Гайдаря от Хамелин

9.

Колата, черна и блестяща, сякаш току-що слязла от витрината на някое автомобилно изложение, се набиваше на очи. Паркирана беше под една от уличните лампи пред дома на Болд. Изглеждаше прекалено лъскава и изолирана от останалите — сякаш нито една от колите на съседите, мръсни и потъмнели от постоянните дъждове, не искаше да си общува с нея. Болд намали, задмина я, зави по алеята пред къщата си и спря.

Гари Флеминг седеше край кухненската маса. Държеше Майлс в скута си и си говореше на испански с Марина, която миеше чиниите. Ангелското личице на Сара, кацнала на високото си столче, бе цялото омазано с пюре от круши. Марина престана да се смее, погледна през рамо към Болд и на лицето й се изписа разочарование. Той сякаш им бе развалил веселбата.

Флеминг остави бебешката лъжичка на Сара — Болд изпитваше истинска наслада от възможността да нахрани вечер дъщеря си — и погледна Болд в очите, който мигновено се почувства неудобно в собствената си къща. Искаше му се Майлс веднага да слезе от скута на този мъж. Сякаш почувствал това, Флеминг пусна момчето на пода. Майлс се затича към баща си и обгърна с ръце единия му крак. Флеминг избърса брадичката на Сара.

— Господин Флеминг е от ФБР — поясни Марина, без да сваля очи от миялната машина.

— Да, познаваме се — кимна Болд.

— Едно кратко ръкостискане на сцената на извършено престъпление едва ли може да се нарече запознанство — вметна Флеминг. — Моля да ме извините за това неочаквано посещение, но през последните шест месеца ми дойде до гуша от хотелски стаи и офиси. Помислих си, че би трябвало да се срещнем и да си поговорим.

Болд неохотно го покани във всекидневната. Имаше нещо нередно в посещението на Флеминг. Марина погледна крадешком работодателя си.

Майлс се молеше за малко повече внимание. Болд го взе на ръце, наведе се над столчето и вдигна и Сара.

Флеминг се изправи в цял ръст и малката кухничка изведнъж заприлича на детска играчка. Двамата мъже се настаниха един срещу друг във всекидневната. Болд седна на канапето. Майлс се измъкна от ръцете му и се затича обратно към кухнята. Болд притисна Сара към себе си и избърса личицето й с носната си кърпа.

Гласът на Флеминг отекна в малкото пространство.

— Знаете ли, когато тръгвахме към Сиатъл, бяхме повече от сигурни, че именно вие ще оглавите това разследване.

— Не е чак толкова страшно човек да греши от време на време.

— Обидих ви, като се появих без предупреждение в дома ви. Моля да приемете извиненията ми. Вашата икономка ме покани да вляза. Не трябваше да приемам. Но както вече споменах, хотелите…

— Само съм изненадан. Нищо повече.

— Хайде да започнем отначало.

— Съгласен — отвърна Болд, макар че продължаваше да се притеснява от това специално отношение към неговата особа. Изобщо не му харесваше присъствието на този човек в къщата му.

— Десет деца, шест месеца, почти никакви улики. Вие сте разрешил няколко мащабни случая в този град. И то успешно. Не мога да не спомена това. Ето защо бяхме толкова сигурни, че ще поемете и това разследване.

— Но не стана така.

— Поне на теория.

— Случаят не е мой.

— Защо тогава един офицер от разузнаването се озовава на местопрестъплението?

— Бях помолен да поогледам наоколо. Това е всичко.

— Именно — заяви Флеминг. — А аз много държа да зная кои са играчите в случая.

— Смятате, че съм един от тях? — Въпросът прозвуча риторично. Болд избърса ръчичките на Сара. — Предполагам, че сте прав. Но аз съм по-скоро от резервните играчи. От ония, които седят на пейката. Съмнявам се, че си струва да си губите времето с мен.

— Вие по-скоро сте от треньорите — поправи го Флеминг. — Треньор на трета база, може би. Представям си как стоите на игрището и давате указания на Ла Моя как да отбележи точка.

— Той е добър. Сам ще се убедите в това, ако му дадете възможност да се изяви.

— Явно ме възприемате като вманиачен на тема цялостен контрол върху разследването.

— Та вие сте именно такъв — сви рамене Болд. — Доколкото разбрах, това е било подчертано от вас недвусмислено на вчерашната оперативка.

— Като офицер от разузнаването вие сигурно сте проучил основно досиетата ни — моето, на Хейл и на Калиджа. Има ли още нещо, което да ви интересува?

— Като офицер от разузнаването аз от известно време очаквам докладите от огледите на местопрестъпленията, но така и не съм ги получил все още. Както и материалите от разговорите с родителите. Докладите на местните ченгета. Ако искате да водите разследването сам, като във вакуум, това си е ваша работа, специален агент Флеминг. Ако искате да вирите нос и да ни гледате отвисоко, ваша воля! Но и най-добрият питчър не би могъл сам да спечели мача.

— Значи все пак обичате бейзбол.

— Мразя го. Но моят лейтенант навремето го обичаше. Живееше заради този спорт. А също и софтбол. Професионална лига, колежански и градски турнири. Аналогиите просто са се набили в съзнанието ми.

— Бейзболът наистина е страхотна игра. Освен това разбирам какво се опитвате да ми кажете. Нямам никакво намерение да водя тази битка сам. — Той се поколеба за момент. — Просто държа да зная къде точно е мястото ми.

— И къде трябва да е според вас? В ъгъла? Начело на масата? Къде?

— Надявах се, че вие ще оглавите разследването. Религиозният убиец, онова разследване с отровените хранителни продукти — вие знаете как да работите под голямо напрежение. Ние двамата с вас чудесно разбираме, че има разлика между това да си добро ченге и да работиш резултатно при необичайни обстоятелства. Между едно разследване, протичащо в реално време, и едно мъртво тяло.

Болд не желаеше да бъде поставян в една категория с Флеминг. Този мъж беше прекалено самоуверен, твърде овладян и спокоен. И то в ситуация, в която от него се очакваше да помогне на десет изчезнали деца. Той побърза да обясни:

— Може би вие се справяте добре при подобно напрежение, но мен то просто ме смазва. Влудява ме. Повярвайте ми, говоря напълно искрено. И когато съм подложен на подобен натиск, не мога просто да бездействам. Затова се залавям за работа. И не спирам нито за миг. Ето така ми действа напрежението, за което говорите.

— Същото е и при мен — кимна Флеминг. — Ако вие бяхте направил връзка между тукашното отвличане с друго, извършено в малък градец по средата на щата, какво точно щяхте да съобщите на оперативката в четири часа?

Болд го изгледа.

— Да, но не бих крил докладите. Ако кетчърът не подаде на питчъра нужните сигнали, той просто не би могъл да очаква от него да отиграе всяка топка.

Флеминг се усмихна. Големи бели зъби. Черна кожа на лицето с розови като праскова устни. Усмивката се стори прекалено приятелска за Болд, в нея имаше нещо пресилено, нещо, което Болд би предпочел да избегне в общуването си с този мъж.

— Прикриване на информация? Така ли смятате?

— Точно така. И започвам да се питам защо. Сега вече знаем за детската свирка. За афидите. Какъв е тогава смисълът от това забавяне на докладите, за които ви помолихме?

Флеминг кимна.

— Ще поговоря с Кей Калиджа. — Отново се усмихна. — Виждате ли? Вие наистина сте част от това разследване. Бях сигурен в това. Още повече, че Ла Моя толкова години е работил при вас. Влиянието ви върху този случай е много по-голямо, отколкото сте склонен да си признаете. Ще ме подкрепите ли?

Сара изви гръбче и се размърда неспокойно в ръцете му. Болд я обърна с лице към стаята. Наведе се и целуна върха на главичката й. Обожаваше аромата на косата й. Тя ритна с крачета, щастлива от целувката. Болд я целуна отново.

— Може би аз наистина ви разбирам по-добре от всички останали — отбеляза Болд. — Разбирам напрежението, под което работите. И никак не ви завиждам.

Флеминг го изгледа продължително.

Болд продължи:

— Струва ми се, че сте тук, защото очаквате от мен някакъв съвет.

Флеминг се ухили.

— А моят съвет е да отбягвате Мълрайт, да работите с Ла Моя и да вярвате, че и ние, също като вас, отчаяно искаме да разрешим този случай. За Шийла Хил е много важно кой именно ще оглави разследването. Ако съдя по онова, което се говори, това може би важи и за вас, макар аз да се съмнявам. Другите обаче не знаят това. Когато станат свидетели на желанието ви да контролирате цялото разследване, те ще го отдадат на амбицията ви за власт, а не на стремежа ви работата да бъде изпипана както трябва.

— А вие може би бихте могли да им обясните това — предложи Флеминг.

Ето за какво бе дошъл. Искаше подкрепата на Болд — долу, в окопите.

— Това едва ли би помогнало особено. Вие ще трябва да ги убедите, не аз. Не е нужно да се обичаме един друг — трябва само да работим заедно. Онова, което може и да не знаете все още, е, че Сиатъл не е едно малко градче в средата на щата. Тук ще ви се наложи да работите с добър екип от добри професионалисти. Но решението за това как ще се държите с тях, си е лично ваше.

Флеминг надигна едрото си тяло от стола.

— Независимо от преместването ви в друг отдел, трябваше да поверят това разследване на вас.

— Аз съм напълно доволен от сегашното положение — отвърна Болд и прегърна Сара още по-силно.

— Съжалявам за съпругата ви — промълви Флеминг. — Надявам се да се оправи.

— Вече се оправя — отвърна Болд.

Изпрати с поглед лъскавата кола, която се отдели от тротоара и се изгуби в далечината. Искаше да е сигурен, че Флеминг си е тръгнал. После внимателно провери кухнята за подслушвателни устройства. А също и телефона. Изобщо не се доверяваше на Флеминг.