Гайдаря от Хамелин

79.

Ла Моя шофираше на изток по I-90 със скорост значително надвишаваща позволената и поддържаше добра преднина пред колите, които го следваха. Притесни се, когато дъждът намаля и се превърна в ситни капчици сива мъгла, защото се опасяваше, че преследвачите може да забележат, че таурусът е бил заменен с нисан, веднага след което мрежата на закона щеше да се затвори около него.

Разделяйки вниманието си между пътя пред него и колите зад него, той се замисли за момент за жизнения си път и за това колко малко време отделяше на мисли за бъдещето. Връзката му с Шийла Хил бе събудила у него потребност за нещо повече от плътско задоволяване на страстите му и той възнамеряваше да даде възможност на времето да затвърди тази нова представа за Джон ла Моя. В миналото бе прескачал от легло на легло, сменял бе едно кукленско личице с друго, а след себе си оставяше цяла върволица от жени, които обаче едва ли скърбяха за него повече от седмица-две. Проклетият случай, върху който работеше, май започваше да му се отразява. Той искаше деца. Семейство. Бъдеще извън него самия. За пръв път в съзнателния си живот се чувстваше уморен от Джон ла Моя. И не се харесваше особено.

Червените светлини се появиха едновременно в огледалото за обратно виждане. Едната кола беше точно зад него, а другата частично блокираше централното платно на магистралата. Имаше чувството, че са го настигнали за броени секунди. Натисна педала на газта и продължи така малко повече от половин миля. Накара преследвачите си да се поизпотят и едва тогава даде мигач и отби край пътя.

Хрумна му, че това с мигача беше много забавно. Само почакайте, помисли си той. Почакайте докато видите кого сте спрели. Искаше да види лицата им. Изгаряше от нетърпение.