Гайдаря от Хамелин

47.

— Познаваш ли добре разположението на аквариума? Голямата зала за наблюдение, разположена под аквариумите с рибите? — попита ласкавият женски глас.

— Да — отвърна Дафни.

— Можеш ли да дойдеш там след петнадесет минути?

— Ще се видим там.

Разходката до аквариума й се отрази добре, може би защото улицата се спускаше все надолу. Без да намали крачка, Дафни мина край струпаните по улиците кранове, трактори и пневматични чукове, които сякаш преследваха една обща цел — да оглушат гражданите на Сиатъл. Градът отказваше да спре да расте. И понеже вече нямаше накъде да се разпростира, той започна да расте на височина — новите сгради се извисяваха все по-високо и по-високо в небето, прозорците им гледаха към залива, а огромните им туловища затулваха прозорците на околните сгради. Улиците сякаш се стесниха и започнаха да притискат пешеходците. Градът Сиатъл вече го нямаше — на негово място бе израснал един огромен гигант.

Неспокойните и пенливи зелени води на залива Елиот отразяваха искрящите слънчеви лъчи и грееха като скъп италиански мрамор, напръскан с малки парченца слюда, насочени към слънцето. Над града отекваха гърлените свирки на корабчета и фериботи, които пореха водите на залива, а след тях, подобно на булчински воал, се влачеше дълга пенлива следа. В далечината проблесна лъскавият корпус на реактивен самолет, който се снижаваше за кацане, а колелетата му приличаха на остри птичи нокти, насочени право към земята.

В прекрасни дни като този нямаше по-красив град от Сиатъл, нямаше място, което така да омайва душата й. Дафни знаеше, че никога няма да може да го напусне, макар че понякога обмисляше подобна възможност — разстоянието би я принудило да започне живота си отначало. Съзнаваше, че ако остане в града, вероятно ще се омъжи за Оуен Адлър. В началото на връзката им страховете и съмненията й я бяха подтикнали да развали годежа. Страхът, че ще стане непоносимо богата, ще присъства на благотворителни вечери и бляскави церемонии, вместо да се занимава с профилиране на криминални типове и евентуални бъдещи самоубийци. Страхът, че ще загуби собствената си идентичност. Дафни не се боеше от любовта си към този мъж. Тя вярваше в любовта. Високо ценеше неговото чувство за хумор, обожаваше вниманието, с което я обграждаше, харесваше неговата интелигентност, увереност и целенасоченост, възхищаваше се на начина, по който винаги поставяше останалите — най-вече Корки, осиновената му дъщеря — над себе си. А и Дафни обичаше Корки не по-малко от него самия.

Потънала в мисли, тя отмина аквариума и едва тогава си даде сметка какво е сторила. Оуен имаше такава власт над нея — можеше да завладее мислите й така, както никой друг мъж преди него.

Аквариумът беше претъпкан с туристи и студенти, пристигнали на посещение с учебна цел. В залите цареше полумрак и вниманието на посетителите бе приковано към рибите, които плуваха из аквариуми, вградени в стените. Дафни си проправи път сред тълпата и се насочи към стълбището, което отвеждаше надолу към центъра на огромен резервоар, в който човешките същества ставаха обект на наблюдение, заобиколени отвсякъде с корали, вода и всевъзможни риби.

Специален агент Кей Калиджа бе седнала на една от двете пейки, предназначени за посетители. До себе си бе поставила пуловера и дамската си чанта, за да запази място за Дафни. Тя седна до нея. Стъкленият таван над главите им им позволяваше да видят рибите, които плуваха точно над тях от единия до другия край на аквариума. Калиджа изобщо не погледна към Дафни — цялото й внимание бе насочено към рибите. Посочи една пясъчна акула, към която се бе залепила малка рибка.

— Понякога и аз се чувствам по този начин — рече тя с приятния си напевен глас. — Като прикрепена към някого.

— Да…

— Сякаш съм създадена, за да следвам неотлъчно някого, да стоя близо до него.

Изборът на мястото за среща от страна на Калиджа подчертаваше изключителната важност на този разговор. Дафни изпита силно вълнение.

— Открила си нещо за татуировката — нетърпеливо заяви тя.

— Съдържанието на голяма част от база данните на Бюрото е класифицирано. Както сигурно знаеш, ние преследваме всякакви нарушители — от жестоки престъпници, до двойни агенти в Министерството на външните работи на САЩ. Поради тази причина са въведени различни нива на достъп до тази информация, различни степени на секретност, пароли за достъп. Става дума за данни, които са изключително защитени. Много хакери са се опитвали да проникнат в нашите база данни, но нито един — поне доколкото аз зная — не е успял да компрометира съхраняваната при нас информация. — Калиджа очевидно срещаше затруднения — не й бе лесно да сподели онова, което бе открила. Положи усилие и призна: — Да. Татуировките. — После вдигна поглед към две синьо-жълти риби. — Невероятно. Прекрасни са.

Проследи ги, после обърна очи към Дафни.

— Системата записва всеки опит за достъп до определена информация — продължи Калиджа. — Разполагаме с компютризиран дневник, който не само че позволява на всеки оперативен работник да види кой още е работил с въпросната информация, но и дава възможност на агентите да разберат кой е запознат с нея. Агент от Чикаго може да се обади на друг агент в Далас, за когото е известно, че е проявил интерес към същата информация. Може би и двамата преследват един и същ заподозрян, без да си дават сметка за съществуващата връзка между различните случаи. Всъщност компютърната система заостря вниманието им към подобни съвпадения. Това става автоматично — системата предлага нещо като библиографска разпечатка на имената на всички, работили с въпросната информация.

— Впечатляващо — обади се Дафни, която едва успяваше да потисне нетърпението си. Все още не можеше да разбере какво се опитва да й каже Калиджа.

Тя погледна Дафни за пръв път от началото на срещата им и заговори бързо и изключително тихо.

— Специален агент Дънкин Хейл е изискал цялата възможна информация за татуировки под формата на орли — снимки на всичките налични татуировки в нашите архиви, списък на художниците, за които се знае, че рисуват птиците, обгърнали криле около телата си като пелерини. Всичко, за което се е сетил.

Дафни бе невероятно изненадана — не бе очаквала нищо подобно. Искаше й се да зададе десетки въпроси, но се постара да задържи езика си зад зъбите. Калиджа все още не бе свършила.

— Специален агент Хейл нито веднъж не е споменавал тази татуировка на някое от заседанията ни. Никога. Нито дума по този въпрос.

— А ти също не си му казвала нищо?

— Категорично не съм.

— Може би е видял фотокопието на бюрото ти…

— В никакъв случай! Информацията, която получих от теб, възприех като изключително поверителна. Не съм я споделяла с никого! Не съм показвала рисунката на когото и да било!

Дафни се опита да проумее смисъла на казаното. Рибите, които плуваха навсякъде около нея, я объркваха и разсейваха допълнително.

— Базата данни, която използваме за идентифициране на отличителни белези и на особено опасни криминални престъпници, разполага с две подобни татуировки — продължи Калиджа, извади две фотокопия и ги показа на Дафни. — Едната от тях е била регистрирана на бицепса, а другата — на гърдите на двама престъпници. Всъщност и двете поразително приличат на рисунката, възпроизведена от Томи Томпсън: орел, който гледа право пред себе си, обвил криле около тялото си като пелерина. Единият престъпник, притежавал такава татуировка, е мъртъв. Другият е излежал две години от доживотната си присъда. Не забравяй, че в нашите компютри се съхранява информация само за хората, срещу които са повдигнати федерални обвинения. И то не за всички. Така че информацията в никакъв случай не е изчерпателна.

— Никой от двамата не е нашият човек. Неговата татуировка е на ръката под лакътя.

— Така е, но художникът може би е един и същ. Специален агент Хейл се е опитал да открие името на художника. Разбрах това по направените от него запитвания.

Дафни рязко възрази:

— Как е възможно тази гадост да се възприема като произведение на изкуството! — Загледа се във фотокопията и изведнъж възкликна: — Чакай малко! Да не би да ми казваш, че и двамата мошеници са от една и съща част на страната?

— От един и същи град — отвърна Калиджа. — И двамата са били арестувани и съдени в Ню Орлиънс, Луизиана.

— Значи, салонът за татуировки се намира в Ню Орлиънс?

— Точно така.

Благодарение на Болд Дафни знаеше за разследването много подробности, до които Кей Калиджа и ФБР нямаха достъп, включително и факта, че Гайдаря от Хамелин е използвал трика с телефон 911, за да убеди директорката на детската градина да предаде Сара на двете униформени ченгета. Мошеници, злоупотребяващи с доверието на околните, биваха арестувани всеки ден и някои от тях дори биваха съдени. Сега, когато разполагаше с информацията на Кей Калиджа, Дафни се зачуди дали не би могла да поиска от полицейския участък в Ню Орлиънс или пък от кабинета на областния прокурор съдействие за идентифициране на всички мошеници, прибягвали до трика с телефон 911. Информацията за Ню Орлиънс представляваше огромен напредък. Тя щеше да тласне напред цялото разследване. Болд често повтаряше, че всяко разследване бавно набира скорост, докато дойде моментът, в който събраните доказателства надделяват над неизвестността и огромният камък на познанието, дотътрен от полицаите с каторжно и изнурително катерене нагоре по склона на разследването, изведнъж преваля върха и започва бързо да се търкаля надолу. Дафни бе убедена, че, благодарение на информацията, получена от Кей Калиджа, разследването току-що бе стигнало до билото. От тук нататък щеше да набира скорост и тежкият камък в крайна сметка щеше да смаже Гайдаря от Хамелин по пътя си.

— Какво възнамеряваш да правиш сега? — попита Дафни.

Калиджа изглеждаше малко поуплашена.

— Да си призная местно, госпожице Матюс, ако не бях открила, че специален агент Хейл вече разполага със същата тази информация, щях да предложа ние… ти и аз… да представим откритите от нас доказателства на вниманието на специалния отряд, за да бъдат обсъдени. Но сега? Не мога да не се питам защо специален агент Хейл задържа толкова важна информация. Нали? А и за нещастие не мога да отнеса въпроса директно към специален агент Флеминг.

— На това му викаме безизходно положение.

— Да. Всъщност аз непрекъснато работя заедно със специален агент Флеминг, който е ръководител на екипа, но според правилата всяка информация, особено пък информация от подобно естество, трябва първо да бъде съобщена на специален агент Хейл. По този начин Флеминг предпазва себе си. Той успя да остане начело на това разследване по-дълго от всеки друг на негово място и основната причина за това е изключителната му предпазливост. Специален агент Хейл и аз бяхме включени в екипа едва след отвличанията в Портланд.

Младата жена въздъхна.

— Тази задача се оказа последната за много хора. Трима от предишните заместници на Флеминг и двама офицери от разузнаването бяха отстранени още преди Портланд. Той убива приносителите на лошите новини, нали разбирате? И това му позволява да укрепи собственото си положение. — Тя измери Дафни с поглед от главата до пръстите на краката, а след това я погледна право в очите. — Има и още нещо, което е далеч по-тревожно — тихо додаде тя. — Чух специален агент Хейл да информира специален агент Флеминг, че специалният отряд може да стане негов в мига, в който го пожелае.

— И какво означава това?

— Той му каза дословно „отрядът е ваш в мига, в който го пожелаете“. Специален агент Флеминг никак не е доволен от факта, че капитан Хил ръководи специалния отряд. Това не е тайна за никого, но Флеминг, освен всичко останало е и много проницателен политик. Той никога не би поел контрола над потъващ кораб. Въпреки това вярвам, че специален агент Хейл е изнамерил начин да отстрани капитан Хил от поста й, когато, и ако, настъпи подходящият момент. Ако изобщо настъпи. Вашата капитан Хил трябва да се постарае да подсигури тила си. — Калиджа погледна рибите и продължи: — Никак не ми е приятно да наблюдавам как мъжете се обединяват срещу една жена само защото тя държи властта в ръцете си.

Дафни си припомни, че Хил я бе помолила да проучи внимателно поведението на всички членове на специалния отряд и да й докладва заключенията си.

— Самата капитан Хил е доста изкусен политик. Не вярвам, че ще успеят да я отстранят.

— Не подценявайте специален агент Флеминг. Той е невероятно интелигентен човек и ненадминат професионалист. Ако някой пипне Гайдаря от Хамелин, заслугата няма да е на Шийла Хил. Сигурна съм в това. Ще има един-единствен човек, който ще дава пресконференции и ще разяснява случая на обществеността, и този човек ще бъде специален агент Флеминг.

— Ами тези? — попита Дафни и посочи фотокопията на татуировките. — Защо не ме оставиш да проследя тази следа вместо теб?

Калиджа очевидно бе очаквала именно това предложение.

— Работата ми е такава, че от мен не се очаква да се занимавам с разплитане на улики и доказателства.

— Твоето име ще се появи ли в дневника, в който са записани имената на хората, осъществили достъп до въпросните база данни?

— Да.

— Хейл може да забележи.

— Само ако повторно провери същата информация. Но не виждам основание да го направи.

— Съгласна съм. — Дафни взе плика с фотокопията. За нея той бе безценно съкровище.

— Не изпускай от поглед специален агент Хейл — тихо прошепна Калиджа. Изправи се и пооправи полата си.

— Ясно. Разбрах.