Гайдаря от Хамелин

80.

Съдържанието на плика, оставен му от Тереза Русо, лежеше разпръснато по предната седалка на колата на Флеминг. Редом с документите се търкаляше и карта на окръг Скагит. Лиз им ги бе подала през прозореца на колата. Лекичко целуна съпруга си по бузата, хвърли един бегъл, изпълнен с подозрителност поглед на Флеминг и съсредоточи цялата си омраза върху Лиза Кроули, която седеше, окована с белезници, на задната седалка. Продължиха пътя си с частично свалени прозорци на колата, през които нахлуваше хладен, влажен въздух. Нямаше какво повече да си кажат. Вече бяха решили как да действат. Решени бяха да доведат плана си докрай, без да се притесняват за последствията.

Далеч по-трудно се оказа намирането на адреса на Мили Уигинс в Холър, близо до Битър Лейк. След няколко неправилни предположения от страна на Болд колата на Флеминг най-после пое по една алея в квартал Пинакъл пойнт. Флеминг издърпа ръчната спирачка, но остави колата да работи. Само миг по-късно някой открехна пердетата на предния прозорец, отвътре надникна нечие учудено лице и след миг входната врата се отвори.

Обикалянето из града, макар и да не им отне много време, изправи двамата необичайни партньори пред сериозни рискове с дългосрочни последици, които включваха дори затвор. Но ченгето у Болд за пръв път от седмици насам бе надделяло над бащата и той лично възприемаше това като прогрес.

Мили Уигинс, облечена със сини дънки и зелена трикотажна риза, бе съвършено различна от деловата жена, която ръководеше дневната детска градина. Тя разтвори чадър над главата си и бързо тръгна надолу по застланата с тухли алея. Поздрави ги отдалеч. Болд й даде знак да се приближи към колата откъм неговата страна.

Уигинс застана до прозореца на Болд, наведе се и предпазливо огледа Флеминг. Болд заговори спокойно.

— Трябва ни само отговор с да или не. Трябва обаче да сте сигурна. Категорична, без сянка на съмнение. Ако изпитвате и най-малки съмнения, бих предпочел да ни отговорите с не. — Той се поколеба. Имаха нужда от основания за повдигане на обвинения в криминално престъпление. Ако не съществуваше такава възможност, Болд се страхуваше, че най-вероятно щеше да се стигне до убийството на тази жена. Странното беше, че не изпитваше никакви угризения при тази мисъл. Той погледна Уигинс. — Знаете, че не сте длъжна да го правите. И никой не ви принуждава насила.

— Разбирам.

— Извинявам се, но не можем да отворим задната врата. Ще трябва да погледнете оттук.

— Няма нищо.

Флеминг включи осветлението в колата и освети жената на задната седалка. Болд отдръпна глава, за да осигури по-добра видимост за Мили Уигинс, която се взира дълго и продължително, без да знае, че от нея зависи бъдещето на Болд. Тя премигна няколко пъти — беше неспокойна заради изискването му да каже да само ако е абсолютно сигурна в себе си. Той самият съзнаваше трудността на поставената й задача, защото безброй пъти бе участвал в подобни разпознавания.

— Залепили сте устата й с лепенка.

— Беше твърде шумна — отвърна Болд.

— Не е много лесно, като не виждам устата.

— Постарайте се все пак.

— Косата е с различен цвят — рече Уигинс. Беше се надвесила точно над Болд и той усещаше лекия мирис на вино в дъха й.

Не й каза нищо в отговор. Чакаше я търпеливо да си припомни. Флеминг все още не бе изрекъл нито дума.

— Да — уверено заяви Уигинс и Болд целия подскочи. Не си беше давал сметка колко по-добре щеше да се почувства след това разпознаване — и не толкова ченгето, колкото бащата.

— Сигурна ли сте?

— Тогава тя беше облечена в униформа, разбира се — отвърна Уигинс, която явно бе приела, че спътникът на Болд е ченге. — Но е тя. — Погледна Болд право в очите. — Това е жената, която взе Сара. Тя е. — После го попита: — Какво е направила?

Кроули понечи да протестира от задната седалка, но не можа да произнесе и звук заради лентата, с която бе запушена устата й. Започна да се гърчи и извива на задната седалка, но бързо се отказа и се успокои.

— Винаги ли завързвате устата им?

— Това няма да го видите по телевизията — заяви Флеминг. Той освободи спирачката и включи на задна. Беше против идването тук и бе отстъпил само защото това бе единственият начин да накара Болд да сподели с него съдържанието на плика, получен от Русо.

Болд подаде глава през прозореца и се обърна към изумената Мили Уигинс, която стоеше на алеята пред къщата си, а дъждът барабанеше по разтворения над главата й чадър.

— Постъпваме така само с най-опасните престъпници — информира я той. После й благодари и затвори прозореца на колата. Фаровете я осветиха и върху вратата на гаража се появи огромната й сянка.

— Видя ли? Изобщо нямахме нужда от нея — раздразнено се обади Флеминг, изтъквайки отново аргумента, който бе повторил безброй пъти. — И без нея знаеше, че си пипнал точно когото трябва.

Мълчаливата ярост на Флеминг плашеше Болд и в момента бе доволен, че мъжът все пак говореше по-малко. По свое собствено признание, в продължение на шест месеца Флеминг бе полагал отчаяни усилия да се добере до Гайдаря от Хамелин, като едновременно с това непрекъснато бе забавял и компрометирал официалното разследване. Сега, когато Болд бе свършил основната работа вместо него, агентът изглеждаше готов да се разправи със семейство Кроули по начина, по който бе постъпил с Андерсън. Целта оправдава средствата. Болд, който разбираше реакциите му и му съчувстваше, изведнъж се оказа в положението да защитава правата на заподозряната и да се чуди до какви крайности е готов да стигне Флеминг и дали и самият той няма да се превърне в жертва, ако продължи да му се противопоставя.

Под предлог, че са му необходими солидни основания за повдигане на обвинения в криминално престъпление, Болд бе успял да направи така, че да си осигури още един свидетел. И двамата мъже знаеха това, Флеминг може би дори го разбираше, макар че на Болд му бе трудно да прецени. Мили Уигинс, а също и Лиз, щяха да твърдят, че са видели Кроули и Болд в колата. И двете жени внимателно бяха огледали Флеминг.

— Излез от I-15 и тръгни по Сто четиридесет и пета улица. На Пето авеню има отбивка.

— Това не променя нищо — предупреди го Флеминг и даде на Болд да разбере, че всичко му е ясно. — Ако прецакаш цялата работа, ако не успееш да намериш мястото, аз ще отворя широко очите й и ще започна да изливам в тях киселина от батерия. Няма да спра, докато не проговори, докато не ми каже къде мога да намеря дъщеря си. А ако си мислиш, че би могъл да ме възпреш…

Не си направи труда да довърши заплахата. Флеминг беше съсипан, отдавна вече не можеше да разсъждава нормално. В продължение на шест месеца бе очаквал този ден и, с Болд или без Болд, чудесно знаеше какво трябва да се направи. Болд се бе опитал да използва Андерсън като основание за сделка, напомняйки на Флеминг, че не съществуват улики, свързващи го с убийството на този човек — просто бе намекнал, че той, Болд, няма да повдигне обвинение срещу Флеминг, ако той продължи да играе по правилата. Но Флеминг бе глух за думите му, не желаеше да се замисли за присъдата, която можеше да му бъде наложена, нито за условията в затвора. На него просто не му пукаше. Искаше дъщеря си обратно. И нищо — никой — не можеше да застава между него и целта му.

Вкаран насила в съдружие, каквото не желаеше, Болд се оказа в положението на отвлечен пътник. Със същия успех можеше да е на задната седалка редом с Кроули и да се вози окован с белезници.

Дългото пътуване на север по I-5 осигури на Болд достатъчно време, за да разучи графиците на камионите на ФедЕкс и да се опита да предвиди възможните маршрути на двадесет и пети март около дванадесет часа на обяд, които отбелязваше по картата с малки квадратчета и стрелки. Навън цареше мрак. В колата също бе тъмно — дъждът се изливаше върху предното стъкло и затрудняваше видимостта им; собствените му страхове пречеха на усилията му.

Болд реши да говори направо. Имаше въпроси и отговори, които той нямаше откъде да знае, а по-късно можеше да му се наложи да ги чуе и да говори за тях. Без подкрепа би могло да се случи всичко. Той погледна към шофьора:

— Според Хейл вашите началници от централата на ФБР смятат, че може би работиш за Гайдаря от Хамелин.

— И Хейл го знае?

— Следи те от момента, в който приятелката ти изчезнала, а банковата ти сметка набъбнала.

Едрият мъж кимна с разбиране. Изглеждаше сломен. Победен.

— Парите — в брой — постъпиха в сметката ми на суми от по пет хиляди долара. Тя — той посочи към жената на задната седалка — знаеше, че по този начин ще ме злепостави, ще породи подозрения в лоялността ми. Още повече, че не бях в състояние да обясня откъде са постъпили парите. Така че те държаха не само дъщеря ми, но и кариерата ми. Отпратих Гуен надалеч в мига, в който взеха детето ни. Казах й да се покрие и да не се показва. Повярвай ми — додаде той, — тя е толкова добре скрита, че никой не би могъл да я открие без моя помощ.

— Тя би могла да подкрепи разказа ти. И да ти помогне да се измъкнеш от това блато.

— Аз се тревожа за Стефани, не за себе си. Стефани е на първо място. За останалото ще мисля след това. А и то е почти без значение.

— Да, зная — кимна Болд.

— Така ли?

— При мен нямаше пари. Взеха само детето.

Флеминг призна:

— Накараха ме да им предавам нужната им информация по електронната поща. Опитах се да проследя адреса, но те си разбираха от работата: използваха фалшиви банкови сметки, плащаха с чужди кредитни карти.

— Значи са знаели кога трябва да сложат край и да се покрият.

Флеминг кимна отново, макар и неохотно и с натежало сърце.

— Забавях и отклонявах разследването по най-добрия начин, на който бях способен. Когато нещата започнеха да ми се изплъзват, изпращах им предупреждение и те решаваха проблема.

— Ами аз? — попита Болд. — Ти ли ме посочи? Ти ли им даде името на местното ченге, което да ударят?

— Аз.

Пътят пред тях криволичеше, чистачките разчистваха водата от предното стъкло.

— Бих искал да се извиня за стореното, но не мога — продължи Флеминг. — Направих онова, което смятах за нужно. — После добави тихо: — Работех ден и нощ, за да ги идентифицирам. Ако бях успял, всичко щеше да спре дотам. Щях да се погрижа за това. Точно както ще постъпим двамата с теб тази вечер — заключи той и крадешком погледна в огледалото за обратно виждане към затворничката им. — Ти си по-добро ченге от мен, Болд. Това ли искаш да чуеш?

— Искам да чуя как си могъл да изложиш на опасност живота на чуждо дете — дрезгаво прошепна Болд.

Флеминг не отговори нищо.

— Ти си им дал моята дъщеря.

— И ще го направя отново, без изобщо да се замисля — призна Флеминг. Включи чистачките на максимална скорост. Дъждът барабанеше твърде силно по покрива на колата и не им позволяваше да мислят.

Болд интуитивно разбра, че след убийството на Андерсън Флеминг бе решил, че единствената форма на справедливост е да убие двамата Кроули. Може би самият факт, че наблюдава такава отмъстителност у друг човек, помагаше на Болд да я изтръгне от собствените си мисли, но той бе повече от убеден, че не желае да участва в това. Смъртта бе твърде лесна разплата за семейство Кроули и за Шевалие. Доживотна присъда с тежък режим в затвор, в който останалите затворници не биха толерирали хора, наранили малки деца, изглеждаше далеч по-подходящо наказание. Болд държеше разплатата с тях да стане по законов път. Както си му е редът. Искаше да изправи Мили Уигинс на свидетелската скамейка, да види Шевалие окован с белезници, да извика Дафни да разкаже за деня, в който Лиза Кроули й бе продала чуждо дете. Вече виждаше логиката, върху която щяха да построят обвинението. И продължаваше да чертае маршрути по картата.

— Е? — попита го Флеминг след малко и наруши монотонното стържене на спирачките и джазовото солово изпълнение, което долиташе от радиото.

— Четири камиона са обслужвали Скагит на двадесет и пети. На обяд двама от шофьорите са обядвали, а другите двама са работили. Единият камион е направил доставка в единадесет и тридесет и седем и още една в дванадесет часа и дванадесет минути. Вторият камион е доставил пратки в единадесет и петдесет и една и в дванадесет часа и деветнадесет минути. Така че трябва да претърсим два участъка от пътя и да търсим къща, построена на малко възвишение, точно пред която има голямо дърво.

— Колко мили са дълги тези два участъка? — попита Флеминг.

Болд направи някои груби изчисления.

— Между двадесет и тридесет.

— Твърде много. — Флеминг се обърна към тяхната заложница. — Ти би могла да опростиш нещата — рече й той, докато я изучаваше в огледалото за обратно виждане.

Но както и Болд, така и Лиза Кроули смяташе, че Флеминг възнамерява да я убие каквото и да станеше от тук нататък. Флеминг бе изиграл картите си твърде рано, без да се замисля за последствията. Ако решеше да им сътрудничи, жената трябваше да пожертва съпруга си. И тя нямаше да проговори — освен ако Флеминг не прибегнеше към изтезания. А по всяка вероятност дори и тогава нямаше да му каже нищо.

На Болд му беше трудно да проумее мотивите на тази жена, не можеше да изпита и състрадание към похитителката на дъщеря му. След като седмици наред бе искал смъртта й, той бе прекарал последния час, разкъсван от терзания, произтичащи от неестествената му връзка с нея — в оформилата се групичка ние срещу него той бе на страната на Лиза Кроули против Флеминг. Но вече нищо не можеше да го изненада; това бе лукс, за какъвто в момента просто нямаше време.