Гайдаря от Хамелин

83.

Болд, приведен на две, тръгна напряко през полето от обезглавени нарциси. Държеше главата си ниско долу и се надяваше да се скрие от блясъка на лунните лъчи. Ченгето в него знаеше, че той, под една или друга форма, следва пътя, изминат от Анди Андерсън преди няколко седмици. Без да забравя нито за миг злочестата съдба на Андерсън, Болд спираше от време на време и клякаше да си почине и да се прикрие — подобно на плувец, който се потапя в сигурната прегръдка на разпенена вълна. Много трудно бе стигнал до решението да остави Кроули сама в колата с Флеминг, но реши, че този вариант е за предпочитане пред възможността Флеминг да отиде сам до къщата. Стиснал пистолета в ръка и опиянен от жаждата за отмъщение, Флеминг бе като бомба със закъснител. Болд ускори крачка — никой не знаеше кога ще прегори предпазителят на тази бомба.

Топлият нощен въздух носеше обещание за лято и слабия аромат на милионите лалета, разцъфтели около пътя. При по-различни обстоятелства двуетажната къща сигурно щеше да му се стори живописна — окъпана от лунните лъчи, сгушена като в гнездо сред другите постройки. Когато се приближи достатъчно, Болд се прикри в сянката на тези постройки, изправи се в цял ръст и се затича с все сила.

Двамата с Флеминг имаха ред преимущества. Не на последно място бе фактът, че Роджър Кроули очакваше нетърпеливо пристигането на съпругата си. Макар че не беше таурус, при добър разчет на времето и колата на Флеминг би могла да свърши добра работа. Поради тази причина Болд вече бе избрал телефонния номер на Флеминг на клетъчния си телефон и трябваше само да натисне бутона „SEND“, за да проведе телефонния разговор.

Сърцето му блъскаше с все сила в гърдите му — от нервно напрежение и от умората, предизвикана от бързото му изкачване по хълма. Болд се прикри първо зад един навес, после зад друг. В джобовете на сакото си носеше две зашеметяващи гранати и една фосфорна бомба. Флеминг бе задържал електрошоковата палка и пушката.

Долният етаж на къщата бе осветен като на Четвърти юли. Всичките прозорци блестяха, окъпани от светлина. Болд се прикри в сянката на една постройка и внимателно огледа всеки един прозорец поотделно. В задната част на къщата имаше кухня; празна. В предната част — всекидневна; и тя празна. Горният етаж тънеше в мрак. Болд обаче вече знаеше, че Гайдаря от Хамелин предпочита по-високите етажи и наблюдава целта си през малка пролука на спуснатите пердета.

В края на краищата се оказа, че Болд и Флеминг можеха да избират между няколко възможности, но нито една от тях не им гарантираше успех и бе свързана с огромни рискове за дъщерите им. Не разполагаха с таурус. Не им достигаха хора. Време. Единствената им заложница бе толкова изтощена, че бе готова всеки момент да изпадне в безсъзнание. Техният противник, от друга страна, имаше сигурна къща, построена върху малко хълмче, която несъмнено бе укрепена за отбрана и в която се намираха двете най-скъпи за тях същества на земята.

Болд обмисли и възможността да повика на помощ колегите си от отдел „Специални операции“ на полицейското управление на Сиатъл, както и отряда за бързо реагиране, но не беше сигурен дали се осмелява да остави съдбата на Сара в чужди ръце.

Ако се опиташе да проникне в къщата, но по някакъв начин издадеше присъствието си, Сара автоматично се превръщаше в заложница. Така че от огромно значение бе да се знае къде точно се намира Кроули. Всички останали съображения оставаха на заден план. Местоположението на този човек определяше степента на заплаха по отношение на дъщерите им. Болд заобиколи постройката и се появи в другия й край — тук разполагаше с по-добра видимост както към кухнята, така и към всекидневната. И двете стаи все още изглеждаха празни.

Роджър Кроули, Гайдаря от Хамелин, беше някъде на горния етаж и се спотайваше в мрака.

Болд измъкна клетъчния си телефон, натисна бутона „SEND“ и изчака докато се увери, че телефонът звъни. След три позвънявания затвори.

Само няколко секунди по-късно светлините на автомобилни фарове се показаха иззад ъгъла на четиридесетакровото поле и колата бавно пое нагоре по хълма. Болд се притисна към влажната дървена стена на навеса и зачака.