Гайдаря от Хамелин

43.

В сряда сутринта Карли Китридж се събуди преизпълнена с вълнение заради волейболния мач, който щеше да се играе по-късно същия този ден. Изскочи от леглото в момента, в който чу тихия хленч на Труди. След хленченето обикновено идваше задавеният плач, последван от силен рев — признак за глад, а Карли се стараеше, доколкото бе възможно, да избягва този последен стадий.

Къщата, в която живееха, беше мъничка, но имаше прекалено голяма баня и Карли държеше бебешката люлка в банята редом с ваната, точно под прозорците с бежови пердета, които гледаха към моста Уолингфорд. Тя разви одеялцето и го остави настрани, като не спираше да бъбри на малката Труди и да обсипва с целувки челцето на петмесечното бебе, изумена за кой ли път от меката кожа и от сладката бебешка миризма.

Точно преди нетърпението на Труди да премине в протестен писък, майка й я взе на ръце и силно я притисна към себе си. Разтвори халата си и незабавно поднесе едната си гърда към устата на дъщеря си, която лакомо я засука. Кърменето не представляваше никакво усилие за Карли, но тя всеки път си припомняше колко неестествено бе й се струвало то в първата седмица след раждането на Евлин и си даваше сметка колко далеч бяха стигнали те като семейство. А с Труди всичко вече й се струваше като втора природа — по-просто и естествено от всичко останало.

Карли бързо погледна през рамо — изпита неприятното чувство, че някой я наблюдава. Отдаде го на факта, че седи с разголена гръд — все още се срамуваше да кърми бебето пред други хора.

Труди продължи да суче лакомо, а Карли бързо слезе по стълбите в сутрешния полумрак, влезе в детската стая и смени памперса на бебето. След това влезе в кухнята и извади от хладилника шише с бебешко мляко. Осветлението в кухнята се включи автоматично, окъпа я в ярка бяла светлина и засили чувството й на уязвимост.

Карли пусна малко топла вода, за да затопли шишето, и механично премести Труди на дясната си гръд. Не искаше да отбива бебето — кърменето й носеше истинска наслада, но кърмата й се бе оказала недостатъчна и тя трябваше да дохранва бебето с шише. Планът й предвиждаше да отбие Труди напълно точно преди започването на летния шампионат. Нямаше смисъл да ходи цяло лято с уголемени и болезнени гърди.

Нагласи радиото на станция, по която излъчваха лека рокмузика, вдигна Труди и я изчака да се оригне, докато слушаше песен на Бийтълс. След това настани Труди в люлката, сложи си чифт бельо, шорти, къси чорапи и стегнат сутиен за джогинг. Беше си купила тениската, с която бягаше, от университетската книжарница. Когато слънцето се показа на хоризонта, Карли занесе Труди на горния етаж и събуди Дейвид. Подържа детето докато Дейвид се разбуди напълно, а когато се увери, че Труди вече е в сигурната прегръдка на баща си, Карли изтича навън. Обгърната от свежия утринен въздух, тя се почувства изпълнена с живот и енергия, но през цялото време не можа да се отърве от неприятното и натрапчиво чувство, че някой наистина я наблюдава. Денят, който им предстоеше, щеше да се изниже неусетно и важният мач щеше да започне преди да са се усетили.

Лу Болд пренебрегна обаждането на художника Томи Томпсън, защото сметна, че той просто се опитва да получи парите за работата, която бе свършил. Томпсън, който в момента работеше на свободна практика, но бе бивш служител на полицейското управление, чудесно знаеше, че трябва да минат от четири до шест седмици, преди да получи чека си. Болд бе убеден, че Томпсън просто се опитва да ускори процеса, като окаже известен натиск.

С неохота обаче трябваше да обърне внимание на повторното му обаждане, защото в съобщението този път фигурираше думичката спешно. Ако Томпсън бе решил да се възползва по някакъв начин от приятелските им отношения, Болд щеше да му даде да се разбере, но едновременно с това съзнаваше, ме за него е въпрос на професионална етика да отговори на обаждането му.

— Ти или ставаш немарлив, или започва да те мързи, или пък и двете заедно — заяви Томпсън в момента, в който чу гласа му.

— Пуснах рапорта за изплащане на сумата в момента, в който се върнах в управлението, Томи. Ти свърши страхотна работа с оная татуировка. Ако зависеше от мен, щях да ти платя още тогава.

— Изобщо не става дума за моя чек. Имам предвид твоята неспособност да прикриеш следите си и да си подсигуриш задника.

Болд моментално схвана подтекста на казаното — бил е проследен до острова Вешън при срещата му с Томпсън — и стомахът му се сви от страх. Гайдаря от Хамелин го бе предупредил, че от него се очаква да отклони разследването, а не да работи за събиране на нови улики и доказателства. Усети слабост в гърдите си, главата му сякаш изведнъж се изпразни, започна да му се гади. Ако Гайдаря от Хамелин бе научил за Томпсън, това означаваше, че Болд доброволно бе пожертвал собствената си дъщеря.

— Някой се е свързал с теб? — Болд почти крещеше в слушалката, обхванат от силна ярост към самия себе си, загдето бе допуснал това да се случи. През онзи ден на ферибота нито веднъж не се бе сетил да провери дали не го следят.

— По-скоро приличаше на разпит — отвърна Томпсън. — Бях посетен от един син костюмар на име Хейл. Дънкин Хейл. Познаваш ли го?

— Познавам го — потвърди Болд.

— Прояви интерес към някои птици.

— Като орли например?

— Бързо схващаш.

— Показа ли му рисунката? — отчаяно попита Болд.

Отговорът на Томпсън преливаше от сарказъм.

— Не. Казах му да си гледа работата. Постъпвам по този начин с всеки федерален агент, който реши да почука на вратата ми.

— Ако исках това да се разчуе — напомни му Болд, — щях да накарам някой от щатните служители да изготви рисунката.

— Нали? Та нали аз съм обучил всичките хлапета, които в момента работят при вас. И двамата чудесно знаем защо реши да предприемеш онова пътуване с ферибота. — После додаде: — Слушай, той ме предупреди да не споменавам пред никого за посещението му. Заплаши ме, че данъчните много обичали да проверяват художници на свободна практика, които работят извън домовете си. Голям сладур! Което означава, че с мен е свършено, ако повдигнеш въпроса пред него. Разбра ли?

— Разбрах.

— Разузнаване — замислено произнесе Томпсън. — Какво точно означава това все пак?

Болд се зачуди как Хейл бе узнал за разказа на Хенри Шотц. Нима Дорис Шотц, която толкова неохотно се съгласи да въвлече сина си в разследването, доброволно е съобщила на хората от ФБР, че съзнателно е укрила от тях важна информация? Едва ли! Нима Хейл бе пуснал опашка след Болд? Да не би да подслушваше разговорите му по същия начин, но който Болд подслушваше неговите? А може би Болд току-що бе открил човека, когото търсеше.