Гайдаря от Хамелин

48.

Болд, Ла Моя и Дафни излязоха да се поразходят по площад Пиъниър, за да са сигурни, че никой няма да може да подслуша разговора им. Докато заобикаляха туристите, уличните просяци и спекулантите, тримата минаха край един музикант, който свиреше на саксофон, и за голямо неудоволствие на Ла Моя Болд остави един долар в шапката, която стоеше пред него на улицата.

— По този начин само ги насърчаваш да продължават да просят — промърмори Ла Моя.

— Но той си изкарва прехраната по този начин.

— Не можеш да наречеш изпълнението му музика. Ти поне разбираш от музика! Защо тогава с такава лекота раздаваш парите си, спечелени с къртовски труд?

— Хората, с които си имаме работа, са мошеници, злоупотребяващи с доверието на хората около тях — обади се Дафни. — Трикът с телефон 911 е повече от показателен в това отношение. Те живеят от измами и мошеничества. Възможно е да са арестувани и съдени от щата, но не и от федералните власти. Ако бяха арестувани от ФБР, щяха да фигурират в компютрите им.

— Нима Хейл вече ни е изпреварил? — недоволно попита Ла Моя. — Съзнаваш ли какво означава това за Сара?

— Не можем да сме сигурни, че ни е изпреварил — вметна Дафни. — Знаем само, че е проявил интерес към информацията, която получихме от Калиджа. Вероятно се е добрал до имената на двамата престъпници, които имат същите татуировки по телата си.

— Татуирането трябва да е станало в Индиана, Мичиган, Денвър или Ню Орлиънс — информира ги Болд. — Ню Орлиънс чудесно се вписва в схемата — заключи той.

— И откъде, по дяволите, знаеш? — възрази Ла Моя.

— От снимките на Андерсън — отвърна Болд. — Онези, които ти ми даде.

— Аз ги разгледах най-внимателно поне десетина пъти. Двадесет пъти. Не видях нито номер на кола, нито някакви отличителни знаци и маркери, които да ни насочат…

— Тениската — подсказа му Болд. — Докато върви по пристана, той е обърнат с лице към камерата. Шапката скрива лицето му, но тениската се вижда ясно. На нея има два основни цвята — виолетово и златисто. Цветове, които се използват при някои училищни униформи. Точно тези два цвята фигурират в униформите на колежите в…

— Индиана, Мичиган, Денвър и Ню Орлиънс — намеси се Ла Моя, схванал веднага мисълта му.

— Съществуваше и някаква минимална възможност цветовете да са от някоя гимназиална униформа, но аз все пак заложих на университетите и колежите.

— Значи Ню Орлиънс — обобщи Ла Моя.

— Нашият заподозрян е прекарал там известен период от живота си — рече Дафни, включвайки се по този начин в дискусията. — Може да е посещавал колеж. Твърде вероятно е именно в Ню Орлиънс да е направил татуировката си. Може дори да е лежал в затвора. Калиджа подчерта, че само някои от осъдените престъпници фигурират в техните база данни.

— Може би все още поддържа някакви контакти там — додаде Ла Моя. — Или пък има досие.

Болд ги предупреди:

— Ако решим да се обърнем към силите на реда в Ню Орлиънс, трябва да пипаме много предпазливо. Условията, изпратени ми след похищението…

Ла Моя го погледна изпитателно:

— Защо му е на Хейл да укрива информация от собствените си хора?

— Отношението на Флеминг е такова, че ги подтиква към солови изпълнения — поясни Дафни. — Калиджа се опита да ми разясни това.

— Трябва да открием студиото за татуировки — предложи Болд.

— Съгласен съм — кимна Ла Моя.

— Вече разполагам с адреса — гордо обяви Дафни и предизвика искреното изумление на двамата мъже. — Наистина ли си помислихте, че имам нужда от чист въздух? — саркастично ги попита тя.

— Хейл? — попита Болд.

— Вероятно и той го знае — призна Дафни. — Беше в техните база данни.

— Не можем да допуснем той пръв да идентифицира заподозрения — отново ги предупреди Болд.

— Не, не можем — изсумтя Дафни.

— Значи тръгваме за окръг Каджун? — попита Ла Моя. — Трябва да намерим това студио преди Хейл.

— Ще купя билети за самолета — рече Болд.

Телефонът на Болд звънеше, когато той отново влезе в кабинета си. Успя да отговори, преди да се включи телефонният секретар. Сега, когато напредъкът постигнат от Хейл застрашаваше безопасността на Сара, той не проявяваше никакъв интерес към преките си задължения и гласът му прозвуча сухо и недружелюбно.

— Какво става, мой човек? — заговори някой в слушалката.

Болд веднага разпозна провлечения говор.

— Не сега, Реймънд.

— Какво е това, което има една опашка, но два задника? — попита информаторът.

— Да не би да трябва да си плащам за това забавление?

— Какво е това, което има две хубави цици, пикало и две крила?

На Болд не му се играеха игрички. И побърза да го каже на човека отсреща.

— А пък аз си мислех, че ченгетата са много добри в разрешаването на подобни загадки.

Болд се принуди да отговори.

— Самолет с двама души на борда: мъж и жена.

— По дяволите!

— И защо трябва да проявя интерес към тази информация?

— Защото единият задник е онзи надут началник от ФБР, който не слиза от телевизионните екрани. А другият принадлежи на една готина кукличка.

Болд почувства стягане в гърдите: Флеминг и Калиджа.

— Къде чу това, Реймънд?

— Един приятел току-що се върна от летището. Федералният агент и помощничката му изхвърчали с един частен самолет преди петнадесет минути.

Флеминг имаше цял правителствен „Лиър“ на свое разположение. Информацията пасваше.

— Ще спечелиш петдесетарка, ако успееш да разбереш накъде са тръгнали — информира го Болд. — Информацията ми трябва веднага.

— Пак ще ти позвъня. — Телефонът замлъкна.

Фактът, че Флеминг и Калиджа бяха напуснали града заедно, без да информират за това специалния отряд, означаваше, че се готви нещо голямо. По-голямо от голямо: огромно. Болд подозираше, че и те са тръгнали към Ню Орлиънс, което означаваше, че Флеминг може пръв да се добере до студиото за татуировки, а това пък на свой ред означаваше, че шансовете за спасение на Сара намаляват с всеки изминал час. Болд се обади на една пътническа агенция и купи за себе си и Ла Моя билети за първия възможен полет за Ню Орлиънс. Ако се наложеше, той бе готов лично да поговори с Флеминг и да му разкрие истината за отвличането на Сара.

Докато разговаряше с чиновничката от пътническата агенция, другият му телефон иззвъня и Болд отговори.

— Бойс, Айдахо — съобщи Реймънд. — Самолетът на федералните е излетял за Бойс.

— Айдахо?

— Да, при картофите.

— Ще отразя услугата в дневника — рече Болд и потвърди изплащането на обещаната сума.

— А богатите ще станат още по-богати. — Реймънд затвори.

Болд се опита да успокои треперенето на ръцете си и набра полицейското управление в Бойс. Познаваше неколцина ченгета там. Ако Флеминг вече разполагаше със заподозрян…

Няколко минути по-късно Болд се свърза с детектив Ханк Лангфорд.

Болд се представи на Лангфорд като офицер от разузнаването, който участва в разследването на отвличанията, извършени от Гайдаря от Хамелин. Избра стратегия, която можеше да се изрази с две думи: „Ние срещу тях“. Изрази предположения и пое рискове, каквито само преди седмица не би си позволил.

— Ханк, сигурен съм, че си даваш сметка, че при вас е възникнала ситуация, която може да изиска нашата намеса в разследването. Нашите приятели от ФБР вече пътуват към вас. Аз и моите колеги от управлението в Сиатъл се надяваме, че ще можеш да хвърлиш малко светлина по въпроса, за да сме сигурни, че накрая няма да се окажем оплискани с кал от горе до долу.

— Кал или лайна, лейтенант?

— Виждам, че се разбираме добре.

— Нямам и най-малка представа за какво говориш в момента. Единственото произшествие, което би могло да се разглежда като ситуация, е верижната катастрофа, станала на междущатската магистрала. Шофьорът на едно от онези огромни чудовища с осемнадесет колелета заспал на волана и изтърсил насред магистралата около стотина микровълнови фурни. Като на разпродажба. Точно пред летището. Шофьорът на камиона бил обезглавен. В момента момчетата от щатската полиция почистват магистралата. Навсякъде е опръскано с кръв. Виждал ли си някога колко кръв тече при обезглавяване?

— Познаваш ли някой от щатската полиция, който би могъл да знае дали, и защо, са били поканени федералните власти?

— Това тук е Айдахо, приятел. От божиите уста в твоите уши… та искам да кажа, че тук не си падаме особено по федералното правителство. Те непрекъснато се опитват да заграбят земята ни, да се домогнат до водите ни, да изпразнят чековите ни книжки.

— Ще можеш ли да ми позвъниш, ако разбереш нещо?

— Мога и ще го направя. Стой до телефона. Няма да отнеме и минута.

Отне седем минути. Болд ги отброи една по една, а сърцето му непрекъснато учестяваше ритъма си.

По време на втория разговор гласът на Лангфорд звучеше малко по-развълнувано.

— Ти май наистина си попаднал на нещо. Изглежда, че онези от ФБР са били повикани от нашите власти.

— Знаем ли защо?

— Вече ти казах за катастрофата. Една от катастрофиралите коли е била изоставена. Няма шофьор. Няма пътници. Вътре обаче били намерени бебешки принадлежности — шише за хранене, мръсен памперс и други такива дреболии. Колата е била наета от „Еконо-Драйв“ в Сиатъл. Поради тази причина решили да се свържат с федералните. — Лангфорд замълча за миг, а после додаде: — Който и да е шофирал тази кола, той очевидно е избягал от мястото на злополуката заедно с невръстно пеленаче. А бягството от мястото на престъплението само по себе си също е престъпление.

Болд попита отчаяно:

— Има ли някакви признаци, че в колата е имало и друго дете? По-голямо дете?

— Не чух да се говори нищо такова.

— Ако разбереш още нещо… — примоли се Болд.

— Ще ти съобщя.

Флеминг се опитваше да играе соло. Получил бе важна информация, но не я бе споделил с другите членове на отбора.

Катастрофиралата кола можеше да им предложи доста сериозни улики. Болд искаше да огледа местопрестъплението, но преди намесата на Бюрото, а това просто не бе възможно. Затова реши, че няма да допусне тези последни открития да го разсейват: неговата основна цел оставаше Ню Орлиънс и идентифицирането на евентуален заподозрян. Преди Хейл да е сторил това.

Решението, което взе, бе съвсем простичко. Щеше да остави Хил да насочи усилията на специалния отряд към Бойс и да я убеди, че ще е най-добре да остави Ла Моя в Сиатъл. След това двамата щяха да се качат на самолета за Ню Орлиънс и щяха да си осигурят значителна преднина в надпреварата.

С изострен от напрежението глас Шийла Хил нареди на Болд да продължи да събира допълнителна информация по случая и да стои до телефона. Болд, на свой ред, я помоли да възложи пътуването до Бойс на Мълрайт.

— Не ме учете как да си върша работата, лейтенант — сряза го тя и затвори.

Болд прекара следващите петнадесет минути в опити да открие Дафни и Ла Моя, за да ги информира за последните разкрития. Ла Моя бе помолен да се заеме с „Еконо-Драйв“ и да проучи извлеченията по кредитната карта, с която е бил платен наемът за изоставената кола. Дафни, която се славеше с умението да работи добре с хора, трябваше да се свърже по телефона с полицейското управление в Ню Орлиънс и да помоли за имената на известни мошеници, които са прибягвали до трика с телефон 911. По време на разговорите тя изобщо не трябваше да споменава за участието си в специалния отряд.

Докато Болд умуваше дали да не купи и за Дафни билет до Ню Орлиънс, по телефона се обади жена му, която съобщи, че имат посетител: сержант Том Баулър от полицейското управление в Портланд в момента го очаквал в дома им.