Гайдаря от Хамелин

19.

На Ла Моя му хареса идеята за още една среща с Шери Дийч, но не можа да се избави от натрапчивото чувство, че времето се изплъзва между пръстите му. Ронда Шотц и Хейс Уайнстейн бяха някъде навън и разчитаха на него. Хейс бе изчезнал преди четири дни; Ронда я нямаше близо две седмици. Шансовете да ги открият живи изглеждаха нищожни. През последните няколко дни бе ял само колкото да не умре от глад. Почти не спеше, но въпреки това страдаше от безсъние.

Болд му бе казал за приятеля на Макний, който държал под око всички изоставени къщи.

— Този тип вероятно внимателно следи некролозите — беше предположил Болд.

— И кой знае колко още други източници на информация…

— Открий ги кои са.

Ла Моя възнамеряваше да направи точно това.

Шери Дийч не отговори на нито един от телефоните, но Ла Моя видя колата й паркирана пред агенцията — малка бяла дървена къща в Уолингфорд. Беше заключена, макар че вътре все още светеше. Той позвъни на вратата и от другата страна на стъклото се появи някакъв младеещ мъж на около петдесет години с посивяваща коса и сини очи. Ла Моя показа значката си през стъклото и веднага бе допуснат в сградата.

Вътре къщата бе обзаведена в напълно делови стил. Ла Моя влезе в кабинета й на втория етаж с обичайната си полюляваща се походка. Навремето в гимназията му бяха нужни безкрайни часове на тренировки и упражнения, за да я придобие, но с времето бе станала неразделна част от същността му. Тя говореше за свръхувереност и самонадеяност, които колегите му приемаха, но непознатите възприемаха като израз на чудатост и недодяланост. Ла Моя беше един съвременен политически авантюрист2, който обикновено получаваше онова, което желаеше. А онова, което искаше от Шери Дийч в момента, бе информация. Трябваше да получи от нея някакъв списък. И нямаше да си тръгне без него.

Шери бе заета с някакви документи, разхвърляни пред нея, и не го погледна веднага.

— Работиш до късно, а? — отбеляза той и я дари с искрена усмивка.

Тя посочи купчините документи, които я заобикаляха.

— Ако се занимавам с тях през деня, няма да ми остане време да продавам.

— Онзи твоят партньор ли е? — попита Ла Моя и кимна по посока на входното антре.

— Делови партньор — поясни тя. — Един от многото. — Шери нетърпеливо почука с лакираните си нокти по повърхността на бюрото.

— Имам няколко въпроса — заяви Джон.

— О, по дяволите! — Тя се усмихна чаровно, а после избухна в нетърпелив смях.

— Имам нужда от твоята помощ.

— Смятах, че никога няма да си го признаеш. — Миглите й бяха почернени, но изглеждаха превъзходно. И през цялото време пърхаха като изящни крилца.

— Необходим ни е съвет от продавач на недвижима собственост. Сетих се за теб.

— Обичам да впечатлявам хората до такава степен.

— Предполагам, че се случва доста често.

— На всичкото отгоре ме и ласкаеш. Май много ти е притрябвала тази помощ.

— Може ли да седна? — Ла Моя посочи единствения свободен стол. Чувстваше се пребит като куче.

— Повече ми харесваш когато си прав — отбеляза тя, приковала поглед в катарамата на колана му. — Но добре де, сядай!

Той остана прав.

— Всеки агент по продажби на недвижима собственост би трябвало да има начин да открива и проследява къщите, които всеки момент ще се появят на пазара, за да може пръв да ги обяви в бюлетина си и по този начин да изпревари конкуренцията. Нали?

— В тези бюлетини се крие разковничето на успеха. Продажбите са едната страна, но аз винаги държа да разполагам с пълен бюлетин на предлаганите имоти, дори и ако някой друг ги продава.

— Аз ти говоря за предварителна информация.

— Естествено. Или изпреварваш останалите, или си вън от този бизнес. — Тя се настани по-удобно на стола си — очевидно се радваше на компанията му — и заяви: — Това е закон, който е валиден за твърде много области в живота ни.

— И как го правиш? — попита Джон. — Освен че ежедневно четеш некролозите?

— Не възнамеряваш да навлизаш в този бизнес, нали? — Тя го погледна. — Мразя конкуренцията.

— Честна скаутска дума.

— Никога не си бил скаут. Твърде много правила и ограничения за мъж като теб.

— По онова време още не бях мъж.

— Мисля, че ще е по-добре да седнеш. Така ме разсейваш. Добре. Как го правя ли? — попита тя и се усмихна малко накриво. — Добре. Некролозите, естествено, са единият източник на информация. Сигурен и надежден. Молбите за развод също могат да се окажат златна мина. Те се регистрират в съда, а аз черпя оттам съответната информация. Ранно пиле, рано пее — който пръв се добере до тях, той печели. Разрешителните за ремонтни работи или строеж също са не лош източник — много семейства ремонтират основно къщите си, преди да се опитат да ги продадат, или пък започват строежа на нов дом, преди да са обявили стария за продан. Номера разни.

— Други? — Въпреки способността си да разсъждава логично и аналитично, при всичките разследвания, които бе довел до успешен край, Ла Моя изобщо не бе помислил за разводите и строежите.

— О, ама разбира се! Зная още много номера. — Същата усмивка, но този път по-насилена.

Ла Моя оценяваше способността й, желанието й дори, да си играе с него. Да пофлиртува. Тази игра му беше позната и той се включи с удоволствие. Точно поради тази причина вярваше на всяка дума, изречена от Шери. Тя демонстрираше онази увереност в собствените си възможности и преценки, която притежаваха единствено най-добрите търговци, адвокати и ченгета. И Ла Моя я възприемаше като близка и сродна душа.

— Например?

— Не ме предизвиквай, детектив!

— Хайде, стига! Каквото повикало, това се обадило.

— Някои не толкова очевидни следи? Други източници? — попита тя, сякаш четеше мислите му. — Чакай да видим… неизплатените данъци върху недвижимата собственост — те биха могли да те насочат към обезлюдена собственост, а тази информация може да бъде намерена в градския архив.

— Градският архив — промърмори Ла Моя и бързо си го отбеляза в бележника.

— Там е най-лесно. Най-сигурният знак е спирането на водата. Данните от гражданския регистър също помагат, стига да имаш достъп до тях. Ако познаваш някой от застрахователния бизнес, той също би могъл да ти бъде от полза — неизплатените застраховки на колата или пък промяна в застраховката върху собствеността са все признаци, които биха могли да означават и внезапна смърт на собственика. Списъкът е много дълъг. Може би ще трябва да го обсъдим на по едно питие.

— Имаш ли списък с тези имоти? Някакъв ориентир, от който да тръгнем?

— Основните данни са в компютъра ми. Разбира се, че ги имам. Секретарката ми провежда първоначалните разговори. След това се включвам и аз. Това е едно от нещата в бизнеса, което се върши непрекъснато, но между другото. С по-нисък приоритет от останалите ни ангажименти. С тези проучвания се пилее много време, но пък понякога се оказва, че си е струвало, и неочаквано попадам на имот, от който пада добра комисиона. Билтмор във Феникс. Бил ли си там?

— Не.

— Заедно с една приятелка притежаваме мезонет с две спални в един от хотелите. Върши ни страхотна работа. Всяка прекарва там по две седмици в годината. Времето в онази част на страната е наистина изумително. За тях дъждът е само още една от многото четирибуквени думи. Не е като тук.

Ла Моя попита:

— Може ли да получа копие от тези твои данни?

— Значи трябва да предложа бартер, а? Мили боже! Ако ти обмислиш предложението за Аризона, аз ще си помисля дали да не ти дам тази информация.

— Точно в този момент съм малко зает. — Ла Моя си представи един уикенд с тази жена в Билтмор — чисто бели хавлиени халати, слънце и вода. Какво друго би могъл да иска? И отговорът дойде веднага — да бъде с Шийла Хил.

Шери го изгледа.

— И за какво е всичко това? Все още с ония отвличания ли се занимаваш? — Тя нави около пръста си кичур руса коса. — И какво общо имат с тях празните къщи?

— Точно това се опитваме да разберем — искрено си призна Ла Моя.

Тръгна си, изтръгнал от нея обещанието, че до сутринта ще разполага с данните, които го интересуват.