Гайдаря от Хамелин

17.

Дафни избра заседателната зала на специалния отряд, защото искаше да окаже по-силно въздействие. Стените на помещението бяха покрити със снимки както на отвлечените дечица, така и на трупа на Андерсън, който лежеше във ваната, провесил навън едната си ръка. Заподозрените се влияеха силно от околната обстановка, а тя възнамеряваше да се отнесе към Уайнстейн като към заподозрян.

Кей Калиджа отвори вратата и я задържа, за да мине Флеминг, а всъщност редно бе дамата да мине първа. Двамата влязоха тържествено и Флеминг инстинктивно се насочи към стола начело на овалната маса. В следващия миг обаче се възпря и се обърна към Дафни.

— Къде да седна?

— Където ви е удобно — рече му тя. — Може и начело на масата. Аз държа заподозреният да седне тук — тя посочи един стол, — където ще е принуден да гледа право към снимките на Андерсън.

Калиджа стисна ръката на Дафни.

— Не бих искала някога да се окажа ваш противник.

— Не, наистина не би искала — увери я Флеминг, с което даде на Дафни да разбере, че си е написал домашното и знае всичко за нея. — Средства за мотивиране на криминално проявените.

— Впечатлена съм — заяви Дафни, когато Флеминг цитира заглавието на една от статиите й. Замисли се за миг и изстреля в отговор: — Отвличането на хора и начини за възвръщане на свободата им.

— Печелите първия рунд. — Флеминг се обърна към Калиджа. — Какво знаем за заподозрения?

— Баща на жертва номер единадесет: име Сидни. Завършил гимназия в Охайо. Колежът „Антиок“. Печели по шестдесет и осем хиляди годишно. Евреин. Съпруга Триш. Не е еврейка. Правил е дарения за Грийнпийс и за Националната демократична партия — дребни суми…

Флеминг цъкна с език при споменаването на Грийнпийс.

Калиджа продължи:

— Ипотеката върху къщата е на стойност осемдесет хиляди долара, остават му да изплати още дванадесет хиляди от заема за колата му. Разполага с достатъчно пари в кредитните си карти. Не е бил арестуван. Едно пътно нарушение преди три години. Не провежда често междущатски разговори — когато го прави, то е, за да се обади на някакъв свой братовчед, както и на някакви леля и чичо. Домашният му телефонен номер бе намерен в списъка с телефонните обаждания до дома на Андерсън. Обаждал се е общо седем пъти. Три пъти през седмицата преди злополуката.

— Имате предвид убийството? — уточни Дафни и погледна Флеминг.

— Злополука — настоя Флеминг, произнасяйки отчетливо всяка сричка. — Госпожо Матюс, прекарала сте двеста и шест часа в съда — дори и тя самата не знаеше тази цифра — като експерт на обвинението по различни дела. Сериозно се съмнявам, че е имало поне един случай, в който показанията ви да са били свързани с някакви веществени доказателства. Вашата сила е в областта на предположенията…

— Става дума за наука — контрира го тя с пламнало лице.

— … свързани с мотива и душевното състояние на даден заподозрян. Те безусловно са от голямо значение в правораздаването, но веществените доказателства са нещо съвършено различно. Аз самият съм прекарал на свидетелския стол хиляда и шестстотин часа. В този момент от разследването, смъртта на Андерсън все още е злополука. Ако се появи нещо, което да обори това наше заключение, то ние веднага ще го ревизираме. Но косвените улики не са от решаващо значение. Те може и да помагат в сериала с Коломбо, но не са от голяма полза в съда. Ние в Бюрото не арестуваме заподозрени — ние ги обвиняваме. Ето в тази малка подробност се крие разликата между мен и госпожа Хил.

Дафни долавяше негодуванието му, което като че ли струеше от всяка пора на тялото му; той отчаяно се стремеше да получи пълния контрол над дейността на специалния отряд. Притежаваше невероятно излъчване и присъствие на духа. Човек не можеше да не се съобрази с Грей Флеминг, не можеше да го отмине с безразличие. Тъмната му кожа сякаш излъчваше собствена светлина на изкуственото осветление в стаята. Гласът му беше топъл и дълбок — като на проповедник.

Флеминг притежаваше бакалавърска стенен по психология от университета в Джорджтаун, защитил бе докторат по криминалистика. Преди да започне работа във ФБР, бе работил като федерален шериф от граничния патрул към Националната агенция за имиграция и натурализация. На всеки две години в Бюрото бе получавал повишение. Беше член на Националното ръководство на организацията на момичетата скаути, а през една от отпуските си бе обикалял страната, за да осъществи промоцията на една негова книга, превърнала се в бестселър, в която описваше най-известните успешно разрешени от него случаи на отвличания. Неженен, припомни си Дафни. Твърд ерген. Беше й трудно да го повярва. Беше жена и като такава намираше за невероятно привлекателни както изумителната му самоувереност, така и пронизващия поглед на кафявите му очи. Помисли си, че жените може би прекалено бързо се хвърляха в краката му. Също като при Ла Моя, реши Дафни.

Флеминг пиеше диетична сода направо от кутийката. Калиджа предпочете кафе. Психологът у Дафни бе благодарен за тия няколко минутки на оценка — за нея беше от изключително значение да познава добре съюзниците си. Флеминг като че ли мислеше единствено за работа. Неговата помощничка, Калиджа, беше жена до мозъка на костите си — чувствена и привлекателна. Мънистата, сплетени в съзнателно подбраната сложна прическа, безспирно подрънкваха на главата й. Дафни се запита дали между Флеминг и Калиджа няма нещо повече от делови взаимоотношения.

Флеминг пък през цялото време си играеше с един лъскав химикал. Непрекъснато драскаше нещо в бележника си, неспособен да застане неподвижно. Когато лицето му все пак застиваше спокойно за миг, по него се четяха свръхумора, напрежение и нетърпение, макар той да полагаше отчаяни усилия да ги прикрива от околните. Погледна часовника си и изръмжа недоволно. Целият му живот протичаше в зависимост от двете стрелки на този часовник.

В този момент се появи Ла Моя, който изглеждаше необичайно изморен. След него вървяха Сидни Уайнстейн и адвокатът му Колдуел.

Ла Моя махна с ръка по посока на Флеминг, дари Калиджа с дразнещо покровителствена усмивка и благоволи да заеме мястото, което Дафни предварително бе определила за него. Уайнстейн и неговият представител, Колдуел, седнаха точно срещу снимките, направени на местопрестъплението. Дафни съсредоточи вниманието си върху Уайнстейн, опитвайки се да долови и най-малката промяна в жестовете, езика на тялото и израза на лицето му.

След последвалите встъпителни думи Колдуел заговори пръв, впускайки се в дълга, типична за всеки адвокат, тирада. Ла Моя побърза да припомни на всички присъстващи, че това не е нищо повече от един неофициален разпит — средство за установяване на някои факти. Той се обърна към заподозрения.

— Господин Уайнстейн, предполагам, че сте запознат с устройството за идентифициране на телефонните обаждания. Това е електронно устройство, което позволява…

— Зная за какво става дума.

— За един период от малко повече от две седмици вие, или съпругата ви, сте се обадили четири пъти на един човек на име Бърнард Калмърз Андерсън, известен повече като Рики Андерсън, Ричи Андерсън или напоследък като Анди Андерсън. — Дафни забеляза измъченото изражение на Уайнстейн. Нямаше вид на невинен.

Колдуел, неговият адвокат, заговори:

— Господин Андерсън беше частен детектив. Като такъв…

— Възражение — прекъсна го Ла Моя. — Андерсън се е занимавал с инсталиране на устройства за охрана на домовете. Освен това е предлагал всякакви други услуги — от снимка с „Полароид“ на невярна съпруга, хваната в момента на прелюбодеянието, до един-два изкълчени крайника, ако нещата загрубеят и се стигне до по̀ крути мерки.

— Моля ви, почакайте малко! — възрази адвокатът.

— Спокойно — обади се Флеминг с ниския си, резониращ глас, който караше Дафни да се топи отвътре. — Сержантът току-що ви каза: От този разговор не произтичат никакви обвинения срещу клиента ви. Успокойте се, Колдуел. — Адвокатът съсредоточи цялото си внимание върху специалния агент от ФБР, инстинктивно осъзнал, че той е човекът, който заслужава внимание.

Ла Моя заговори отново.

— Кога разговаряхте за последен път с Андерсън, господин Уайнстейн?

— В понеделник или вторник тази седмица — нервно отвърна той.

— След това опитвахте ли да се свържете с него отново? — Ла Моя го погледна и го посъветва: — Помислете си добре.

— Във вторник вечерта.

Ла Моя кимна.

— В девет часа и петдесет и две минути, ако искаме да сме по-точни. За ваш късмет това обаждане се е състояло два часа след като вратът на господин Андерсън е бил малко поизкривен, в резултат на което лицето му, за наше огромно съжаление, е придобило зловещ синкав цвят. — Той погледна Уайнстейн право в очите и заяви: — Езикът му беше черен като автомобилна гума и беше толкова подут, че приличаше на плъх. А господин Андерсън си беше умрял. Подхлъзнал се лошо в банята. Ето такива случаи трябва постоянно да ни напомнят за това колко важни са гумените постелки, които ни се препоръчват толкова горещо от производителите. Нали се сещате за какво говоря?

Уайнстейн пребеля като порцелан. Колдуел, който очевидно се бе разсеял за миг, се съсредоточи навреме, за да повдигне възражение, все едно че се намираше в съда.

Ла Моя продължи невъзмутимо.

— Та въпросът, на който се опитвахме да си отговорим — той махна с ръка, за да посочи и останалите присъстващи в стаята, — бе свързан с естеството на професионалните ви взаимоотношения със споменатия вече Анди Андерсън. И държа да ви предупредя, господин Уайнстейн, че тук, в полицейския участък на Сиатъл, ние не привикваме сигурни затворници… ако разбирате какво искам да ви кажа. Ако всички участваме в забавата, става много интересно. Но ако вие предпочетете да си седите в ъгъла като някоя стара госпожица, останала без кавалер на бала, и да си бъркате безцелно в носа, то тогава агент Флеминг, лейтенант Матюс и аз ще трябва да се позанимаем с вас, докато не промените държанието си. — Вдигна рязко ръка, за да възпре Колдуел, който очевидно се канеше да каже нещо. — А този професор по право от Джорджтаун може да пикае отгоре ни колкото си иска… ние няма дори да усетим, защото ние нямаме никаква работа с него. Нашата работа е с вас… точно както вашата работа пък е била с Анди Андерсън. Разбирате ли какво имам предвид? Значи моят съвет е… личен съвет при това… това, което се опитвам да кажа… е, че, ако говориш, ще си тръгнеш оттук без проблеми. Ако ни бавиш и разтакаваш, подлагаш на риск живота на малкия Хейс.

Флеминг гледаше право в Ла Моя, онемял от изумление. Колдуел се покашля, сякаш нещо голямо и твърдо бе заседнало в гърлото му.

Флеминг се обади предпазливо:

— Настъпи часът на истината, господин Уайнстейн. Не искаме от вас никакви измислици, увъртания или премълчавания. Сержант Ла Моя провежда разследване на убийство. Това е всичко, което е нужно да знаете. За момента вие не сте заподозрян. Нуждаем се единствено от сътрудничеството ви.

Ла Моя побърза да добави:

— Ако пък държиш да видиш как се справяме с чупенето на колене, ние нямаме нищо против. Мръсни снимки? По дяволите, изборът си е твой! Подслушване на телефона? Денонощно наблюдение върху къщата ти? Ама само кажете, ние сме готови… Живеем в свободна страна. — Той ги дари с поредната си дразнеща усмивка.

Колдуел прошепна нещо в ухото на клиента си. Уайнстейн кимна. Адвокатът попита:

— Като се има предвид, че разговорът е неофициален и не се записва…

— Ама вие къде бяхте досега? — грубо го прекъсна Ла Моя. — Защо просто не оставим господин Уайнстейн да поразмисли сам за няколко минутки?

Що се отнасяше до Уайнстейн, за него просто нямаше други хора в стаята, освен Ла Моя. Дафни за пореден път се възхити от умението на детектива да наложи пълен контрол върху извършвания разпит. Той никога не постъпваше по общоприетите начини. Нарушаваше всичките принципи, използвани по време на разпит… всичките, с изключение на един: Неизменно успяваше да прикове върху себе си цялото внимание на заподозрения.

— Но вие, хора, не пожелахте да ми помогнете — изведнъж се оплака Уайнстейн. — Обадих ви се. Казах ви, че някой наблюдава къщата. Затова се обърнах към един приятел и го попитах дали не познава някой, който би могъл да ми помогне. Някой, който да не взема много скъпо. Той ми даде името на Андерсън. Разказа ми как самият той наел Андерсън преди време и той хванал жена му с някакъв съсед. Освен това направил и снимки. Вие, хора, не ми повярвахте и затова аз трябваше сам да свърша това. — Той обвинително насочи пръст към Ла Моя. — Затова наех Андерсън… да провери какво става около дома ми. Наистина ли ме наблюдават, или само така ми се струва?

— В онзи момент знаехте ли вече за отвлеченото дете? — попита Флеминг.

— Бебето на Шотц? — възкликна Уайнстейн. — Всичко се случи преди това — непоколебимо заяви той. — Ел Ей, Сан Франциско и Портланд. Тези случаи ми бяха напълно достатъчни.

Дафни се намеси за пръв път от началото на разпита.

— Значи вие сте почувствал, че някой ви наблюдава още преди отвличането на Ронда Шотц. — Това потвърждаваше нейното убеждение, че Гайдаря от Хамелин извършва предварителната си подготовка много прецизно и задълбочено и веднага щом започне с осъществяването на набелязаните отвличания, се покрива и става почти незабележим.

— Точно това се опитвам да ви кажа.

Флеминг зададе следващия си въпрос без никакви увъртания:

— В такъв случай вие сте наел Андерсън, защото сте се опасявал, че Гайдаря от Хамелин може би наблюдава дома ви?

Настъпи пълна тишина. Уайнстейн запелтечи:

— Сега, като го формулирахте по този начин… предполагам, че сте прав. — Той увеси глава. — Но по онова време не разсъждавах точно по този начин. Не! — по-уверено заяви той. — Андерсън ме увери, че вероятно става дума за крадец. Това ми се стори напълно правдоподобно — та нали непрекъснато четем за кражби с взлом. Затова взехме някои предохранителни мерки и прибрахме някои по-ценни вещи в банков сейф. — Очите му изведнъж се замъглиха и Дафни разбра, че той си мисли за изчезналия си син. После се съсредоточи и продължи: — По дяволите, та нима познавате някой в Сиатъл, който да не е пострадал от крадци — я ще откраднат нечия кола, я ще ограбят нечий дом. Андерсън ми обясни, че не е никак лесно да се заловят тези типове. Те правят удара, а след това изчезват и си набелязват друго място за действие. Предложих му двеста без много шум и той прие.

Твърде много телевизия, помисли си Дафни. Всеки в днешно време се прави на ченге.

Уайнстейн не й се струваше подходяща цел за обирджия на къщи. Кражба на кола, може би. Тя се зачуди дали Андерсън просто не се е възползвал от възможността да смъкне някой долар в повече.

— Значи си се обадил на Андерсън, за да провериш какво става. Да разбереш дали е направил нещо — заяви Ла Моя.

Флеминг го изгледа с раздразнение, очевидно недоволен от подвеждащия въпрос. Ла Моя действаше твърде нестандартно за вкуса на ФБР.

— За да се уверя, че съм направил разумна инвестиция. Естествено, че му се обадих — кимна Уайнстейн.

— А той какво ти каза?

— Първия път ми каза, че не разполага с нищо. Да му се обадя отново. Следващия път, ден или два по-късно…

— Два дни — опресни паметта му Ла Моя.

— Тогава ми каза, че може би е постигнал някакъв напредък. Опита се да се пазари отново. Заяви, че можел да направи някои снимки, но това щяло да повиши разноските му. Даде ми ясно да разбера, че трябва да си платя допълнително, ако искам да ми свърши работа. Разноските плюс още петдесет.

— Значи вие приехте и продължихте деловите си взаимоотношения — обобщи Дафни.

— Естествено, че приех. Та той на практика потвърди, че някой наистина наблюдава къщата ми. Всъщност каза ми само, че работи по въпроса. Същевременно никак не ми хареса това, че се опитва да ми измъкне още пари. Опитът му за изнудване ме притесни. Както и неколкократните му опити да ми продаде някаква охранителна система. — Той се поколеба за момент. — Вие използвате ли ги? В домовете си, имам предвид…

— А вие? — попита го Флеминг. — Купихте ли си?

— Не. Не съм сигурен защо отказах. Предполагам, че просто не съм бил убеден, че ни е нужна. Сега обаче бих го направил. Хейс беше отвлечен. Андерсън — убит…

— Смъртта на Андерсън се разглежда като злополука — поправи го Флеминг.

Ла Моя и Дафни се спогледаха, но никой от двамата не пожела да оспори твърдението на Флеминг.

Адвокатът се намеси:

— За злополука ли говорим, или за убийство?

Уайнстейн не изчака отговора.

— Слушайте, ако вие, хора, се бяхте отнесли сериозно към обажданията ми, аз изобщо нямаше да прибягна до услугите на Андерсън. Не се опитвайте да ми прикачите случилото се. Затова е всичко, нали? — В гласа му започнаха да се прокрадват истерични нотки. Адвокатът му постави ръка на рамото му, за да се опита да го успокои, но Уайнстейн го изблъска. — Вие, хора, сте видели снимките. — Това беше изявление. — Само че не знаете кой е човекът на тях и искате аз да ви кажа. Но аз също не зная. Не съм ги виждал дори.

В описа на вещите, намерени в дома на Андерсън, изобщо не се споменаваше за фотоапарат.

— Той е имал готови снимки за вас? — попита Флеминг.

— Ти каза, че той се е пазарил за по-висока цена, в която са били включени и снимките — напомни му Ла Моя.

— Точно така. Съгласих се да платя още петдесет.

Флеминг развълнувано го погледна.

— Той уведоми ли ви, че е готов с тези снимки?

— Не — отвърна Уайнстейн. — Изобщо не сме разговаряли за тях. Чуйте! Майната им на снимките! Какво ще стане с момчето ми?

Флеминг пренебрегна въпроса му и се обърна към останалите от групата.

— Андерсън щеше да поиска допълнително заплащане. Мисля, че можем да сме относително сигурни, че той не е разполагал с такива снимки.

Дафни се намеси:

— Всичко, което правим, е с едничката цел да ви върнем Хейс колкото е възможно по-скоро.

Ла Моя си водеше някакви бележки.

— А ти какво мислиш за снимките? — попита той Уайнстейн.

— Мисля, че Андерсън разполагаше с няколко и имаше намерение да направи още.

— Защо смятате така? — попита Дафни.

Адвокатът се наведе напред и прошепна нещо в ухото на клиента си. Уайнстейн отрицателно поклати глава.

— Не — отвърна той, а после се обърна към останалите. — Никога не съм виждал каквито и да било снимки. Никога не ми е било казвано в прав текст, че те съществуват.

Дафни продължи да го притиска.

— Но вие вярвате, че те наистина съществуват. Защо?

Уайнстейн леко се извърна и я погледна. На лицето му бе застинало момчешко, леко изненадано изражение.

— Той спомена, че нещата потръгнали. Не мога да си спомня в момента точните му думи. — Уайнстейн предугади следващия й въпрос и побърза да заяви: — Това се случи след разговора за допълнителните петдесет долара. Разбирате ли? — След това в очите му проблесна нещо и той изрече спокойно: — Сетих се какво ми каза тогава. Каза ми, че ще си получи парите, когато пипне Господин Непозната Опасност. Това бяха точните му думи.

Дафни имаше чувството, че изведнъж я разтърси токов удар. В полицейските среди с израза господин Непозната Опасност се характеризираха похитителите на деца. Връзката с Гайдаря от Хамелин изглеждаше неоспорима. Всички трескаво се заловиха да пишат нещо в тефтерите си. Очевидно Андерсън бе идентифицирал заподозрян, който според него е бил похитител на деца.

Ако Уайнстейн не бъркаше нещо, по всяка вероятност ставаше дума за Гайдаря от Хамелин.

Когато Уайнстейн и адвокатът му си тръгнаха, Ла Моя предложи на агентите на ФБР да извършат съвместен повторен обиск на жилището на Андерсън. За всеобща изненада Флеминг любезно отклони поканата и даде ясно да се разбере, че няма нищо против полицаите от управлението в Сиатъл да се занимават с тези неща, при условие че го уведомяват веднага за намерените от тях улики.

Флеминг и Калиджа излязоха заедно и Ла Моя и Дафни останаха сами в стаята.

— Е? — попита Ла Моя.

Дафни заговори уверено:

— Уайнстейн беше много нервен в началото. Уплашен. Но после се успокои. Напълно контактен. Равномерно дишане. Никакво видимо изпотяване, премигване, треперене. Дори не се чувстваше неудобно на стола си. Остана си съсредоточен през цялото време и не позволи да го объркаме, макар че ние положихме сериозни усилия в това отношение.

— Дали не е бил предварително подготвен от Колдуел?

— Възможно е. Но това обяснява само част от поведението му.

— Значи можем да му вярваме?

— Да. Абсолютно.

— Какво има? — попита Ла Моя, осъзнал, че нещо я притеснява.

Тя сви устни.

— Не става дума за Уайнстейн, а за Флеминг. Той остана сравнително спокоен и мълчалив до момента, в който бяха споменати снимките. След това коренно се промени. Питам се защо ли отклони поканата ти да претърсите заедно апартамента на Андерсън…

— Трябва да призная, че и аз останах изумен.

— А какво ще кажеш за опита му да ни убеди, че снимките изобщо не съществуват?

Ла Моя замислено сведе глава.

— Всичко това има смисъл само в случай, че те вече са претърсили къщата на Андерсън. — После изръмжа: — Май уцелих десетката!

Дафни обаче го смрази със следващия си въпрос.

— Ами ако вече са намерили снимките на Андерсън?