Гайдаря от Хамелин

42.

Квартирата на вашингтонския клон на ФБР, разположена в новата федерална палата на Сиатъл, ухаеше на ароматизиран дезинфектант, който Дафни Матюс обикновено свързваше с лекарски чакални. Миризмата я отвращаваше, защото й напомняше за един разпространен тип ароматизатори за коли под формата на малко зелено борче, които се окачваха на огледалото за обратно виждане или някъде в багажника — миризма, която се бе запечатала в паметта й вовеки веков. И която я подтикваше да се обърне и да побегне навън. От нея се очакваше да подмами един от агентите на ФБР и да изкопчи от него информацията, която Бюрото все още не бе предоставило на полицейското управление на Сиатъл.

Сериозна задача. Интервенцията в делата на Болд бе протекла успешно. Болд — а заедно с него и Сара — вече разполагаха с пълната подкрепа на цял екип от компетентни и изключително лоялни индивиди, твърдо решени да направят всичко, за да спасят момиченцето.

Като офицер за разузнаване на Флеминг Кей Калиджа имаше неограничен достъп до източниците на Бюрото, което я превръщаше в техен безценен съюзник. Дафни пристигаше без предварителна уговорка, като по този начин лишаваше Калиджа от възможността да се подготви по някакъв начин за посещението й. Оставиха я да чака десет минути в малката чакалня. Зад бюрото на дежурната администраторка висяха снимки на президента, на директора на ФБР и на действащия в момента федерален агент за изпълнение на специални задачи във вашингтонския клон на ФБР.

Калиджа застана на обезопасената врата, поздрави Дафни и се извини за закъснението. Дафни я последва.

— Тук не разполагат с много кабинети за агенти, пристигнали от централата. В момента сме трима в една стая.

Покани Дафни в един малък и задушен кабинет и затвори вратата след себе си.

— Те, разбира се, не ни обичат… местните агенти. Не искат хора от Вашингтон да им се мъкнат тук и да им казват как да си вършат работата. На пръв поглед работата си тече както обикновено, но неодобрението им се усеща във въздуха. Седни, ако успееш да намериш свободно местенце. — Край стените на кабинета бяха подредени библиотечни шкафове, отрупани с папки, върху които бе изписано ФБР.

Дафни и Калиджа седнаха една срещу друга от двете страни на бюрото.

Дафни се опита да прикрие с лъжа истинските си намерения.

— На мен ми възлагат всички задачи, при които не се изисква кой знае какъв ум — задачи, които не биха се осмелили да възложат на някой от мъжете офицери в управлението.

— Можеш да си сигурна, че и тук е същото — съчувствено изрече Калиджа.

— Смятат, че не сме в състояние да използваме мозъка си — продължи Дафни с надеждата да намери обща тема за разговор.

— Само че през повечето време изобщо не мислят за мозъка ни — додаде Калиджа. После се разсмя. Шията й беше дълга и изящна. От нея би излязла добра манекенка.

Дафни погледна жената в очите и рече:

— Забелязала ли си колко бързо идеите ти биват узурпирани от някой друг? Винаги настъпва един момент, в който заслугите неотменно се приписват на останалите.

Специален агент Кей Калиджа не отмести поглед. Очевидно разбираше чудесно, че Дафни е дошла при нея за услуга. Дафни постави на бюрото пред Калиджа рисунката на татуировката, възпроизведена от Томпсън.

— Във вашите архиви и компютри се съхранява информация за всякакви рисунки и телесни татуировки, нали?

Калиджа докосна с ръка фотокопието.

— На лявата ръка. Под лакътя.

— Неговата? — Калиджа почти изкрещя последната дума. — На Гайдаря от Хамелин?

Дафни кимна.

— Ако излезе нещо интересно, двете заедно ще съобщим информацията на оперативката в четири часа. Ако действаме съвместно, никой няма да може да ни отнеме случая. Всички говорят за сътрудничество, но не правят нищо за осъществяването му. — Тя замълча за момент. — Какво е твоето мнение?

— Искаш да кажеш, че предлагаш да скрием тази информация от собствените си колеги? — Калиджа очевидно се боеше от подобно решение. Флеминг не беше за подценяване. — Откъде взе тази рисунка?

— Ще запазим информацията за себе си, докато сме наясно дали тя ще ни превърне в глупачки, или в гении. — Дафни цялата се изпоти.

На лицето на Калиджа бавно се изписа доволна усмивка, озари очите й, придаде й вид на далеч по-младо и невинно привлекателно момиче.

— Може да се добера до нещо днес след обяд. Най-късно утре — заяви Калиджа. Очите й блестяха от вълнение.

Дафни се облегна назад и се отпусна. Беше постигнала точно онова, за което бе дошла.