Гайдаря от Хамелин

66.

Хората са същества, които се подчиняват на навика, помисли си Ла Моя, докато наблюдаваше стария форд таурус, който спря на малкия като пощенска марка паркинг зад кантората на Шевалие. Човешките навици бяха отправната точка в работата на всеки детектив — те представляваха поведенческата връзка между миналото и бъдещето на даден индивид. Хората предпочитаха да се обличат по определен начин, да се движат сред определен приятелски кръг, да посещават едни и същи заведения, да карат едни и същи коли.

Лиза Кроули очевидно си падаше по форд таурус.

Тя паркира на първото свободно място, което забеляза — това, което бе до самата улица — и по този начин осигури на Ла Моя добър ъгъл за наблюдение, а на себе си начин за бързо и лесно бягство.

Вратата на шофьора се отвори и Ла Моя се приготви за действие — остави тридесет и осем милиметровия пистолет, който Болд му бе заел, и зашеметяващата палка, която винаги носеше в десния си ботуш. Неговата бе по-малка и не толкова мощна модификация на въздушния TASER на Гайдаря от Хамелин. Ла Моя се увери, че шперцът е в джоба на якето му. Никакви белезници, никакви значки. Животът му се беше променил — в това не можеше да има никакво съмнение.

Не разпозна Лиза Кроули, която бе видял на снимката, осигурена им от детектив Брул от полицейското управление на Ню Орлиънс. Облечена делово в съответствие с отговорностите на работата, която вършеше, и предвид статуса й на държавен служител, тази жена носеше искрящо бяла колосана блуза и чифт идеално изгладени панталони в цвят каки. Ла Моя предположи, че си е сложила перука — една от многото, с които очевидно разполагаше, но тя стоеше чудесно на главата й и по забележителен начин допълваше външния й вид. На главата си бе завързала пъстър шал, очите й бяха скрити зад тъмни очила. Можеше да е всяка жена от този град…

Ла Моя се зачуди дали шалът и очилата не прикриваха нараняванията, които бе получила при катастрофата в Бойс. Ако предположенията му се окажеха верни, тя не можеше да направи нищо, за да се скрие от зоркия им поглед. Белезите по тялото, колкото малки и незначителни да са, са дар божи за всяко ченге.

Мошениците, които си вадеха хляба, злоупотребявайки с доверието на околните, бяха обиграни майстори в промяната на самоличностите си. Ла Моя очакваше, че Лиза Кроули ще влезе в сградата като една личност, а само минути по-късно ще излезе оттам като съвършено различна жена. Жената, която щеше да се качи по-късно в тауруса и да отпраши по пътя, може би нямаше да е същата като жената, която току-що бе пристигнала. Кроули отвори задната врата на колата, наведе се навътре и извади бебешко столче.

Ла Моя се упъти към противопожарната стълба на отсрещната опожарена сграда и към парещото слънце на поредния жарък ден. Задачата му беше лесна на думи, трудна за изпълнение и съдбоносна за спасението на Сара: трябваше да постави Лиза Кроули под наблюдение и да не я изпуска от поглед. Болд бе поверил в ръцете му живота на дъщеря си.

И Ла Моя бе твърдо решен да не го подведе.