Гайдаря от Хамелин

14.

Апартаментът на Андерсън заемаше лявата половина от една дървена къща, строена през тридесета година и превърната по-късно в къща близнак. Разположена зад един видеомагазин, къщата имаше общ двор с магазин от веригата „Джей Си Пени“. Изровената алея, по която се стигаше до двора, бе почти изцяло покрита с хартиени боклуци и мокри вестници, и силно вонеше на котешка урина.

Когато завиха по алеята, Болд сграбчи лакътя на Боби Гейнис и я задържа на мястото й. Ослуша се напрегнато, а после се огледа, проучвайки внимателно всяка пукнатина и дупка по алеята. Оставаха още няколко часа до залез-слънце, но тук, на алеята, сгушена между две високи тухлени стени, цареше полумрак. Болд продължи да се оглежда. Тревогата му се предаде и на Гейнис.

— Добре — най-сетне рече той, макар че като че ли не беше съвсем сигурен. Твърде дълго бе работил като полицай.

Продължиха по алеята. Разбитата врата на Андерсън имаше три секретни ключалки, разположени на различна височина. Освен това бе запечатана с полицейски стикер. Двамата детективи надянаха ръкавици. Болд почувства прилив на задоволство — намираше се на сцената на престъплението. Едновременно с това изпита остра болка заради двете изчезнали деца. Ако нещо се случеше с Майлс и Сара… изобщо не винеше Уайнстейн за срива, на който бяха станали свидетели. Никой не би могъл да го вини.

Гейнис скъса полицейския стикер и се зае да отключва ключалките. През цялото време не спираше да говори.

— Зад вратата има антре, което отвежда до кухнята и всекидневната. Спалнята и банята са на горния етаж.

Болд мигновено забеляза таблото за алармената система.

— Ти май спомена, че някаква съседка го намерила.

Боби затвори вратата зад тях, спусна едно от резетата и запали осветлението. Стените се нуждаеха от пребоядисване, стълбището беше старо и изгнило на места. Над него висеше една гола електрическа крушка — твърде силна за малкото пространство, което осветяваше. Горната част от стълбището не се виждаше ясно от острия й блясък.

Гейнис тръгна нагоре по стълбите.

— Съседката чула, че душът върви продължително време, и почукала на стената. Никой не отговорил и тя се приближила до входната врата.

— А тя била заключена?

Боби спря по средата на стълбището, извърна се към него и го изгледа насмешливо. А може би просто беше впечатлена. После се обърна и продължи.

— Точно така.

— След това вероятно пробвала противопожарния изход — предположи Болд.

— Правилно. Приближила се до прозореца на банята. Видяла го във ваната. И се обадила на 911.

В горния край на стълбището имаше още една врата, която също можеше да се окаже заключена.

Предвидила въпроса му, Гейнис заяви:

— Тази врата не е била заключена, когато нашите хора пристигнали на местопроизшествието.

— А кой отворил входната врата?

— Най-напред повикали собственика на къщата. Съседката му се обадила по настояване на оператора от 911 — поясни Гейнис. — Собственикът не могъл да отвори. Ключалките били сменени, имало и нови. Наложило се да прибегнат до услугите на ключар.

— Алармената система? — попита Болд и влезе в малката кухня.

Гейнис мина край него.

— Има ли такава? Да си призная честно, не бях забелязала.

— Щората на прозореца на банята?

— Съседката обясни подробно. Била е спусната. Но останал един тесен процеп, през който тя видяла отражението на ваната в насрещното огледало. Проверих. Всичко съвпада.

— Но алармата била изключена.

— Предполагам. Сигурно. — Гейнис се замисли по въпроса, а Болд тръгна бавно из претрупаната всекидневна. Телевизор, цял рафт, наблъскан с всякакви електроники, бюро, компютър, телефон, принтер, два стола, две метални кантонерки — с различен цвят и различни марки. — Но той си е бил вкъщи.

Болд внимателно огледа тавана и стените на стаята. Високо в най-отдалечения ъгъл откри сензор, регистриращ всяко движение в стаята; на прозорците имаше спуснати щори и изключително дебели пердета; в кухнята бе инсталирана противопожарна алармена система.

— Обзалагам се, че сам си е инсталирал всичките охраняващи устройства. — Болд се наведе и повдигна единия край на евтиния килим. Пусна го и направи същото с другия килим в подножието на стълбището.

— Какво е това? — попита Гейнис, забелязала откритието му.

— Уред, реагиращ при натиск. Стъпваш на килима, а той задейства алармата — действа на същия принцип, на който работи сензорът за движение на предметите. — Болд продължи напред и огледа внимателно интериора на малкия килер.

— Какво има? — попита Гейнис.

Той не отговори. Не търсеше точно това.

— Има ли килер и на горния етаж? — попита.

— Да.

Болд спря в подножието на стълбището, което рязко завиваше вляво. Огледа го внимателно. И тук крушката бе два пъти по-силна от необходимото. И отново горната част на стълбището не се виждаше добре от ярката светлина. Точно над площадката бе монтиран друг детектор за движение.

— Този тип е бил изключително предпазлив — отбеляза Болд. — Човек с неговите занимания не може да не си е създал някои врагове. Може и да е разорил доста хора. Но както и да го погледне човек, той едва ли е страдал от липса на зложелатели — продължи да разсъждава на глас детективът.

— Само че това по никакъв начин не ни помага — обезкуражена заключи Гейнис.

— Сензори за натиск под килима. Значи трябва само да се включи тази алармена система, когато човек си е у дома. И никой не би могъл да се промъкне незабелязано в къщата.

Болд я помоли да вървят по края на килима. Двамата непохватно се заизкачваха нагоре.

Разположението тук бе почти същото като на долния етаж. Банята беше над кухнята, спалнята над всекидневната, а вграденият гардероб беше съвсем тесен. Болд се запъти право към него, а Гейнис подвикна след него, че банята била зад другата врата. Той не отговори. Отвори вратата на килера и внимателно го огледа.

— Какво правиш? — попита тя.

— Ти огледа ли това помещение?

— Разбира се.

— И какво откри?

— Вграден гардероб, облицован с кедрово дърво — отвърна. — Дрехи, обувки, пуловери.

— Телефон?

— Какви ги говориш?

Той отмести няколко закачалки с дрехи и посочи към задната стена на гардероба, където наистина имаше телефон.

— По дяволите! Какво е това, сержант?

Кадровиците като че ли бяха единствените служители в полицейското управление, забелязали производството му в по-висок чин. Никой от бившите му подчинени не възнамеряваше да го нарича лейтенант.

— Обърна ли внимание на вратата на гардероба? — Болд посочи с пръст. — Две резета — в горния и в долния край. Телефон. Зад кедровата ламперия сигурно има метална изолация, или поне метален панел, ако е имал достатъчно пари, за да си го позволи. А тук някъде… — Болд отмести дрехите, но не видя онова, което търсеше. Отпусна се на колене и започна да опипва килима. Успя да повдигне най-отдалечения ъгъл. Забеляза, че част от дървения под е била изрязана, а след това наместена отново. Пъхна пръст в получения луфт и надигна.

— Мили боже! — възкликна Гейнис, която клечеше редом с него.

Видяха десетмилиметров „Глок 21“ и три заредени пълнителя, прожектор, батерии и всякакъв асортимент зловещи наглед гранати.

— Гранати?

— Вероятно фосфорни и сълзотворни. Това е неговото укритие. Има телефонна връзка с външния свят, укрепени стени, всякакви оръжия. Местенце, в което да се скрие, ако внезапно се появи някой от лошите. Ще трябва да опишем всичко това, да го включим в описа на собствеността.

— Съжалявам, че съм го пропуснала — смотолеви Гейнис.

Когато се върнаха в спалнята, Болд поясни:

— Познавам този тип хора. Ето защо смятам, че няма начин да е оставил алармената система изключена щом си е бил у дома. Той е създавал на хората неприятности. На това ниво подобно поведение би могло да означава само недобронамерени ответни действия.

— Значи алармата трябва да е била включена?

— И е била в даден момент.

— Не схващам.

— При нашето пристигане тук тя вече е била изключена — напомни й той, подлагайки я на своеобразен изпит.

Тя сбърчи лице, опитвайки се да се концентрира.

— Входната врата е била намерена заключена — добави Болд. Двамата с Гейнис се приближиха до вратата на банята и Болд надникна, без да пристъпва вътре. — Дрехите, които сте намерили на пода тук… имало ли е нещо в джобовете? Дребни пари? Химикалки? Портфейл?

— Да. — Тя отговаряше като ученик на учител. — Но не можем да сме сигурни, че именно жертвата ги е сложил там.

— Не, не можем — съгласи се Болд, който все още не се осмеляваше да влезе в малката стая. — Къде са те? Имам предвид личните принадлежности?

— Нещата, които открихме в джобовете, бяха прибрани заедно със самите дрехи.

— Ключове?

— Бих могла да се обадя — предложи тя. — Ще накарам някой да провери.

— Обади се — кимна Болд. — Интересува ме броят и марката на ключовете. Особено ключовете с марка „Йейл“. Искам да зная точния им брой.

— За какво е всичко това все пак?

Болд огледа банята още веднъж, а след това погледна Гейнис в очите.

— Господин Андерсън е имал посетител. Един много умен и изключително предпазлив посетител.

Болд изяде парче сирене „Чедър“, което намери в хладилника на Андерсън. Иначе просто щеше да се развали. Сиренето на един мъртвец, изядено с прозрачни ръкавици на ръцете. След сиренцето хапна няколко бисквитки, които намери в един от шкафовете над мивката, и ги преглътна с топъл севън ъп. Седеше край кухненския плот и дъвчеше, а Гейнис го наблюдаваше, докато чакаше телефонът да иззвъни.

— Много си отслабнал — отбеляза тя.

— От мъка е — отвърна той. Погледна часовника си и си помисли за сина и дъщеря си, спомни си за съпругата си, която лежеше в болничното легло.

Бисквитките поуталожиха болката в стомаха му. От години страдаше от язва. Всъщност нищо ново под слънцето.

Гейнис измърмори някакви благодарности в телефонната слушалка и затвори.

— Единадесет ключа. Два от тях марка „Йейл“.

— Два — повтори Болд. Кимна с глава. — Добре, значи това е.

— Сержант, не искам да…

— Входната врата — каза й той. — Но за да си сигурна, просто отиди и провери. — Взе си още една шепа бисквитки. — А аз, ако не възразяваш, ще довърша обяда си.

Лицето на Гейнис изразяваше неподправено любопитство. Тя имаше приятно, момчешко лице. Двамата с Болд имаха много общи спомени. Беше работила под прикритие за него по време на разследването на случая с Религиозния убиец и го бе впечатлила със самообладанието и точните си инстинкти. Не се стремеше към слава и известност и не шумеше около себе си. Напомняше му за него самия: ченге, което не можеше да устои на предизвикателствата на непосилната и тежка работа в отдел „Убийства“.

Тя тръгна към входната врата, за да провери ключалките. Върна се бързо и обяви:

— И трите ключалки са марка „Йейл“. Тази в горния край на стълбището е „Омни“. Забелязал си всичко това още на влизане, нали?

— Трябваше да се уверя — отвърна той и й благодари за съдействието. Остави бисквитите и изми ръце, без да сваля ръкавиците.

— Значи? — високо и нервно попита тя след проточилото се мълчание.

— Значи някой идва до входната врата — отвърна Болд, излезе от кухнята и тръгна към стълбите. — Нашият човек проверява кой е. — Болд взе дистанционното на телевизора и започна да превключва каналите.

Гейнис изглеждаше объркана и нетърпелива. След тридесет и четири канала екранът посивя. Болд продължи да упорства, стигна до шестдесети канал, като непрекъснато си мърмореше:

— Тук някъде трябва да бъде. Няма друг начин. — И тогава попадна на деветдесет и девети канал. На телевизионния екран се появи черно-бяло изображение на района край входната врата.

— Няма начин — възкликна Гейнис. Беше впечатлена.

Болд поясни:

— Камерата е скрита зад огледалата над входната врата. Забеляза ли ги?

— Имам чувството, че трябва да ме върнат обратно в академията.

— Аз просто извадих късмет.

— Да бе, точно така — саркастично отбеляза тя.

Той продължи с теорията си.

— Приемаме, че нашият човек е харесал онова, което е видял, одобрил е човека, застанал на площадката пред входната му врата. — После се обърна към Гейнис. — Имаш ли някакви познания по електроника?

— Малко.

— Разрови се из този хаос и се опитай да намериш още някой видеокасетофон. Ако аз бях на мястото на Джеймс Бонд Андерсън, щях да записвам всяко движение пред входната си врата, и то по двадесет и четири часа в денонощието.

Тя мигновено се залови за работа.

— Два видеокасетофона — потвърди Гейнис и го изгледа така, сякаш пред очите й стоеше магьосник. — Единият работи.

— Нали ти казах — днес просто ми върви. А и познавам добре типовете като Андерсън.

— Ти направо ми насаждаш комплекси, сержант.

— Записът, който ни интересува, отдавна вече е изтрит, така че не може да ни бъде от полза. Но въпреки това ще впишем касетата като доказателство, а ти ще си я вземеш у дома и ще я превъртиш на бързи обороти, за да сме сигурни, че сме прегледали всичко, с което разполагаме като запис. Това е, за да си вържем гащите.

Гейнис спря касетофона и извади касетата. Отбеляза я като веществено доказателство в бележника си, а Болд се подписа като свидетел.

— Значи той отива да отвори вратата. — Болд тръгна надолу по стълбите. Гейнис го следваше по петите. — Изключва охранителната система и поздравява човека на вратата. Кани го вътре, заключва след него, но не активира отново системата. Двамата заедно тръгват нагоре. — Той се обърна и даде знак на Гейнис да се върне обратно по стълбите. — Гостът е вървял пръв. Андерсън не би се осмелил да остави гърба си незащитен.

Гейнис се заизкачва пред Болд по стълбището. Влязоха във всекидневната и Болд я покани да седне. През цялото време не спираше да говори.

— Гостът може да е приел поканата, може да е отказал да седне. Вероятно са се познавали достатъчно добре и Андерсън се е чувствал спокоен. Голяма грешка от негова страна, както се оказва впоследствие. Когато Дикси прави аутопсията, искам да обърнете специално внимание на ливидността, която би могла да произтича от някакъв вид задушаване. А също гледайте за токсини. Отрови. Напомни на Дикси да изследва ушната кал. Тя е от изключително значение.

— Ушната кал — промърмори Гейнис.

Болд й обърна гръб.

— В един момент Андерсън е допуснал грешката да се обърне с гръб към своя посетител.

Тя погледна надолу към пода и сякаш си представи тялото там. Приближи се до застланото с пътека стълбище и приклекна на мястото, на което Болд бе клечал преди време. После заговори:

— Влачил го е нагоре по стълбите. Вижда се по обърнатите влакна на килима.

— Значи посетителят е достатъчно як, за да може да го измъкне нагоре по стълбището.

— Ако не ми се бе случвало да работя с теб и преди…

— Задръж с комплиментите. Това са само предположения. Не разполагаме с нито едно солидно доказателство.

— И въпреки това е изумително — въздъхна тя. — Видял си всичко това още в първия момент — и Гейнис посочи стълбите. — Имам предвид обърнатите влакна на килима.

— Да, така е.

— А аз дори не ги погледнах.

Той сви рамене.

— Жертвите говорят сами. Стига да умееш да ги слушаш.

— Съблича го, прави постановката с душа… — Тя се замисли за миг. — Да ме вземат дяволите! — възкликна Гейнис, най-после осъзнала всичко. — Взима един ключ от връзката на Андерсън и заключва входната врата.

Болд кимна в знак на съгласие.

— Съществена част от плана му. Къщата е трябвало да бъде заключена, а Андерсън намерен вътре сам — мъртъв вследствие от лошо падане в банята. Кой би заподозрял нещо нередно в това?

— Но алармата не беше включена. И това се оказа достатъчно, за да те накара да се усъмниш. — Тя посочи на Болд коша с мръсното пране. — Тук намерих панталоните. Сигурно ще искаш да ги видиш. Покрити с жълт прашец, сержант… точно на коленете. Целите са омазани в жълто.

Болд заговори:

— Това прави Андерсън много важен за нас. Добра работа, Боби. Но всичко казано дотук почива изключително на косвени улики. И това е всичко. Ако сме прави в разсъжденията си, значи сме изправени срещу много умен човек, който умее да използва главата си. Допуснал е, че няма да проверим ключовете на връзката на Андерсън. Съзнавал е, че за него е от жизненоважно значение да остави входната врата заключена. И аз започвам да се плаша от този тип. За момента разполагаме с достатъчно улики, за да продължим с разследването на този смъртен случай. Трябва отново да повикаме техниците от лабораторията и да фотографираме всичко. Може би Бърни и онова чудо, неговият помощник, ще открият още нещо, което би могло да ни е от полза. Килими. Телефонни сметки, финансови документи… всичко, до което успеем да се доберем. Ща го разтръскаме яко. Ако нещо изпадне, ще се вкопчим в него и ще продължим с разследването.

Болд кимна. В главата му се въртяха безброй въпроси без отговори. Не помнеше от колко време насам не се бе чувствал толкова добре, но душата му скърбеше за изчезналите дечица, изпитваше непоносима болка при мисълта за родителите им, които трябваше да преживеят още една нощ без рожбите си.