Гайдаря от Хамелин

18.

Душегубката, малка правоъгълна стая за разпити със сиви стени, под, застлан с бял балатум, и кънтящ таван, бе топла и задушна. В нея имаше само една овехтяла маса, металните крака на която бяха завинтени към пода, а в този конкретен ден около масата имаше пет сиви метални стола с прави облегалки и тапицирани седалки, които при сядане издаваха лек съскащ звук.

Жена офицер на име Марш придружаваше Болд и Дафни. Макний неслучайно бе избрал именно онази празна къща, в която бе оборудвал лаборатория за производство на наркотици. Гайдарят от Хамелин, очевидно също неслучайно, се бе спрял на същата къща, в резултат на което техният избор придобиваше съдбоносно значение на разследването.

Като детектив от отдел „Наркотици“ Марш по право трябваше да води разпита, но тя благосклонно отстъпи това право на Болд, тъй като той бе подал информацията и бе предложил идеята за нападението над нарколабораторията. Току-що привършила с друг разпит, Марш бе готова да се задоволи само с присъствието си в душегубката. Тя изглеждаше и се обличаше като студентка по изкуствата от Европа. Седна начело на масата, но запази мълчание. Планът на Болд беше съвсем простичък: да атакува мъжа пред себе си с всичко, с което разполага срещу него.

Ако се съдеше по документите му, Джефри Макний не беше от хората, които Дафни би очаквала да се занимават с приготовлението на наркотици. Той беше бял, на около двадесет и пет години и притежаваше бакалавърска степен по химия. Дафни бе предупредила Болд, че Макний по всяка вероятност ще се постарае да ги изпита, за да разбере с какви опоненти си има работа. Веднага щеше да ги прецени, да открие по-слабия играч от двамата и да съсредоточи цялото си внимание върху него. Дафни посъветва Болд, че, ако иска да проведе разпита успешно, трябва да се престори на по-глупавия от двамата.

Болд бе изненадан от факта, че Макний се представлява от обществен защитник. Това подсказваше, че Макний не разполага нито с парите, нито с контактите, необходими за наемането на адвокат, специалист по наркопроцесите. Освен това същият този факт му даваше основание да предположи, че начинанието на Макний е по-скоро своеволно и дилетантско, а това пък на свой ред откриваше пред Болд достатъчно възможности за маневриране. Можеше да се окаже, че Макний не се бои толкова от затвора, колкото от перспективата да го пуснат отново на улицата. Териториите, завоювани в наркобизнеса, се отстояваха на живот и смърт.

Макний имаше момчешко лице и интелигентни зелени очи. Ако се съдеше по черната коса и червендалестото му лице, мястото му бе или в някой шотландски клан, или на Уолстрийт в някоя от инвестиционните банки. Облечен бе с оранжев гащеризон, на гърба на който пишеше „ЗАТВОР НА КИНГ КАУНТИ“. Никак не му приличаше. Адвокатът му беше една зеленоока като гущер, осемдесеткилограмова хавайка, която имаше толкова много грим по лицето си, че спокойно би могла да участва в някое представление. Енергично премяташе парче дъвка из устата си, а очите й бяха прикрити зад очила със замазани стъкла. Роклята й, наподобяваща палатка, обвиваше пищния й бюст и се стелеше надолу като зелен водопад, изпъстрен с едри щампи в крещящи цветове. Гласът й беше дълбок баритон, а зъбите — изкуствени.

— Моят клиент иска да знае какво ще спечели той от този разпит — заяви тя и се настани на един стол, който се изгуби под туловището й, тресящо се като желе.

— Ние разследваме убийство — отговори Дафни, която трябваше да играе ролята на по-интелигентното ченге. После се обърна към заподозрения. — Един човек, който може би е държал вашата нарколаборатория под наблюдение, беше намерен убит. Всеки на ваше място би се притеснил от такова наблюдение…

— Чакайте малко! — Туловището се разтресе като голям камион, който се опитва да запали.

— Това е обвинение, за което ще получите доживотна присъда. — Дафни отново се обърна към Макний. — Не десет години. Не дори шестнадесет. Не и при сегашната администрация. Доживотна присъда без право на помилване. — Макний изобщо не изглеждаше притеснен. Точно според очакванията й. Време беше в играта да се намеси Болд.

— Сигурна ли си в това? — попита я Болд. Изглеждаше невероятно уморен и отегчен. — Не бихме ли могли да го отървем, ако опитаме?

— Повече от сигурна съм — отвърна Дафни, докато се опитваше да прецени отношението на адвокатката към Болд. Той се ползваше със завидна репутация. Ако тя беше чувала за него, малкото им представление едва ли щеше да успее. Но по всичко личеше, че жената не познава нито един от двамата — по всяка вероятност съвсем отскоро се подвизаваше в качеството си на обществен защитник.

— Ще ме извините, че ви прекъсвам — спокойно се обади заподозреният, — но не съм сигурен кой е ръкополагащият принцип в момента — виновен до доказване на противното, или невинен до доказване на противното?

— Принципът за невинност до доказване на противното — отговори Дафни — е лукс, който могат да си позволят единствено опонентите ни от другата страна на улицата. — Пренебрежителното отношение и покровителственият й тон моментално накараха Макний да я идентифицира като главния си враг по време на този разпит. Все още не бе успял да анализира Болд.

Той се обърна към Болд.

— Аз и още няколко приятелчета просто провеждахме най-обикновен химичен експеримент. Какво толкова е станало?

— Един човек е мъртъв — отвърна Дафни. — А вие имате достатъчно убедителен мотив, за да искате смъртта му. Можем да докажем, че той е разследвал лице, или лица, които са живеели на същия адрес, на който се намира и вашата лаборатория. Съвсем скоро ще разполагаме с цялата документация по въпроса. Затова ви съветвам да ни сътрудничите. Виждам, че вашата адвокатка клати глава и ви предупреждава да не говорите, но ние сме в състояние да ви предложим възможност за сделка по обвиненията в производство на наркотици.

— Това е абсолютно неприемливо — възкликна адвокатката. Обърна се към клиента си и поясни: — Не са в състояние да ти предложат това.

Дафни побърза да възрази:

— Никой не е в състояние да обещае категорично каквото и да било. Но едно нещо е абсолютно сигурно — в момента, в който щатът Вашингтон повдигне подобно обвинение, с вас е свършено. Процесът става необратим. Попитайте я, ако искате — подхвърли Дафни и посочи ярката рокля и дъвката.

— Вие какво искате? — Макний попита Болд. — Какво точно искаш ти?

— Не прави това — посъветва го адвокатката му, но не беше кой знае колко убедителна.

— Това, което искаме, са няколко много прости отговора — спокойно поясни Болд. — А онова, което предлагаме е защита.

— О! Стопроцентови глупости! — изохка хавайката. — Не ги слушай. Те не разполагат с властта да ти предложат сделка и не могат, и няма да ти осигурят надеждна защита. Забрави за това! — Последните й думи бяха адресирани към Болд.

Болд не й обърна никакво внимание и се зае да просвещава Макний.

— Ако решиш да рискуваш, в края на краищата ще свършиш в пандиза. А всеки, който има някакви позиции в наркобизнеса, си има своите доверени хора там. Не съм аз този, който се е опитал да изтласка Томи Чен от територията му. И колко, мислиш, че ще си живуркаш в панделата по живо по здраво?

Дафни побърза да предложи най-важната част от сделката.

— Едно федерално обвинение би могло да ти спести необходимостта да излежаваш присъдата си в щатски затвор.

— А това ще е далеч по-безопасно за теб — додаде Болд.

Бяха успели да привлекат вниманието на Макний.

— Не го заплашвайте, хора — предупреди ги дебеланата. — И не обещавайте неща, които не сте в състояние да изпълните. — Но дори и тя изглеждаше заинтересована от онова, което имаха да им предложат.

Заподозреният, който бе започнал да се поти обилно, мълчаливо местеше поглед от едното ченге към другото.

— Ще препоръчаме на федералните да поемат вашето разследване — каза Дафни.

— Какво точно знаеш за Томи Чен? — попита Болд.

Макний не отговори.

— Ами родителите ви? — попита Дафни. Макний й се струваше твърде младичък и спретнатичък. Научна степен по химия и пълна безизходица.

Лицето на Макний стана аленочервено.

— Обадихте ли им се вече? — продължи да го притиска тя.

Заподозреният я изгледа вбесено.

— Медиите вече разтръбиха историята — поясни тя. — Вашите родители гледат ли Си Ен Ен?

— Моите родители нямат нищо общо с това.

— Но биха могли да бъдат засегнати от шума около вас — простичко обясни Болд.

Дафни попита:

— Да включвам ли вече магнетофона? Или да направим същото това предложение на някой друг?

— Давайте — реши заподозреният.

— Да се отбележи, че защита възразява — изръмжа дебеланата.

Болд включи касетофона. После изрецитира подробностите, съпътстващи всеки подобен разпит: дата, час, място и имената на присъстващите.

Дафни започна първа. След дипломирането си Макний бил привлечен на работа от някаква азиатска фирма, в която заплатите на начинаещите били три пъти по-високи от тези в другите биохимични компании. Само два месеца по-късно Макний осъзнал печалната реалност — с работата си той произвеждал съставните компоненти, необходими за производството на наркотични вещества. Шест месеца по-късно поискал увеличение на заплатата, в резултат на което последвали заплахи за живота му. Макний избягал в Сиатъл, създал си собствена нарколаборатория и започнал да продава наркотици на някаква улична банда, която отказваше да назове.

В този момент се намеси Болд.

— Обясни още веднъж заради мен принципа, по който си избирал подходящите за целта къщи. Може би си познавал собствениците? Или пък съседите? Просто забравих какво точно казва.

— Не съм казвал нищо по този въпрос — смотолеви заподозреният.

Дебеланата си играеше с верижката на часовника си. Беше изработена от огромни парчета тюркоаз, оформени като черупки на костенурка.

— Не виждам връзка с обсъжданите въпроси — намеси се тя. Очевидно започваше да губи търпение.

— Хайде, отстъпете заради мен. — Този път Болд се обърна към нея. — Просто съм любопитен.

Дебеланата погледна клиента си и кимна.

Болд си придаде нехаен вид. Всъщност специалният отряд трябваше непременно да узнае дали техният хигиенист от Службата за борба с вредителите е следвал някаква специална система, когато е набелязвал пунктовете, от които е осъществявал предварителното наблюдение над обектите си.

От изражението на Макний стана ясно, че той би предпочел да запази тази подробност в тайна.

Болд се престори, че чете някакви бележки в тефтера си.

— Добре. Значи, кажи ми следното: за целта използвахте ли някакъв посредник? Онзи хигиенист от вашите хора ли е?

— За какъв хигиенист ми говориш?

Дафни се намеси:

— Как разбрахте, че въпросната къща е необитаема?

Болд допълни:

— Около къщата е бил забелязан хигиенист с униформа и пръскачка.

Макний изглеждаше объркан. Дафни се запита дали е чак толкова добър актьор или наистина не знае нищо по въпроса.

Адвокатката се намеси:

— Този хигиенист да не би случайно да е жертвата, заради която е целият този разпит? — Обърна се към клиента си. — Не отговаряй на този въпрос. — Очевидно изпълнена с подозрения, тя цялата се изчерви от гняв.

— Може би сте се ориентирали по пощата, която се е трупала пред вратата? — предположи Дафни.

— Не — отвърна Макний.

— Не отговаряй на този въпрос — повтори дебеланата и се опита да се поизправи на стола. Трудна задача.

Болд го погледна.

— Ти не за пръв път чуваш за този хигиенист — заяви той, припомнил си разговора си със своя информатор Реймънд.

Макний погледна уплашено първо Болд, а след това и адвокатката си.

Болд продължи:

— Хората на Томи Чен веднага биха убили всеки непознат, промъкнал се в лабораторията им. А вие, момчета, доколкото чух, сте поискали да разберете какъв е и кой е.

— Наистина знаехме за него — потвърди Макний.

— Уличната банда ви е осигурявала защита. Стрелците — предположи Болд.

Дафни се намеси:

— Вие не бихте убили ченге или…

— Не сме убивали никого.

— Но стреляхте по нас — заяви Болд. — Ранихте наш служител.

— Те го направиха.

— Това е била тяхната част от сделката. Да ви пазят и да ви осигуряват защита.

Макний кимна.

— Това е достатъчно! — пак се намеси дебеланата.

— И въпреки това не проумявам как една улична банда ще се захване да търси необитаеми къщи — настоя Дафни.

— Познавам един агент на недвижима собственост. — Макний най-после се реши да говори. — Това ли е, което искате? Това достатъчно ли е, за да ме предадете на федерален съд?

Болд напрегнато погледна Дафни. Обърна се към Макний.

— Търговец на къщи значи.

— Той все гледа да намаже от всяка сделка. Има си специална тетрадка, в която си записва празните, но необявени за продан къщи.

— Имаме нужда от името му — заяви Дафни.

— Няма начин.

Дебеланата възропта.

— И бездруго вече научихте предостатъчно!

— Трябва да узнаем това име — настоя Болд.

— Всичко по реда си — заинати се Макний. — Покажете ми заповедта за федералния съд и аз ще ви кажа името.

Болд даде знак на Дафни; нямаха време за губене.

— Всичко, което можем да сторим в момента, е да отправим съответното запитване — напомни им Дафни.

— Направете го тогава — настоя дебеланата.

Болд се изправи да си върви.

— Какво става? — попита Макний.

Дебеланата, която задъвка дъвката си подобно на гладно псе получило най-сетне вечерята си, обясни:

— По всичко личи, че току-що се превърна в един от най-важните им свидетели.