

Хил бе стъпила върху един стол, поставен пред голямата бяла дъска, по която с най-различни цветове бяха изписани имената на различните екипи. От двадесетте човека, сбрани в стаята, само няколко бяха специалисти по проследяване — останалите бяха патрулиращи полицаи, облечени в цивилни дрехи. В екипа участваха още Патрик Мълрайт и шестчленна група от „Специални операции“ — висококвалифицирани специалисти както в проследяването, така и в разрешаване на тежки случаи, в които има взети заложници — които вече пътуваха към летището в една от трите коли на отдела, оборудвана като подвижен команден център. Хил забеляза, че Боби Гейнис не присъства в залата.

Тя крещеше високо, за да я чуват добре. Всички присъстващи бяха обхванати от трескаво вълнение, между хората се разпространяваха всевъзможни слухове.

— Слушайте! — повтори Хил. — Запомнете, че не разполагаме с точно описание. Жената пътува сама под името Джуди Дешамп. Тъмна коса. Сто шестдесет и седем сантиметра. Знаем само, че хората от ФБР също са разположили свои екипи на летището. Флеминг държи да обере лаврите за успешното разследване и да предаде случая на федералните власти. По очевидни причини това изобщо не се вмества в нашата представа за изхода от разследването.

От залата се чуха няколко присмехулни закачки.

— Подозираме, че хората на ФБР ще арестуват жената в момента, в който тя осъществи контакт — или пряк, или по телефона — със своя съучастник. Установихме, че федералните подслушват всички монетни автомати на летището. Предполагаме, че ще се опитат да задържат заподозряната някъде извън багажния отсек — смята се, че тя или ще бъде посрещната от съучастника си, или пък ще се насочи към някакво превозно средство. Втората възможност е по-вероятна, ако тя, преди това, проведе телефонен разговор.

— Екипите „Браво“, „Чарли“ и „Зулу“ вече получиха конкретните си задачи. Хората от Бюрото несъмнено са в състояние да подслушват откритите ни линии за връзка. Твърде е възможно да подслушват дори секретните ни честоти. Ние нямаме достъп до техния радиообмен, но те може би ще имат достъп до нашия. Това означава, че ще използваме радиостанциите колкото е възможно по-малко. Запомнете едно: те може и да разполагат с по-добро оборудване, но ние познаваме града. Изпълняваме плана, изработен от лейтенант Болд — обясни Хил и посочи към Болд.

Той обаче бе изработил не един план, а два. Нямаше никакво намерение да позволи на ФБР или на СПУ да арестуват Кроули, макар че в момента трябваше да ги убеди тъкмо в противното. Поизправи се и заговори:

— Заедно с Матюс работихме доста върху психологията както на заподозряната, така и на агентите от ФБР. Целта ни е да заблудим хората от Бюрото и да ги пратим след друг човек, а ние да поемем истинската заподозряна. В един момент ситуацията ще стане много заплетена, така че бъдете нащрек. Ръководителите на екипи ще ви инструктират относно индивидуалните ви задачи. — Огледа присъстващите и им напомни: — Не забравяйте, че хората от Бюрото просто си гледат работата. Не отричаме това. Ако някой от вас се окаже в затруднено положение, ако прецени, че животът му е в опасност, може да е сигурен, че федералните агенти ще ни подкрепят. Същото важи и за нас. Ясно ли е? Единствено жената, която преследваме, е от лошите. Въпроси? Няма? Добре. — Гласът му леко потрепери, когато додаде: — Не забравяйте, че има деца, които разчитат на нас. — Беше му нужно известно време, за да се овладее.

Погледна към Шийла Хил, която лекичко се изкашля и нареди на висок глас:

— Тръгвайте.

Гари Флеминг се възползва от значителните си правомощия, за да забави полет номер сто деветдесет и девет на „Американ еърлайнс“, като по този начин спечели за федералния наблюдателен екип цели двадесет и седем минути. През това време Флеминг разположи над две дузини федерални агенти на ключови места в сградата на летището. Единадесет от тези агенти — елитното звено на ФБР за спасяване на заложници — бяха докарани от Сакраменто същата тази вечер, което наложи забавянето на полета от страна на Флеминг.

Единадесет минути преди часа, в който забавеният полет сто деветдесет и девет трябваше да пристигне по разписание, Болд и една жена на име Тайболд от „Специални операции“, се срещнаха с Питър Крамър, бивш сержант от полицейското управление на Сиатъл, който след пенсионирането си бе започнал работа във „Фийлд секюрити корпорейшън“ — компания, която имаше договор с летище „Сий-Так“ и се грижеше за безопасността и охраната на сградата. Преди десет месеца Крамър бе претърпял троен сърдечен байпас и в момента изглеждаше отпочинал и свеж, готов за радостите на живота. Беше отслабнал с почти осемнадесет килограма след операцията. Трябваше да свали още десетина. Цигарите, които неизменно присъстваха в живота му допреди операцията, вече бяха напълно забравени.

Следвайки предварителната си уговорка, тримата се срещнаха в помещението за получаване на багажа на зала С.

Болд представи Тайболд. Тя беше облечена със сини дънки и кремава тениска. Носеше голяма дамска чанта. Кафявата й коса бе подстригана до раменете. В чантата й имаше пъстър шал и чифт слънчеви очила.

— Нужно ни е да вкараме Тайболд в ръкава за полет сто деветдесетте и девет на „Американ“ преди приземяването на самолета — заяви Болд.

— Сто деветдесет и девет?

— Терминал единадесет. Зала В.

— Зная в коя зала е. Но има един малък проблем — на летището има цял екип на ФБР, които чакат същия самолет.

Болд се зае да му обясни ситуацията:

— Специалният отряд ще се разпадне, Крамс. Тук сме, за да защитим интересите на полицейското управление на Сиатъл.

— Специалният агент, който ръководи операцията, се казва Флеминг.

— Точно така.

Крамър премигна.

— Как можах да се окажа на страната на лошите в тази бъркотия? В момента Флеминг се намира в нашата контролна зала и поддържа непрекъсната връзка с подвижния команден център на екипа, паркиран отвън. Имате ли въобще някаква представа срещу какво се изправяте?

Болд погледна часовника си. Девет минути.

— Нужно ни е да вкараме Тайболд в ръкава.

— No problemo17 — отвърна Крамър. — Кодът на вратата за зала В е 3513. Ще се погрижа никой от хората ми да не ви спира.

— Не можем да минем през залата — обясни Болд.

— Хората на Флеминг са навсякъде. — После попита: — Разположили ли са свои хора на изходите към пистите? — Отново погледна часовника си.

— По един на всеки изход. Но са близо до ръкавите. Един от моите хора стои в подножието на стълбището. А за залата си прав. Навсякъде гъмжи от агенти. Колко души участват в твоето шоу?

Болд предпочете да не отговаря; опитваше се да лиши Флеминг от възможността да получи някаква информация за операцията им.

— Трябва да побързаме, Крамс — настоя Болд. — Нека да вкараме Тайболд в ръкава, но откъм пистите. След това единственото, което ще трябва да направи, е да излезе от ръкава заедно с останалите пътници.

— Невъоръжена?

— Можеш да си сигурен в това — отвърна Болд.

— Какво, по дяволите, си намислил, Болд — попита мъжът и едновременно с това измери Тайболд с поглед. — Що за начин на работа?

— Разполагаме само със седем минути, Крамс.

— Седем, ако самолетът кацне. И поне още пет на рампата. Разбра ли? — Той започваше да се ядосва на Болд загдето избягваше отговорите на въпросите му. Обърна се директно към Тайболд. — Вие елате с мен. Ще минем под ресторанта и ще се приближим до салон В откъм страната на пистите. — Предусетил възражението на Болд, той додаде: — В този участък няма охранителни камери. Флеминг наблюдава всички камери. Това е най-безопасният и сигурен начин. — Подаде една визитка на Болд с думите: — Номерата на пейджъра и на клетъчния ми телефон са на нея. Вие, момчета, със станции ли сте, или с клетъчни телефони?

Болд му даде номера на клетъчния си телефон и Крамър го записа направо върху влажната си длан.

— Ще се старая да следя какво, по дяволите, правят онези и да ви държа в течение — рече Крамър. — Нали знаете, че те работят с много мощни и модерни радиостанции?

— Да, знаем.

— И могат да подслушват честотите на клетъчните телефони.

— Очаквахме го.

— Освен това са покрили всички телефонни автомати.

— Знаем.

— Използвате ли някакъв радиокод? — попита Крамър.

— Заподозряното лице е камиона. Тайболд е тойотата. Ориентираме се по посоките на компаса. Изток е багажният отсек. Вътре една миля се равнява на тридесет сантиметра. Навън от сградата милята си е миля.

— Те ще си помислят, че подслушват хората от „Специални операции“, които преследват някакво превозно средство. Дяволски умно измислено.

Болд почука часовника си.

— Крамс!

Крамър се ухили. Отвори вратата и поверително подшушна на Тайболд:

— Изобщо не се е променил, нали?

Безопасността на Сара изискваше Болд да провали и двата екипа за наблюдение. Едновременно с това той трябваше да не изпуска Лиза Кроули от погледа си, ако искаше тя да го отведе до Сара.

— Птичката е долу — чу Болд в слушалката си. Една жица в телесен цвят се спускаше в яката на ризата му и стигаше до радиостанцията, закрепена на колана му.

Комуникационният център на „Специални операции“ към полицейското управление на Сиатъл, един черен пикап, претъпкан с видеомонитори и радиооборудване, бе паркиран пред входа на багажния отсек извън салон D. Болд носеше на главата си бейзболна шапка на „Маринърс“, която бе нахлупил ниско над очите си, за да скрие лицето му от охранителните камери, нямаше вратовръзка, а синият му блейзър и панталоните в цвят каки бяха ужасно намачкани. Помещението гъмжеше от пътници, посрещачи и приятели.

Болд застана пред павилиончето за книги и посегна към някаква книга с меки корици. Заговори в малкия микрофон, скрит в ръкава на сакото му.

— Докладвайте.

Радиостанцията му бе собственост на „Специални операции“ и при нея не се налагаше той да натиска бутон за предаване, макар че такъв бутон в действителност съществуваше; при натискането му в командния център се установяваше самоличността на човека, който говори.

В ухото му прозвуча серия от прищраквания — останалите оперативни работници се включваха един по един.

— Това е страхотно четиво — прозвуча женски глас до него. Жената стоеше точно до Болд. Облечена беше с тъмносин делови костюм, носеше кожено куфарче за документи. — Чела съм всичко от тази авторка.

Болд се намръщи и върна романа обратно. Хич не му трябваше някаква бърборана, с която да си бъбрят за книги.

— Нямах намерение да ви плаша — заядливо заяви жената, когато видя, че Болд оставя книгата обратно.

— Не, не… — Болд се огледа, опитвайки се да се измъкне по някакъв начин. Разположението на павилиончето обаче беше такова, че той се намираше в капан, от който нямаше измъкване. Погледът му бе привлечен от някакъв костюмар в близост до щанда с вестници. Някой от хората на Флеминг?

— Това също е добро четиво — продължи жената и този път посочи един съдебен трилър.

— Така ли? — смотолеви Болд. Постара се да не влага никакъв интерес в гласа си.

Костюмарят пред павилиончето като че ли твърде дълго оглеждаше пътниците, които минаваха край тях. Флеминг бе наредил на хората си да проверят за ченгета от полицейското управление на Сиатъл. Истинска игра на шах.

В ухото си чу нечий глас.

— Две минути.

Отново последва серия от прищраквания — останалите членове на екипа също бяха чули съобщението. След две минути самолетът щеше да спре пред ръкава, където Тайболд чакаше, прикрита в подножието на стълбището. Подобно на радиостанцията на Болд, станциите на всички останали участници в операцията автоматично предаваха цифров идентификационен код. Той се записваше в компютъра на подвижния команден център, където шефът на центъра — Мълрайт — можеше мигновено да идентифицира човека, предаващ съобщението, без изобщо да се налага споменаването на имена или кодове.

— Ел Ей — рече жената до Болд без никой да я е питал закъде пътува. — Само за една нощ. По работа. Ами вие?

— Всъщност аз съм посрещан — отвърна Болд.

— Завиждам й — заяви жената. — Тя е, нали?

На Болд не му беше до празни приказки, но си даваше сметка, че така вероятно по-малко се набива на очи. Той погледна над главата й към изпъкналото огледало, в което се оглеждаше разкривеният образ на вестникарската будка, и прикова поглед в мъжа отпред, молейки се наум той да си тръгне. Събеседничката му избра точно този момент, за да пооправи косата си. Изпод кичурите коса се показа тънка прозрачна жица, която се спускаше по врата й. Болд почувства стягане в гърдите.

Хората на Флеминг го бяха разкрили.

Той направи крачка встрани и се опита да я заобиколи, но жената се оказа твърде бърза. Тя го стисна силно за ръката и заговори със спокоен, делови глас.

— Специален агент Флеминг би искал да размени няколко думи с вас, лейтенант. — Говореше спокойно, истинска професионалистка. — Веднага — додаде тя.

Болд трябваше да си осигури добра видимост към залата, за да може да ръководи едновременно екипа на СПУ и своите собствени хора. Не разполагаше с време за посещения.

— Една минута — прозвуча в ухото му.

Болд не даде знак, че е приел съобщението. Надяваше се, че Мълрайт ще интерпретира това като сигнал, че Болд има проблеми.

Болд отново огледа жената и агента, който стоеше пред павилиона. Биха ли поели риска да вдигат излишен шум само минута преди пристигането на заподозряната?

— Мисля да откажа — информира я той.

— Не смятам, че ще го направите.

— И как ще ми попречите? Да не би да смятате да ме изблъскате насила? Защо преди това не се консултирате с вашия шеф?

— Вие сте тук, за да провалите операцията, нали? — попита го тя.

— О, много добре! — възкликна Болд. — Много сте добра.

— Тридесет секунди — обяви гласът в ухото му. Последва серия от прищраквания, след което се му гласът на диспечера: — „Браво едно“, докладвай. — Това беше кодът на Болд.

Той не се обади.

Болд отстъпи крачка назад, погледна жената и се развика:

— Ей! Не слагайте тази книга в чантата си! Трябва първо да я платите!

Тя замръзна на мястото си и го погледна объркано.

Болд вдигна очи към огледалото и видя, че продавачът заключи касата, прибра ключа в джоба си и излезе пред павилиона — реакцията му беше светкавична; очевидно такива неща се бяха случвали и преди. Действията на продавача блокираха пътя на другия агент, който стоеше пред павилиона. Болд се освободи от хватката на жената, завъртя я и леко я побутна към приближаващия продавач.

— Тя се опита да открадне книгата — информира го Болд.

Болд заобиколи една от поставките за вестници, направи две крачки по посока на другия агент, взе една книга с меки корици и произнесе на висок глас:

— Чел ли сте тази книга? — Удари с книгата лицето на агента, в резултат на което слушалката му влезе дълбоко в ухото му и човекът се преви на две от силната болка.

Болд бързо тръгна по пътя си с ясното съзнание, че Флеминг не може да си позволи сцена точно в този момент.

Възбуден от сблъсъка и преливащ от адреналин, Болд забеляза един огледален панел на висящия таван. Веднага разбра, че зад него има охранителна камера. Вдигна среден пръст по посока на камерата и в същия момент се сети за Ла Моя. Отдавна не се бе чувствал толкова добре.