Гайдаря от Хамелин

6.

От момента на раждането на сина й Хейс преди шест месеца Триш Уайнстейн не можеше да се избави от усещането, че по някакъв начин от живота й е била открадната седмица, или дори цял месец, а тя никога няма да успее да компенсира тази загуба. Беше на двадесет и седем години, а се чувстваше уморена и стара. Тялото й не се бе възстановило според очакванията й: коремът й все още приличаше на спаднал балон, а тя все още не можеше да се напъха в любимите си дънки — мярката, която бележеше напредъка й в борбата с килограмите. Животът й като майка също не отговаряше на очакванията й — нямаше нищо общо с блажената радост на майчинството, за която всички непрекъснато говореха.

Четвъртъците бяха нейните малки бягства — дните, които нетърпеливо очакваше през цялата седмица.

Всеки четвъртък свекърва й, Филис Уайнстейн, пристигаше малко след обяд, точна като часовник. Графикът се спазваше стриктно всяка седмица.

— Здравей, миличка — провикна се Филис с характерния си снизходителен тон и влезе през задната врата, без дори да си направи труда да почука преди това.

Арогантна и свръхзагрижена за сина си, Филис възприемаше Триш по-скоро като средство за възпроизводство на хилавото семейно дърво, отколкото като съпруга на сина й. Триш, която не беше еврейка, съзнаваше, че никога няма да спечели любовта на тази жена. Даваше си сметка, че Филис просто я търпи, но за нейна голяма изненада, синът й Хейс неочаквано се превърна в любимец на баба си.

— Здрасти, Филис — със закъснение отвърна Триш. Гласът й прозвуча уморено.

— Къде е моят малък Хейс? — попита Филис и заобиколи снаха си, приключила напълно с любезностите. Тръгна из малката къща, а Триш я следваше по петите. Тази жена просто не можеше да стои на едно място. Същевременно с това не спираше да говори и не пропускаше възможността да спомене нещо за състоянието на стомаха и червата си.

— Тъкмо се събуди — обясни Триш. Каквито и да бяха взаимоотношенията й с Филис, тя не можеше да отрече, че се радва на помощта й.

Филис се обърна към нея и заяви с дрезгавия си глас, който скърцаше като стари и износени спирачки:

— И не забравяй да купиш препарат за почистване на вани. Сидни сподели, че банята ви е заприличала на дъждовна гора.

Филис я погледна точно навреме, за да види алената червенина, покрила лицето на Триш, при мисълта, че съпругът й обсъжда с майка си достойнствата й като домакиня.

— Това е от климата — поясни Триш с прозрението на жена, отрасла в Калифорния. — Дори една съвсем чиста кърпа ще се овлажни до вечерта при тази постоянна влага.

— Което, макар и неприятно в много отношения, се отразява особено благоприятно върху човешката кожа. Знаеш ли, Триш, би могла да използваш малко овлажняващ крем около очите. — Тя премигна. Още едно подобно движение и изкуствените й мигли сигурно щяха да се отлепят.

Триш й припомни програмата си за деня.

— До два часа ще бъда в спортната зала, а след това отивам на пазар.

— Както всеки четвъртък — отвърна по-възрастната жена. — Не съм толкова глупава, че да не мога да запомня.

— Ще се прибера в три — продължи Триш и се запъти към задната врата, преизпълнена с радост, че се маха от къщата.

Докато Триш изпълняваше упражненията си в залата, по местната телевизионна мрежа „Нортуест нюз стейшън“ непрекъснато съобщаваха нови подробности за Гайдаря от Хамелин. Показваха някаква блондинка — сигурно си боядисваше косата — агент по продажба на недвижима собственост, която в качеството си на вероятен очевидец на престъплението давала показания пред полицията и ФБР. Постоянно показваха една снимка на изчезналото детенце, придружена от телефонен номер, на който всеки би могъл да даде някаква информация във връзка със случая. Номерът бе 800.

Триш изпита дълбоко състрадание към нещастните родители. В телевизионните репортажи се съобщаваше, че всяка година изчезват около тридесет хиляди дечица, макар че повечето от тях бяха над шестгодишна възраст. За Триш обаче, както и за останалите граждани на Сиатъл, в този момент най-важно бе едно-единствено дете. И това бе Ронда Шотц.

Триш не можеше да си представи какво би правила, ако някога изгуби Хейс. Похитителят бе успял да се справи с младото момиче, което се бе грижило за Ронда. Слава богу, че те си имаха Филис, помисли си Триш и това бе един от редките моменти, в които наистина оценяваше присъствието и помощта на свекърва си. Защото всеки мъж, сблъскал се с Филис по някакъв повод, би бил достоен за съжаление.