Гайдаря от Хамелин

65.

Представяйки се като Синди Бремър, Дафни си обу ниски обувки и облече кремав ленен костюм без ръкави. Единственото й украшение бе обикновена перлена огърлица, която съответстваше на перлените й обици. Сложи си съвсем малко руж, бледочервено червило, почти незабележими сенки върху клепачите, очертани с тънка очна линия.

Намачканите панталони в цвят каки на Болд и закопчаната догоре синя памучна риза бяха в пълен контраст с изискания външен вид на жена му. Бледото му, измъчено лице с изпъкнали скули и хлътнали от изтощение очи му придаваха вид на сериозно болен. Той беше само придружител на съпругата си, човек, от когото се очакваше да носи празното бебешко столче, да й отваря вратите, да урежда пътуването им и да поддържа разговора, играейки съвършено ролята на предан съпруг, който плува през живота в дирята, оставена от съпругата му, а вълните на променливото й настроение го подмятат насам-натам като безполезна останка от разбил се кораб.

Той седна зад волана на взетото под наем волво. Бързо напуснаха Френския квартал, прекосиха централната градска част и навлязоха в смесения квартал, който граничеше с Гардън дистрикт. Наложи се да свие на юг и да удължи пътя си, заобикаляйки няколко квартала, за да може да спре колата само за миг точно под обгорялата сграда, която Ла Моя му бе описал.

— Лу… — започна Дафни.

— Зная — прекъсна я той.

— Човек чака да му се открие подобна възможност, работи упорито, за да я предизвика, а когато изведнъж моментът дойде…

— Зная.

— Предстои ни много заплетена и сложна работа, Лу.

— Разпечатките от телефонните разговори на Шевалие и документите, заведени в гражданския регистър за движението на населението, ще ни позволят да върнем обратно всички отвлечени деца. Може да ни отнеме известно време, но ще го направим. Тези дечица ще се върнат по домовете си. И Труди Китридж ще е първата.

— Как ще продължим да живеем, ако нещо се обърка?

— Труди се връща у дома — предизвикателно повтори Болд. Изобщо не спомена името на Сара.

Ла Моя трябваше на всяка цена да проследи Лиза Кроули. В случай че тя се появеше, разбира се.

Болд паркира волвото в задния двор. Загаси двигателя, но никой от двамата не се помръдна. Седяха като замръзнали по местата си, измъчвани от страхове и съмнения. Ръцете на Болд останаха на волана; Дафни нервно стискаше своите в скута си.

— Целуни ме — каза психоложката. — Двамата Бремър биха се целунали, преди да влязат вътре. И запомни: ние сме много развълнувани, Лу. Никога не сме били така влюбени един в друг. Това е момент, който сме чакали твърде дълго.

— Аз ли не зная…

— Целуни ме.

— Заради тях. Добре.

Болд я целуна бързо заради онези, които ги наблюдаваха. В това число и Ла Моя.

— Късмет — пожела им тя.

— Брад Бремър — представи се Болд.

— Винсънт Шевалие.

— Съпругата ми, Синди.

Дафни се усмихна на адвоката, докато внимателно разглеждаше евтиния му костюм, движението на очите му, стойката му, късите пръсти на ръцете му с грижливо поддържан маникюр. Мъжът леко докосваше с език долната си устна преди всяка изговорена дума.

— Заповядайте — покани ги той, забоде поглед върху гърдите на Дафни и влажните му устни се разтегнаха в усмивка.

Обзавеждането в кабинета му подхождаше напълно: евтина ламперия, която обикновено се използваше за облицоване на каравани, овехтяло канапе и ниска масичка, върху която имаше пепелник, пълен до половината с фасове, и стари, изпокъсани списания. Компрометиращ календар с голи момичета от „Пензойл“. Остарелият компютър на Шевалие очевидно не принадлежеше на човек, който се рови из Интернет, опитвайки се да се добере до кредитните карти на жертвите си. От радиото в стаята долитаха класически хитове.

Какво ли щяха да си помислят двамата Бремър за него, зачуди се Дафни. Как щяха да реагират? Кантората на този адвокат не приличаше на място за създаване на ново семейство. По-скоро бе терен за късна игра на покер в петък вечер. Или пък офис за анулиране на поредния прибързан брак, сключен в Лас Вегас.

— О, боже — възкликна Дафни с лек южняшки акцент. Погледна съпруга си. — Всичко изглежда толкова автентично.

— Процедурата с подписването на документите ще мине много бързо. Ще видите — увери ги Шевалие. Той погледна часовника си. — Моля, седнете.

Шевалие взе пепелника, изсипа съдържанието му в кошчето за боклук, а след това запали цигара, без да поиска позволение и без да предложи и на тях.

— Напоследък бях доста зает — информира ги той.

Шевалие бе по-жалък и окаян, отколкото Дафни си го бе представяла — мързелива дребна душица, която си играеше със съдбите на хората. Тя прекрасно разбираше подбудите му — беше влязъл в комбина с двойка мошеници, които бяха спечелили почти един милион долара като търговци на бебета.

Дафни залепи една усмивка на лицето си и попита:

— Кога ще можем да се срещнем с нашето малко съкровище?

— Дамата от социалната служба трябва да дойде всеки момент — информира я Шевалие. — А ние да запретнем ръкави и да се заловим с документацията, докато я чакаме.

— Още документи ли трябва да подписваме? — изсумтя Болд.

— По дяволите, че как иначе! Щом получавате пакет, ще трябва да се подпишете за него. — Дребосъкът намигна на Дафни.

Тя като че ли се вкамени за миг, неспособна да промълви нито дума.

Шевалие взе документите от бюрото и ги сложи на масичката пред тях.

— Пълни подписи тук и тук, и отново тук… — инструктира ги той като разлистваше страниците — … само инициали тук, тук отново, а тук цели подписи. За последния подпис ще изчакаме, защото той трябва да бъде поставен пред двама свидетели — аз и социалната работничка. Ние сме двамата свидетели. Какво ще кажете, а?

Болд надраска подписа на Бремър — неразбираема драсканица от заврънтулка с няколко отвесни чертички, които явно бяха там заради буквите Б и Р. Дай на един второкласник да се позанимава с подписа на Бремър в продължение на един час и той също ще успее да фалшифицира чековете на Бремър. Дафни бе изправена пред по-сериозно предизвикателство. Подписът на Синди Бремър бе прилежно и красиво изписан. Не че на Шевалие щеше да му хрумне да ги сравнява. Подписването на всичките тези документи бе маскарад, който той разиграваше заради самите купувачи. Шевалие не беше мозъкът на тази операция; в най-добрия случай беше само един помагач.

Адвокатът нервно погледна часовника си, предложи на посетителите си кафе, а после се доближи до прозореца, направи си пролука в щорите и погледна надолу към улицата.

— Жената ще пристигне всеки момент.

— Едва издържам вече! — почти изхлипа Дафни. — Какво стана с кафето? — попита жената, която също като Болд пиеше само чай. Пресегна се и нежно стисна ръката на съпруга си.

Шевалие й сервира кафето, а след това се обърна към съпруга й.

Дафни силно стисна ръката на Болд и го принуди да отмести поглед от адвоката и да насочи внимание към разкопчаното си спортно сако, изпод което се подаваха кобурът и пистолетът му. Болд побърза да се закопчее.

— Колко такива осиновявания уреждате годишно? — приятелски попита Болд.

Шевалие рязко се обърна и го погледна ядосано — приличаше на разярено куче, което се опитва да възпре непознат натрапник.

— Предварително се разбрахме никога да не обсъждаме каквото и да било, свързано с моя бизнес, господин Бремър.

Вбесеният мъж пред тях нямаше нищо общо с недодялания адвокат отпреди няколко минути. Този нов човек, и опасен, и непредсказуем, предизвика интереса на психоложката. Шевалие, разгневен като отровна змия, която всеки момент ще нападне, заплашително го предупреди:

— И предлагам да се придържаме към споразумението си.

— Брадли! — ядосано се намеси Дафни и погледна съпруга си. — Да не си посмял да объркаш нещо. — После се обърна към адвоката. — Не го разбирайте погрешно, господин Шевалие. Думите му бяха абсолютно безобидни. Брадли просто обича да говори, това е всичко. — После добави закачливо: — Какво ще кажете, а?

— Брадли? — Шевалие презрително повтори името. В гласа му се прокраднаха подозрителни нотки. — Брадли? — повтори той.

Болд пребледня в момента, в който Дафни му се развика. Твърде дълго бе упражнявал подписа на Брад, за да знае, че тя току-що бе допуснала грешка.

Върху документите, които току-що бяха подписали — документи, които лежаха върху масичката пред тях, отворени на последната страница — с главни букви бе изписано името, с което тя трябваше да го нарече: Брадфорд, а не Брадли, както го бе прекръстила измислената му съпруга.

Адвокатите винаги забелязваха подобни подробности. Шевалие бе изготвил документите и по всяка вероятност не бе прибягвал до услугите на технически сътрудник. Защо да въвлича още хора? Сам ги бе написал, разпечатал и редактирал. И знаеше малкото име на господин Бремър. И в момента сигурно се чудеше защо съпругата му не го знае.

Напрежението увисна във въздуха, осезаемо като миризмата на цигарен дим и препечено кафе.

Шевалие рязко извърна глава и погледна към улицата; беше чул звук, който само постоянен обитател на сградата би могъл да различи. Предпазливо измери с поглед Болд, приближи се до прозореца и надникна навън. Когато отново се обърна към тях, очите му блестяха ядосано. Болд трескаво се мъчеше да измисли някакъв друг план, но умът му, затормозен от страховете за дъщеря му, отказваше да функционира.

Шевалие вдиша цигарения дим и обяви:

— Тя пристигна.