Гайдаря от Хамелин

51.

Ла Моя кипеше от ярост при мисълта, че го пращат за зелен хайвер в Бойс, Айдахо, точно когато Болд възнамеряваше да тръгне по следата на татуировката и да проследи досиетата на известни криминални престъпници, които биха могли да го отведат до истинския извършител на похищенията.

Основният въпрос, на който трябваше да си отговори — дали за Сара щеше да е по-добре, ако той замине за Бойс — изглеждаше повече от очевиден: Боби Гейнис или Патрик Мълрайт можеха спокойно да свършат работата в Бойс. Не можеше да проумее как бе възможно Шийла Хил да вземе подобно решение, без дори да го обсъди с него. За пореден път го използваше — този път за политическите си интрижки, които оставяха твърде много въпроси без отговор. Дали тя не се боеше от някого от отдела? Дали не възприемаше Ла Моя като заплаха? А може би просто искаше да прекара три дни с него в хотелска стая извън града и да се постарае да оправи отношенията им? Последното предположение го плашеше най-много — никак не му се щеше да се прави на жиголо в Бойс заради една свръхсексуална и свръхамбициозна жена, която разполагаше с властта да съсипе кариерата му. В какво точно бе успял да се забърка? Може би инцидента с белезниците й бе помогнал да се осъзнае, да проумее колко силни са чувствата, които той изпитва към нея.

Ла Моя просто нямаше избор — длъжен бе да се подчинява на заповедите й. Разследването в Бойс можеше да се извърши и по телефона и Шийла Хил чудесно знаеше това. Но телевизионните камери — заедно с чистите чаршафи и обслужването по стаите в хотелите — бяха в Бойс.

Разговорите на Ла Моя с негови хора от кредитните компании незабавно се увенчаха с успех. Когато засякоха имената на клиентите на „Съвършен образ“ с датите, за които се знаеше, че Гайдаря от Хамелин се е намирал в точно определен град, се натъкнаха на плащания, от които предположиха, че похитителят е подправил поне шест кредитни карти. Ла Моя тъкмо се опитваше да подреди и систематизира получената информация, когато пейджърът му иззвъня, прекъсвайки работата му. В първия момент се изкуши да пренебрегне звъненето, но след това насочи екрана към светлината, прочете неестествено дългата поредица от цифри и веднага се досети, че те ще го отведат до някоя хотелска стая. Както всеки друг път.

Шийла Хил очевидно искаше да разговарят; бе размислила и мъдро бе преоценила решенията си. Или пък просто искаше да му разясни основните правила за креватно поведение в Бойс. Самолетът за Ню Орлиънс излиташе само след няколко часа. А полетът за Бойс беше още по-рано.

Един телефонен разговор и Ла Моя вече разполагаше с името на хотела: беше от веригата „Дейс Ин“ и се намираше на юг по магистралата I-5. Ядоса се, когато си даде сметка, че хотелът се намира съвсем близо до летището — тя очевидно все още очакваше от него да се качи на самолета за Бойс.

Ла Моя предаде на Болд информацията, която бе получил от кредитните компании, прибра се у дома, бързо събра багажа си и го нахвърли в една чанта. Гневът му непрекъснато се усилваше и избиваше на повърхността като огън, разпалван от вятъра. Остави една допълнителна чиния със суха храна за котката си Гранит и пъхна една бележка под вратата на съседката си, с която я информираше, че ще отсъства през следващите няколко дни. Спря пред един банкомат и изтегли двеста долара, за да може да покрие разноските си през следващите дни.

Докато пътуваше на юг, си обеща, че в никакъв случай няма да се люби с нея.

После мина край рецепцията на „Дейс Ин“ и се насочи към асансьорите. Качи се втория етаж и тръгна по дългия коридор. Търсеше стая двеста и четиринадесет. Улови се, че си повторя наум репликите, които щеше да й каже, така че да не й позволи да сломи решимостта му със собствените си намерения и апетити. Почука силно на вратата и се приготви да посрещне всяко нещо, което тя реши да запрати срещу него.

Вратата се отвори, той надникна в празната стая и веднага осъзна, че тя се крие зад вратата. Изведнъж се уплаши от онова, което може да е намислила. Почувства се като обучена германска овчарка, когато влезе предпазливо в стаята, подготвен за всякакви изненади. Тръгна право напред и съзнателно не погледна зад себе си, твърдо решен да не играе по нейните правила. Ако видеше дрехите й, разхвърляни по леглото или на някой стол, тогава щеше да знае какво да очаква — безразсъдно себеотдаване. Ла Моя с нетърпение очакваше момента, в който щеше да й откаже да легне с нея.

Телевизорът работеше, усилен докрай. Шийла Хил обичаше да крещи с пълно гърло, докато се чука. В този момент Ла Моя проумя, че тя вероятно ще опита да му се реваншира. Сигурно бе намислила нещо нетрадиционно, нещо дръзко, даже може би опасно. Ла Моя отново си напомни, че не трябва да се поддава на желанията й.

На един от тапицираните столове край масата седеше някакъв огромен мъжага и в първия момент Ла Моя си помисли, че на Хил очевидно й бе хрумнало да заформят тройка. Само че напълно бе объркала рода на третия участник. Мъжът беше много космат и на около тридесет и пет години. На масата пред него бе сервирана евтина закуска. Ла Моя никога преди не бе виждал този човек, но присъствието му в тази стая мигновено задейства вътрешната му аларма. Този, приличен на плъх индивид, в никакъв случай не би могъл да бъде сексуален партньор на Шийла Хил. Не само че някой като че ли се бе озовал на неподходящото място в неподходящото време, ами и цялото същество на мъжа до масата издаваше криминалната му същност.

Зад гърба на Ла Моя се чу писклив мъжки глас:

— Дръж ръцете си така, че да ги виждаме. Никакви резки движения. В противен случай си пътник.

Ла Моя бавно извъртя глава и видя един по-дребен мъж, облечен със сини дънки и черно кожено яке. Имаше нещо азиатско в него и вероятно бе твърде бърз. Очевидно от доста време не се бе показвал на слънце. В лявата си ръка небрежно държеше пистолет „Глок“. Все едно че държеше цигара.

— Аз съм ченге — обяви Ла Моя. Беше успял да възвърне самообладанието си и нито един мускул не трепна по лицето му.

— Този тип е направо гений — обади се Плъха. Звучният му баритон издаваше произход от Източното крайбрежие.

— Можеш да броиш, ако искаш, а можеш да повярваш и на честната ми дума. Всичките пари са там — заяви дребосъкът. Звучеше по-ядосан отпреди малко. — Нямаме никакво намерение да се ебаваме с ченге.

Плъха отвори куфарчето. Вътре имаше няколко дузини пликчета с нещо, което приличаше на кокаин, и две пачки с банкноти. Най-горните бяха стотачки. Ако и долните бяха от същия вид, двете купчинки възлизаха на значителна сума.

В главата на Ла Моя засвятка червена лампичка. Той с любопитство огледа дребосъка с пистолета.

— Имаме малък проблем — рече им той.

В този момент вратата на хотелската стая се отвори с трясък.

— Полиция! — изрева един глас зад него.

Двама облечени в черно полицаи застанаха от двете страни на вратата и в следващия момент дребосъкът и Ла Моя се оказаха притиснати към стената. Забиха лицето му в евтините тапети и с такава сила извиха ръцете му отзад зад гърба, че Ла Моя не можа да проговори от непоносимата болка. Не бе успял да помръдне дори, когато видя, че в стаята влизат ченгета от отряда за бързо реагиране.

Първоначално се зарадва на късмета си — собствените му колеги идваха да го спасят и при това без никакво забавяне. Но когато лицето му си остана притиснато към стената, а рамото му едва не се извади от ставата, Ла Моя ревизира мнението си. Долови някакво вълнение зад него — оказа се, че Плъха просто се е пльоснал на пода.

— Аз съм ченге! — най-после успя да промълви той с притисната към стената буза и ребра, които едва издържаха на натиска, оказан върху гърба му.

— Беше ченге — процеди някой в ухото му.

Ла Моя познаваше този глас. Опита се да си припомни и името.

Като сниши гласа си още малко, ченгето от отряда за бързо реагиране додаде:

— Имаш късмет, че има свидетели наоколо, конте такова, иначе отдавна да съм въздал правосъдие.

През следващите няколко часа Ла Моя изпита унижение и безсилие, каквито не бе познавал никога преди в живота си. Взеха му значката и пистолета. Сложиха му белезници и го отведоха до един полицейски микробус, с който след подигравките и закачките от страна на колегите му го откараха в града. В операцията участваха минимум осем ченгета, а вероятно бяха два пъти повече, което означаваше, че става дума за нещо сериозно. Ла Моя познаваше основните играчи: отдел „Наркотици“. Дрогите, както ги наричаха из управлението. И те, също като полицаите от отдел „Убийства“, бяха задружно и затворено общество. Ла Моя бе участвал в някои операции заедно с тях. Бяха свестни момчета, които се отнасяха към задълженията си прекалено сериозно. Наркотиците бяха мръсна работа и хората, които се занимаваха с тях, също загрубяваха в процеса на работата.

Ла Моя заяви, че е невинен, и поиска среща с представител на управлението. Не каза нищо повече и предпочете да си държи устата затворена. Снимаха го, взеха му отпечатъци, унижиха го, като го претърсиха от главата до петите. Вътрешният защитник на Ла Моя го спаси от предварителен разпит. Никой като че ли не знаеше точно в какво именно е обвинен. Арестуването му бе свързано с куфарчето и пакетите с кокаин. Шийла Хил го бе хванала за оная работа и го бе насадила в сериозни неприятности. „И защо?“ — питаше се той. „За да си отмъсти?“

Защо й е да го арестува и обвинява само половин час преди полета, който щеше да го изпрати на заточение в Сибир? А може би бе разбрала за петчленния екип на Болд, който работеше зад гърба й? Отмъщение ли беше това? Или възмездие загдето си бе позволил да я зареже гола и окована в онази хотелска стая?

Ла Моя си тръгна от сградата на полицията без значка и оръжие — освободен без право на повторно преразглеждане на случая.

— Няма да има преразглеждане — предупреди го защитникът му. — Имат намерение да те съдят.

Болд се появи точно когато го освобождаваха и му предложи да го откара. Ла Моя разбра къде отиват едва след като потеглиха. При нормално улично движение до наколната къща на Дафни се стигаше за двадесет минути. Но движението в този град никога не беше добро.

Ла Моя го погледна.

— Нека да ти кажа нещо — никога не би пожелал да се окажеш от другата страна на бариерата.

— Какво се случи? — попита Болд.

Ла Моя се поколеба и Болд продължи:

— Истината ще свърши работа, докато измислиш нещо друго.

— От време на време чукам капитана.

Болд въздъхна дълбоко.

— Зная… зная… добре де…

— Глупаво, Джон. Много глупаво.

Ла Моя задъвка мустака си — правеше го винаги, когато беше нервен.

— Обикновено се срещаме по обяд, но този път — днес — обаждането дойде след обяд. И в следващия момент се оказах с белезници. Какво става, по дяволите?

— Дрогите са направили голям удар снощи. Тази сутрин бях информиран, че някакво, все още неидентифицирано ченге, възнамерявало да подмени уликите — да сложи сравнително сносен кокаин на мястото на онова, което в момента се намира в помещението, в което се съхраняват доказателствата.

— И какво е то? — попита Ла Моя.

— Пълен боклук. Произведен от някакви аматьори на свободна практика от ранга на Макний. Причинил е шест смъртни случая през последните три седмици. Прокурорът възнамерява да поиска смъртни присъди и сигурно ще ги получи. Но подмяната на кокаина щеше да го принуди да повдигне обвинение само за разпространение на наркотици. Освен това е първо обвинение за арестуваните. Лабораторните тестове ще дадат добри резултати. Което означава, че отпадат утежняващите обстоятелства и смъртните случаи се изключват от обвинението.

— И аз се набърках насред цялата тази каша? По дяволите!

— Лошото, че не е Кевин Маккалистър — информира го Болд.

Колата заподскача по неравния път край строежите.

— И това е известно? — попита Ла Моя.

— На някои от нас — отвърна Болд. — Всичко ще се изясни. Ще стане много по-бързо, ако им обясниш как и защо си се озовал на онова място. Появата ти там изглежда доста подозрителна, нали разбираш…

— Не мога да направя това. Не и сега. Тя, разбира се, ще отрече. Освен това, ако издам капитана, Флеминг ще поеме управлението на специалния отряд. Знаеш, че ще стане точно така. И какво ще означава това за Сара?

— Хейл е бил чут да казва, че Флеминг би могъл да получи контрола над специалния отряд. Мисля, че се досещам по кой начин.

— Откъде научи това?

— От Дафни. Чрез Калиджа.

— Има и още нещо, сержант — заяви Ла Моя. — Струва ми се, че някой е ровил из бюрото ми.

Болд остави последното изявление без коментар.

— Значи трябва да се махнеш оттук — рече той. — Едно пътуване до Ню Орлиънс ще ти помогне да не мислиш постоянно за случилото се.

Ла Моя го погледна.

Болд обясни.

— Калиджа, която се намира в Бойс заедно с Флеминг, се е обадила на Дафни. Дънкин Хейл изчезнал безследно. Флеминг, естествено, побеснял.

— Ню Орлиънс?

— Няма къде другаде да е — кимна Болд. — Татуировките — напомни той.

Зави край „Феърмонт“ и спря на края на дока, където Дафни ги очакваше пред цяла редица пощенски кутии. Само миг по-късно колата вече се носеше на юг към летището.

Ла Моя разказа патилата си на Дафни, която не изрази никакво съчувствие.

Седнала на задната седалка, тя се обърна към Болд.

— Не си ни помъкнал и тримата към Ню Орлиънс само заради нездравото любопитство на един агент от ФБР, нали?

— Така е — промърмори Болд.

Ла Моя огледа Болд.

— Открил си нещо във връзка с кредитните карти. — После поясни заради Дафни. — Шестима от клиентите на „Съвършен образ“ са протестирали срещу неизвършени от тях покупки, отразени в извлеченията по кредитните им карти. Датите на покупките съвпадат или са близо до датите на предишните покушения.

Болд се намеси:

— Колата, изоставена в Бойс, е била наета чрез кредитна карта на името на Лена Робъртсън — клиент на „Съвършен образ“. Според договора по наемането колата е трябвало да бъде върната в клон на компанията в Сан Франциско. След появата на същата кола в Бойс обаче, за всички е относително ясно, че пътуването до Сан Франциско изобщо не е било включено в плановете им — тя, или съучастникът й, са достатъчно хитри, за да наемат колата и да впишат в документите един маршрут, а да поемат в съвършено различна посока. Компанията, отдала колата под наем, е свикнала с подобни промени в плановете на клиентите си — те просто си получават колата и удържат по-голяма сума от клиента. Използвайки коли под наем, за да изчезнат от града на последно извършените отвличания — в нашия случай Сиатъл — похитителите се измъкват изпод носовете на полицаите, струпани да наблюдават заминаващите пътници по летища и гари.

Болд въздъхна горчиво:

— Тази сутрин — продължи той — по-малко от половин час след катастрофата в Бойс, е била използвана кредитната карта на друг клиент на „Съвършен образ“ за наемането на кола от компания „Авис“, като в документите е вписан маршрут от Бойс до Рено. Жената очевидно е била наясно, че ние бързо и без всякакви затруднения ще се доберем до самоличността на Лена Робъртсън. Втората кредитна карта е на името на Джуди Дешамп. Същата карта — на Дешамп — е била използвана за закупуването на самолетен билет от Солт Лейк Сити до Канкун.

Дафни замислено възрази.

— Канкун не се вписва в схемата. Те не изнасят тези деца в Мексико. Чудесно знаят, че ФБР участва в разследването. Имиграционните власти са нащрек. Не биха поели риска да изведат децата извън страната.

Болд кимна в знак на съгласие.

— Полетът е с междинна спирка — поясни той.

Погледна в огледалото за обратно виждане, срещна погледа на Дафни и видя разбирането, проблеснало в очите й.

— В Ню Орлиънс — отгатна Ла Моя. — Наела е колата в Бойс, но изобщо не е имала намерение да тръгва за Рено. Заминала е направо за Солт Лейк, за да хване въпросния полет.

— За Ню Орлиънс — потвърди Болд. — Тъй като полетът е за Канкун, на борда едва ли ще има много пътници за Ню Орлиънс.

— Тя отива в Ню Орлиънс, за да продаде Труди Китридж на някое семейство, готово на всичко, за да си осинови дете — заяви Дафни.

— Тя си мисли така — поправи я Болд, който караше с непозволено висока скорост по скоростното платно. Светлините на таблото просветваха пред тях. Той настъпи газта малко по-силно.

Ла Моя се обади:

— Ще я спрем без изобщо да излагаме на риск живота на Сара.

— А може би не трябва да я спираме — предложи Дафни. — Ако не можем да ги победим, да се присъединим към тях.

В колата се възцари неловко, породено от безсилието им, мълчание. Най-накрая Ла Моя наруши мълчанието.

— Знаете ли кое е основното за почитателите на пушената морска котка — или я обичате, или не можете да я помиришете дори. Но ако сте от втората група, няма какво да правите в заведенията, в които се сервира.