Гайдаря от Хамелин

85.

Дафни обикаляше около масата в стаята за разпити подобно на ястреб около змия. Болд бе сключил сделка с Хейл, който си извоюва правото да извърши ареста на Шевалие в Ню Орлиънс, като заслугите за това бяха приписани изцяло на ФБР, в замяна на което обеща да не споменава и дума за двете нощи, които бе прекарал в ареста на летището.

След като Шевалие бе тикнат във федерален затвор, Кроули получи своя съдебен защитник в лицето на едно младо адвокатче, което изглеждаше на около осемнадесет години и не знаеше как да се държи с жена като Дафни. Беше уплашен както от външния й вид, така и от мощното й присъствие и самоконтрол. Кроули не му обръщаше никакво внимание, съсредоточил цялото си внимание върху Дафни. Освен това си позволи да направи някаква забележка относно самоконтрола. Тя продължаваше да обикаля, променяше стратегията си на действие, търсеше отправни точки. Това й доставяше неимоверно удовлетворение. Дафни живееше за моменти като този.

И макар че бе изключително съсредоточена върху предстоящата задача, тя се улови, че трябва насила да изтласква от съзнанието си мисълта за Оуен Адлър, който я бе поканил на вечеря във „Фор сийзънс олимпик“. Беше споменал, че ще празнуват, но тя интуитивно очакваше нещо повече. Може би президентския апартамент. Пръстен на лявата ръка — същия пръстен, който му бе върнала преди година. Животът й се движеше като в спирала и тя беше сигурна, че този завой щеше отново да я събере с Оуен. Но не сега, помисли си тя и се застави да насочи отново мислите си към мрачната стая и към жалкото подобие на човек, който седеше окован до масата.

— Ако това обикаляне ви помага да успокоите нервите си — спокойно се обади Кроули, — моля, продължавайте. Когато решите, че сте готова, ще се радвам да поговорим. Ако това е някаква демонстрация от ваша страна — вие можете да се движите свободно, докато моите глезени са оковани — откажете се! Вече съм преживявал това. Аз зная къде отивам. Но вие знаете ли? Изглеждате добре, но не сте женена. Имате тяло и лице, по което мъжете лудеят, но нещо ви пречи да изградите сериозна връзка. И аз съм готов да се обзаложа, че това нещо сте вие самата. Вие сте си най-лошият враг, нали? Мъжете никога не са достатъчно добри за вас, така ли е? Никой от тях не може да се сравнява с добрия стар татко, нали? И се боим да ги заведем у дома, нали?

Тя трябваше да предвиди тази реакция от един измамник с неговия интелект — той познаваше човешката природа и знаеше къде да удари, без изобщо да се замисли; това при него ставаше инстинктивно. Тя се бе приготвила за сблъсък с похитителя, но не и с човека Кроули. Мислено се наруга заради този пропуск. Дафни искаше признание; не можеше да допусне процесът да зависи само от улики, някои от които бяха компрометирани от поведението на петимата помощници на Болд.

Тя заговори.

— Гайдаря от Хамелин беше заловен. Предварително си знаел, че ти и съпругата ти ще бъдете заловени, ако продължите с похищенията. Могли сте да спрете, но не сте го сторили. Поведението ви направо ме очарова.

— Разбира се, че ви очаровам. Вие каква сте? Психарката на полицията? Не сте детектив, нали? Не притежавате тяхното отношение. Вие сте любопитна. А детективите смятат, че всичко им е известно. Разбира се, че съм ви интересен. Ние двамата с вас си изкарваме прехраната, като се взираме в душите и умовете на хората. Хм? Единствената разлика е, че аз наистина виждам какво има там. А вие? Вие сте аматьорка.

Дафни му се ухили, макар и не от сърце. Тя се досещаше за тайните на хора; а този мъж пред нея сякаш ги знаеше предварително. Изобщо не говореше за отвличанията и другите си престъпления, а постоянно насочваше разговора към Дафни. Тя пък искаше да изтръгне признанието му.

— Изпратил си детето на лейтенант Болд в дом за безпризорни деца? Какво те накара да постъпиш така?

— По-скоро ви възприемам като любовница. Нечия любовница. Така вратата остава отворена, нали? Винаги отворена врата, през която лесно можете да си тръгнете. Наслаждавате се на плътските наслади — вие се чукате дяволски добре, нали? — но предпочитате да спите в собственото си легло.

Думите му попаднаха право в целта и Дафни осъзна, че може да се защити по един-единствен начин — да съсредоточи вниманието му далеч от нейната личност. Тя се бе държала като любовница с Оуен Адлър; дължеше му нещо повече от това. Не обърна внимание на казаното от него и продължи:

— На твое място щях да се представя за социален работник. Жена ти също — един екип е по-надежден, всява по-голям респект. Занасям малката Сара в институцията с обяснението, че родителите й са мъртви. Ченге и съпругата му загинали в — какво? — катастрофа? Пояснявам, че детето все още не знае за случилото се и че в момента издирваме най-близките живи роднини. Моля ги да се грижат за нея вероятно в продължение на седмица-две. А може би дори месец, че и повече. Нещо от сорта. Ако детето е в състояние да каже името си и да обясни, че баща й е ченге или федерален агент, това би се приело за нормално от служителите в дома, защото те предварително са били информирани, че момиченцето не знае за гибелта на родителите си. Точно тук се крие същността на измамата — детето все още е в пълно неведение. Служителите ще я съжаляват, ще се грижат за нея, ще я покровителстват, но тя неминуемо ще се превърне в жертва на системата. А ти си целял именно това. За нея ще се грижат добре и, както е станало с детето на Баулър в Портланд и кой знае още колко други като него, когато всичко приключи и вие с жена си стегнете багажа си на път за поредния град, можете да се върнете в дома и да се представите отново за социални работници, да вземете детето и да го върнете на родителите му. Просто и лесно. Как се справям?

Беше й съвършено ясно, че догадките й се бяха оказали правилни. Лицето на Кроули пребледня като белите плочки, с които бе облицован таванът на помещението.

— А може и да не се представяш за социален работник. Ченге? Две ченгета? Използвал си този номер в детската градина. Но не смятам, че това е от голямо значение.

— Вие не ми отговорихте дали наистина сте нечия любовница. Познах, нали? Вие сте от тефлоновите жени. Никога не залепвате за човека, когото допускате до себе си.

Дафни го погледна и изстреля в отговор:

— Искаш да обсъждаме човешките взаимоотношения? Добре. Радвам се, че повдигна въпроса. Твоята неспособност да имаш деца. Ти имаш проблеми, не жена ти, нали? Лиза е плодовита, нали? Но въпреки това нямате деца. Обзалагам се, че си от мъжете, които карат жените си да се подлагат на десетки тестове, макар през цялото време да знаят, че тяхното семе е нефелно. Твоето семе е мъртво, нали? Не можеш да го признаеш, а? Мъртво семе, мъртъв човек.

— Млъкни!

Дафни знаеше, че е отбелязала важна точка, но предпочете да не избързва с поздравленията. Целта й беше да го принуди да признае всичките си престъпления.

Тя забързано продължи:

— Но ти и бездруго не искаш деца. Лиза иска деца, не ти. Децата само ще попречат на брилянтната ти кариера. Ще ти вържат ръцете. Ще извадят жена ти от отбора, ще те оставят да работиш сам. А сам не е забавно. Удоволствието е във възможността да се изфукаш пред нея, нали? Пред Лиза. Да й покажеш колко си добър. Какъв лъжец можеш да бъдеш. Като няма публика, не е забавно, нали? Въпросът не е в парите. Харчиш всички спечелени пари, защото искаш тя отново да има нужда от теб. Искаш да продължиш играта. Всичко е заради играта. Играта на мошеничество. То те е обсебило — неописуемото вълнение от измамата. А може би Лиза е мозъкът на операциите? Обзалагам се, че това е много мъчително за мъж като теб — мъж с мъртво семе, който на всичкото отгоре трябва да приеме, че жена му е по-умна от него. Тя е подготвила плана, нали? Искала е да си отвлечете едно бебе и да го задържите за себе си.

— Абсурд! — възрази той.

— Планът е бил неин! — изстреля в отговор Дафни.

— Глупости!

— Тя толкова отчаяно е искала да има дете, че е била готова да си открадне, но ти си осъзнал, че животът ти ще се обърка, ако тя успее…

— И двамата искахме онова дете, но вие ни го отнехте. Защо? Защото сме лежали в затвора? И какво от това?

— Значи решихте да си го върнете на системата?

— Дяволски си права. Да!

Дафни прекрасно знаеше, че може да го победи само ако успее да го подмами — точно както бяха постъпили Флеминг и Болд. Открила най-уязвимото му място, тя реши да се възползва от него докрай, опирайки се единствено на предположенията си.

— Тя е искала детето, но ти не си могъл да се примириш с това. Ти си предложил да давате на други жени онова, което ви е било отказано на вас двамата. Не смятам, че си от хората, които изпитват състрадание към нещастията на околните, но въпреки това смятам, че идеята е хрумнала именно на теб. Защо? Защото това е била поредната игра. Не си искал дете под покрива си; не си можел да допуснеш скъпоценният ти екип да се разтури. Затова си решил да осигуриш на жена си деца, за които да се грижи, но без да прекратяваш играта. — Дафни подпря ръце на масата и заговори с такава увереност, че човек би си помислил, че всичко, което казва, е установен факт, а не проста догадка. — Ами ако сега отида в другата стая и кажа на жена ти, че напразно се е подлагала на всичките онези тестове? Напразно е позволявала да завират всичките онези неща в тялото й? Всички лекари, медикаменти, разочарования… всичко е било напразно. Ти си я излъгал още в самото начало относно резултатите на тестовете, свързани със собствената ти плодовитост, защото не си могъл да се примириш с мъртвото семе в себе си. Ами ако й кажа, че гърмиш с халосни патрони и че всичко, което е изтърпяла, е било напразно? Може би трябва да те подложим на още един тест? Какво ще кажеш за това? Как смяташ, че ще се почувства тя, когато научи за измамата ти? Да не мислиш, че няма да се откаже от теб?

— Това са лъжи!

— Може да са, а може и да не са. — Дафни додаде: — Но от това ще стане дяволски добра история, нали. И съм убедена, че жена ти ще й обърне специално внимание.

— Ти… ти не можеш да направиш това!

— Мога да направя всичко, което си поискам — поправи го тя. Размаха ръце във въздуха — неговите бяха оковани. — Няма друга причина, поради която да я разубедиш да задържи първото дете. Накарал си я да повярва, че идеята е била нейна, нали? Да продавате децата на жени като нея? Подмамил си собствената си съпруга. Никога не се отказваш, нали? Колко често те е молила да спрете с отвличанията и да задържите едно от децата за себе си? Да заживеете заедно? Но ти винаги си намирал начин да я разубедиш, нали? Винаги си имал по някой готов отговор на края на лъжливия си език.

— Тя искаше парите не по-малко от мен самия — възрази Кроули и за пръв път призна участието им в отвличанията.

Дафни почувства силен прилив на адреналин, породен от съзнанието за триумф.

Той закрещя сърдито:

— Тя искаше детето да има всички възможности за изява в живота си. Училища, дрехи… всичко. Смятахме да натрупаме един милион долара, а след това да си вземем едно хлапе и за нас. А ти грешиш, като смяташ, че не съм искал наше собствено…

Той изведнъж млъкна. Ако можеше да върне лентата назад и да изтрие последните няколко изречения, сигурно щеше да го направи, но вместо това само се вгледа в лицето на Дафни, а на тънките му устни бавно се появи усмивка, която прерасна в силен смях. Опита се да й каже нещо с поглед, но съобщението се удави в буйния му смях и в напрегнатото изражение на очите му. Изведнъж спря да се смее и без да сваля поглед от Дафни, заяви:

— Мисля, че вече ще поискам намесата на онзи адвокат.

— Веднага го отбелязвам — отвърна тя. — Изпуснатите думи бяха повече от достатъчни. Все едно че бе направил самопризнания.

Дафни сложи ръка на бравата и понечи да отвори вратата.

Роджър Кроули се обади иззад гърба й:

— Добра работа.

Дафни се поколеба за момент с ясното съзнание, че Болд и Флеминг са имали чудесната възможност да убият този човек, да го погребат в полето с лалета, където никой нямаше да го намери.

Тя погледна към мъжа с оранжевите арестантски дрехи и стоманени белезници.

— Трябвало е да те убият — рече му тя.

— Възможността е смисълът на играта — отвърна Роджър Кроули.