Гайдаря от Хамелин

74.

Докато пътниците слизаха от самолета и минаваха през терминал единадесет, Болд стоеше пред редицата телефонни автомати и си мислеше за Дънкин Хейл. Притиснал телефонната слушалка към ухото си, насочил поглед не към терминала, а към човека, застанал пред него, Болд слушаше докладите на останалите членове на екипа. „Браво пет“, цивилно ченге от отдел „Наркотици“, седеше с лице към терминал единадесет. В едната си ръка държеше хотдог, а вестникът бе разтворен на спортната страница и лежеше върху коленете му като огромна салфетка. Върху вестника бе разположен „Камкордер“, насочен директно към терминал единадесет. Една добре прикрита жица излизаше от него и продължаваше към малката пътна чанта, поставена на съседния стол. В контролния център Мълрайт спокойно наблюдаваше терминала.

Мъж и жена си бъбреха весело, а фотоапаратът им заслепяваше със светкавиците си пристигащите пътници — двамата несъмнено бяха от хората на Флеминг.

Зад него стояха двамата агенти от вестникарското павилионче и чакаха ред за телефон. Вниманието им бе разделено между Болд и пристигащите пътници. Присъствието на Флеминг се усещаше навсякъде. Но Болд и не бе очаквал друго.

БРАВО ПЕТ: — Тойотата току-що излезе. — Тайболд беше тойотата.

КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Разбрано.

БРАВО ПЕТ: Тойотата тръгна към „Браво едно“.

Болд натисна веднъж бутона. Единичното прищракване бе знак, че е чул съобщението.

БРАВО ПЕТ: Към тойотата се приближава превозно средство.

„Браво пет“ смяташе, че някой от агентите на ФБР се бе уловил на въдицата и бе насочил вниманието си към Тайболд, а не към Кроули. Прозвуча гласът на друг член от екипа на СПУ.

— Още две превозни средства.

БРАВО ПЕТ: Добре. В момента фаровете на камиона са точно пред мен. — Кроули беше в камиона.

БРАВО СЕДЕМ: Разбрано. Аз виждам задните стопове.

„Браво седем“, цивилна жена полицай, се намираше в навалицата непосредствено зад Кроули.

КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Тойотата и камиона излязоха на улицата. Докладвайте.

Прозвучаха половин дузина прищраквания. Всички участници в операцията на полицейското управление на Сиатъл вече знаеха, че Тайболд и Кроули са излезли от ръкава и че поне няколко от хората на Флеминг са се залепили не зад когото трябва.

Болд изведнъж изпита силен пристъп на ярост — как се бе случило така, че той се бе оказал в положението да защитава жената, която бе отвлякла собственото му дете! Стомахът му се сви от гняв.

БРАВО ПЕТ: Тойотата тръгна.

Тайболд, с кафяв шал на главата и слънчеви очила, мина само на няколко метра от Болд.

КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: „Браво пет“, завърти се наляво, моля. (Пауза) — Другото ляво.

Мълрайт и останалите, които се намираха в подвижния команден център на „Специални операции“, наблюдаваха кадрите, заснети от камерата в скута на „Браво пет“. Това бе единственият им поглед върху развоя на операцията. За разлика от тях обаче Флеминг разполагаше с всичките охранителни камери на летището.

БРАВО ПЕТ: Виждам задните светлини на камиона.

И тогава Болд забеляза Кроули: беше с къса руса перука, шарената кърпа, превързана през челото й, прикриваше нараняванията й, а най-отгоре на главата й бе кацнала шарена африканска шапчица. Използвала бе сенки за очи, за да насини и двата си клепача. Силният грим й придаваше малко странен вид, който беше нещо като смесица между съвременен шейх и стопаджийка. Синята чанта бе станала на раница, която Кроули носеше на гърба си. Беше една съвършено различна жена.

Болд се престори на вбесен от човека, който говореше по телефона пред него — представление заради камерите на Флеминг. Обърна се и проследи с поглед Кроули, която вървеше в крак с останалите пътници.

Тайболд изпусна дамската си чанта, наведе се да си я вземе и се отклони от потока новопристигнали пътници. Зае се да завърже връзката на обувката си, като през цялото време се оглеждаше наоколо. Доста убедително изигра ролята на параноичка, която се опитва да разбере дали са пуснали опашка по петите й.

Агентът от павилиона за вестници, който вече бе стигнал до средата на залата, забеляза Тайболд и веднага хлътна в мъжката тоалетна. Болд се възхити от професионализма на федералните агенти. Вече бе забелязал двойката с фотоапарата, които в момента бързаха към багажната лента. Но като се изключат тези двамата и двамата агенти от вестникарския щанд, Болд не бе в състояние да идентифицира никой друг. Флеминг вероятно разчиташе най-вече на охранителните камери за този етап от наблюдението и пазеше хората си за проследяването по улиците.

Беше професионалист във всяко едно отношение. Болд започна да се притеснява, че хората на Флеминг бързо ще разберат, че Тайболд е само примамка и ще се откажат от преследването й.

Клетъчният телефон започна да вибрира в джоба му. Крамър прошепна с гласа си на пушач:

— Нашите приятели следват тойотата. Разбра ли?

— Ясно. — Федералните следваха Тайболд, точно както се бе надявал Болд. — Колко са? — попита Болд.

— Край теб има поне седем.

Болд бе пропуснал трима от агентите на Флеминг.

— Камионът спря, за да смени спукана гума — продължи Крамър. Имаше предвид Тайболд, която продължаваше да се занимава с връзките на обувките си.

— Прието.

— Ще ти се обадя пак след минута. — Линията прекъсна.

Топли струйки пот се стичаха по ребрата на Болд. Допускаше, че вероятно го следят и поради това не смееше да погледне към Кроули — цялото му внимание бе съсредоточено върху Тайболд. Единствено радиопредавателят го информираше за ходовете на Кроули — жената, която бе единствената жива връзка с малкото му момиченце.

Дафни, по време на полета до Хюстън и последвалия полет до Сиатъл, бе разговаряла два пъти с Болд и бе предвидила съвсем правилно очакваната промяна във външния вид на Кроули. Освен това бе предположила, че веднага щом пристигне, Кроули ще се насочи право към женската тоалетна, където ще се преоблече отново.

— Ще влезе в кабинка. Ще затвори вратата, ще седне и ще се опита да размисли спокойно. Няма да събуе гащите си, даже и ако й се налага, защото никой не би могъл да тича със смъкнати гащи, а в момента тя мисли единствено за успешното си бягство. Преживявала е подобни неща и преди. Всеки измамник е изпадал в затруднено положение. Тези хора оцеляват благодарение на хладнокръвието си, а Кроули е една изключително хладнокръвна жена. Тя отново ще промени външния си вид. Промяната ще бъде бърза и неочаквана. Кой знае? Ако е наистина добра, може да пропълзи под преградните стени и да излезе от друга кабинка — не от онази, в която е влязла първоначално. Единственото, което зная със сигурност, е, че ще влезе в тоалетната като една жена, а ще излезе съвършено различна.

Поради тази причина чистачката, която бършеше огледалата в дамската тоалетна на салон В бе детектив от отдел „Сексуални престъпления“. Казваше се Морган Блекли. Кодовото й име беше „Браво три“.

Докладваха, че Кроули влиза в дамската тоалетна. Полицай Блекли свали слушалката от ухото си, за да не я издаде. По този начин се изолира от останалите членове на екипа.

КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Не са забелязани други превозни средства да влизат в автомивката. Само камиона.

Последвалата радиотишина изпълни Болд с лоши предчувствия. Ако нито един от агентите на ФБР не бе последвал Кроули в тоалетната, то примамката им с Тайболд бе успяла. От друга страна, Флеминг може би се бе сетил да постави тоалетните под наблюдение. Също като Болд.

Времето се влачеше едва-едва. В тоалетната непрекъснато влизаха и излизаха жени. Не бе постъпил никакъв сигнал от Блекли и Болд прие, че Кроули е все още вътре.

Само след няколко секунди на вратата на дамската тоалетна се разрази истинска буря. Отвътре заизлизаха жени — някои с разкопчани ципове и копчета. Появи се облак сив пушек. Полицай Морган Блекли се отдели от групата, огледа се като обезумяла във всички посоки, зърна Болд и яростно тръсна глава. Не!

Бяха изгубили заподозряната.