Гайдаря от Хамелин

44.

Идеята да провежда тайно разследване в рамките на официалното допадна на Ла Моя така, както би му допаднала всяка потайна любовна връзка.

В единадесет и тридесет часа в сряда той бе извикан по пейджъра си във „Фор сийзънс олимпик“, който се славеше със спорната репутация на най-добрия хотел в града. Привлече погледите на посетителите, докато прекосяваше фоайето най-вече заради наперената си походка и самонадеяната предизвикателност на всеки свой жест. Влезе в асансьора и се качи до петия етаж заедно с някаква жена от китайски произход, натоварена с пазарски чанти от „Нордсторм“. В дванадесет часа и няколко минути той почука силно на вратата на стая петстотин и дванадесет.

С рутината на добре отиграно упражнение вратата се отвори веднага и Ла Моя пристъпи в стаята. Шийла Хил бе дръпнала тънкото перде и обедната светлина пронизваше предизвикания полумрак и багреше в червени отблясъци голата й кожа. Шийла бе облечена само с черен сутиен, който мамещо повдигаше гърдите й, и черни, високо изрязани гащички, които разкриваха загорелите й хълбоци.

Тя пристъпи към него с обичайния ненаситен поглед в трескавите й очи и Ла Моя внезапно се запита какво всъщност прави тук. Тя му позволяваше да изпитва някакво чувство за контрол върху ситуацията, като с наслада се подчиняваше на различните му фантазии, но присъствието й в тази стая се обясняваше с някаква нейна форма на пристрастеност към тялото му, докато той копнееше за трайна и стабилна връзка… Твърде дълго бе излизал с двадесетгодишни момичета.

Той се извърна от нея и огледа стаята. За миг остана загледан в сиво-зелените води на залива и в корабите, които плаваха из него. Ла Моя искаше общуване — нещо повече от секс и Кама Сутра. Обърна се към нея.

— Болд е успял да измъкне от Бюрото част от финансовите документи, свързани с предишните случаи. Не ти трябва да знаеш как.

— Не искам да разговарям — възрази тя, приближи се до него, но не го докосна. — Хайде да видим дали ще мога да те накарам да замълчиш.

Тя смъкна едната презрамка на сутиена си и леко засмука пръста си.

— Трябва да поговорим — упорито заяви той. — Не искам такива отношения.

— Ами това? — попита тя и свали и другата презрамка. — Последния път ти подейства от раз. — Шийла пъхна ръка между краката си.

— Не можем ли просто да поговорим за разнообразие?

— Да те вземат дяволите! — възкликна тя, отказала се от представлението, макар че гърдите и бузите й пламтяха от нетърпеливо очакване. Грубо го изблъска, приближи се до цигарите си и без следа от женствеността, която бе демонстрирала само преди миг, запали една. До този момент Ла Моя изобщо не си бе давал сметка каква голяма част от поведението й си е чиста преструвка. — Говори тогава.

— Не по този начин — възрази Ла Моя. — Искам да разговаряме.

— За?

— За нещо различно от работата и секса — рече той.

— И кои са темите, които предлагаш?

— Защо просто не вечеряме заедно днес? Бутилка вино, малко спагети…

— Мразя спагети. Подувам се от тях. И що за бръмбар ти е влязъл в главата?

— Не би трябвало да се срещаме тук по обяд — оплака се той, съжалил вече за предишните си думи. Измъчваше го чувство на вина и тревога за живота на Сара. — Онези дечица се нуждаят от нас по двадесет и четири часа в денонощието.

— Ти да не си пушил нещо?

Тя дръпна от цигарата си, макар че сякаш изобщо не усещаше вкуса й. Огледа го преценяващо като шивач, без да обръща каквото и да било внимание на собствената си голота. Пресегна се към масата и му подхвърли връзка ключове.

— Приготви ми джин с тоник — рече тя и посочи минибара.

— Обяд е, капитане.

— Да? Добре. Направи го двоен. Приготви едно питие и за себе си.

— Не искам.

— Приготви едно питие и за себе си. Не обичам да пия сама, каубой.

Ла Моя се подчини, но през цялото време имаше чувството, че наблюдава сам себе си някъде отстрани. Приготви питиетата — един човек, когото не познаваше. Как бе възможно тази жена да притежава такава власт над него? Той дори излезе в коридора за лед. Питиетата бяха прекалено силни. Тютюневият дим го дразнеше.

Тя отпи и започна да обикаля около него.

— По-важният въпрос за мен е защо изобщо ти е дотрябвало да разговаряме. А? — Потопи пръст в питието си, поднесе го към устните му и той го пое с уста. — Оближи го — нареди Шийла и той се подчини. — Ти да не би да си падаш по мен? — Тя се тръшна на леглото и питието се разля по ръката й. Тя сладострастно го облиза и изнесе цяло представление с неестествено дългия си език.

— Искам нещо повече от чукане по обяд — бързо рече той.

— Не, не и от мен. — Шийла се облегна назад и изля малко от питието върху тялото си. Сребристата течност се стече надолу между фините косъмчета по корема й и изчезна под черната тъкан на бельото й. — Готов ли си, или не? — отново попита тя, разтвори крака за миг и веднага след това ги прибра. Изсмя се като момиче.

Ла Моя съзнаваше, че и това е част от представлението — в тези хотелски стаи тя се изживяваше като съвършено различна личност.

Ла Моя надигна питието си и го изпи наведнъж. Тя обожаваше дългата му шия и ъгловатата му, изпъкнала адамова ябълка. И той отметна глава назад, за да й достави удоволствие, макар изобщо да не разбираше кому бе нужно това.

Бедрата на Шийла потрепнаха.

Тя изля още малко от питието върху корема си и то отново се стече под бельото й.

— Ела да го вземеш! — Тя махна с цигарата към него.

Ла Моя я измъкна от пръстите й и я загаси. Изведнъж кипна от ярост. С бързината на змия изтръгна чашата от ръката й, сграбчи я за китката и я дръпна толкова бързо и силно към горния край на леглото, че гащите й сами се изхлузиха от тялото й и се омотаха около коленете й.

— Уха! — изпищя тя и вероятно си даде сметка, че той бе приготвил тройно питие за нея и единично за себе си.

— Отдели няколко минути, за да помислиш за нас — нареди й той и закопча лявата й китка с белезници към таблата на леглото.

На лицето й се изписа пресилена тревога.

— О, направо ме уплаши!

Чашата се претърколи няколко пъти по пода и спря.

Ла Моя бързо отвори гардероба и се върна с два дълги колана от халатите за баня. Само миг по-късно бельото й се търкаляше по пода, а глезените й бяха завързани към леглото.

— Това е нещо ново! — развълнувано възкликна тя. — Преди използвали ли сме белезници?

— Ти се отнесе много грубо с мен, Шийла. Опита се да ме унижиш.

— По-високият чин си има своите преимущества — изстреля в отговор тя в очакване той да се съблече. — Като станеш капитан, аз ще приготвям питиетата. Но въпреки това ще продължиш да идваш всеки път, когато те повикам. И знаеш ли защо? Защото двадесетгодишните момиченца може и да ласкаят самолюбието ти, но не могат да задоволят страстта ти.

Ла Моя смъкна покривката от леглото, а после измъкна одеялото и чаршафа изпод нея. Хил, напълно гола, със завързани крака и прикована с белезници към таблата на леглото, не знаеше какво да мисли за държанието му. Усмихна се насила, но очевидно бе започнала да се страхува от действията му. Той пъхна ръка под нея и тя веднага изви тяло, готова да отвърне на ласките му. Ла Моя обаче хвана единия ъгъл на долния чаршаф и го свали от леглото. Чаршафът повлече и горната част на матрака със себе си. Сега вече на леглото не остана нищо, с което Хил би могла да покрие голото си тяло.

— Какво, по дяволите… — заекна тя.

Той й показа ключа от белезниците и го остави на видно място до телевизора.

Тя трескаво се огледа наоколо и изведнъж проумя какво става.

— Няма начин — възкликна тя, убедена, че това е някаква шега от негова страна.

— Можеш да се обадиш по телефона — успокои я Ла Моя.

— Не можеш да направиш това! — изкрещя тя. — Та аз съм съвсем гола!

Той кимна.

— И знаеш ли какво? Ако още веднъж ме наречеш…

— Ако направиш това, си мъртъв! — Шийла започна да се извива върху леглото, но напразно. Не можеше да достигне глезените си със свободната си ръка.

Ла Моя тръгна към вратата.

— И знаеш ли какво още? Ти никога не си го правила по този начин. Онези петдесетгодишни старчоци просто не могат да те задоволят. — Ла Моя затвори вратата след себе си.

Гневните й викове го последваха в коридора. Той се зачуди колко ли време щеше да мине, преди тя да се реши да позвъни на румсървис.