Гайдаря от Хамелин

35.

Болд се ровеше из документацията на „Съвършен образ“, като едва издържаше на напрежението, породено от недостига на време. Ронда Шотц, Хейс Уайнстейн, неговата Сара… В разговора си с тях Стоунбек бе позанижила размера на продажбите си, но дори и така, пет или десет детективи, работещи заедно, щяха да прегледат документите за броени часове. Заради безопасността на Сара Болд трябваше да се справи с всичко сам — да прегледа всички имена и дати, да ги засече с имената на жертвите на Гайдаря от Хамелин.

Бавно и постепенно той изграждаше убедителни и в крайна сметка необорими доказателства, че малката компания за изработени по поръчка детски дрехи с образа на съответното бебе, бе свързана поне с четири от жертвите на Гайдаря от Хамелин. Тази информация бе достатъчно убедителна, за да подтикне специалния отряд към незабавни действия, да им предложи добра и надеждна следа, която да ги отведе до истинските извършители.

Болд обаче не я сподели с никого.

Залозите бяха прекалено високи. Към тях се прибавяше и възможността сред поръчките, които Стоунбек бе получила по електронната поща и които бе обещала да изпрати на Болд, да са включени името и адресът на следващата жертва на Гайдаря в Сиатъл. Според Болд укриването на такава информация бе не само престъпление само по себе си, но и противоречеше на всичките му убеждения и принципи. На цялата му природа. Да я сподели с колегите си, означаваше да тласне разследването напред. Само че той вече бе решил да продължи със собственото си разследване — решение, което не му позволяваше да разпространява информацията, до която бе успял да се добере. Не знаеше още колко дълго ще може да държи Ла Моя настрана, но бе убеден, че ще измисли нещо, за да удължи четиридесет и осем часовия гратисен период, гарантиран му от поста му на офицер от разузнаването, който Болд използваше като извинение за мълчанието си. В крайна сметка, ако се стигнеше дотам, щеше да информира Ла Моя за отвличането на Сара и щеше да се моли и да се надява на неговата лоялност и подкрепа.

Стремежът на Болд да намери вътрешно равновесие между тези две противоречиви сили — живота и безопасността на Сара срещу похищението на още едно невинно дете — ставаше все по-неубедителен след всеки негов вътрешен довод и размишление. „Избрахте си най-неподходящия човек, промърмори той почти неразбираемо, седнал зад бюрото си. Избрахте неподходящото ченге.“

Някои от фактурите на „Съвършен образ“ бяха написани с ужасно нечетлив почерк, който допълнително усложняваше задачата на Болд. За негова изненада обаче всички цифри бяха достатъчно четливи и разбираеми.

Болд напредваше бавно. Проверяваше всички документи — име по име, дата по дата, месец по месец. Ако можеше да намери още един клиент от Сиатъл, той може би щеше да е в състояние да открие и проследи Гайдаря от Хамелин, който неминуемо щеше да го отведе при дъщеря му.

На два пъти заспива над документите и трябваше да се връща назад и да търси последната фактура, която си спомня ясно и отчетливо. От време на време поглеждаше крадешком към часовника на стената. Всяка отброена минута бе като удар за него. Рискуваш живота на някое друго дете, непрестанно му нашепваше някакъв глас. Започна да разлиства документите по-бързо и енергично и заспа за трети път.

Ла Моя се питаше как е възможно приоритетите на разузнаването да са по-важни от нуждите на специалния отряд. Нима бе възможно Болд да се интересува само от възможността да пипне някого, или пък да предпази източниците си, и то в момент, когато животът на невинни дечица бе заложен на карта? А може би разузнаването — отдел, обгърнат с пълна тайнственост и секретност, бе директно въвлечено в разследването на Гайдаря от Хамелин без знанието на специалния отряд? Ла Моя все пак спази обещанието, дадено пред Болд, но го направи поради една-единствена причина — вярваше на Болд така, както на никой друг.

Решението му бе допълнително улеснено и от факта, че самият той бе затрупан с писмена работа, която трябваше да свърши. Прекара съботата приведен над докладите за имуществени щети, които бе събирал през почти цялата изминала седмица. Надяваше се, че Хил може да се появи и да му предложи да прекарат нощта заедно. Улови се, че с надежда вдига поглед при всяко отваряне на вратата. Но Шийла Хил така и не дойде. И той остана да работи сам.

Дори и в най-напрегнатите и спешни разследвания бюрокрацията в полицейското управление на Сиатъл оставаше вярна на себе си. Хората може и да действаха бързо, сновейки от заседание на заседание и от етаж на етаж, но документацията се движеше според собствените си правила и закони. Тя се контролираше от волнонаемните служители в управлението, голямата част от които работеха срещу минимално заплащане. За тях думата спешно, която срещаха толкова често върху документите, които обработваха, бе почти изпразнена от съдържание и с времето преставаха дори да я забелязват. По коридорите на полицейското управление се носеше старата и изтъркана шега, че всеки, който иска малко да си почине и да забави хода на дадено разследване, трябва само да подаде искане за отварянето на архивирани файлове и документи.

Ла Моя работеше върху едно от предположенията, изказани от Болд. Според неговата теория парченцата автомобилно стъкло можеха да се окажат резултат от някой вандалски акт или кражба — тийнейджърите нерядко чупеха прозорци на коли просто за удоволствие, или пък невръстни крадци разбиваха стъклата, за да отмъкнат радио или стереоуредба. Теорията продължаваше с предположението, че Гайдаря от Хамелин вероятно често бе минавал през участък, посипан с разтрошени автомобилни стъкла, и неволно ги бе отнесъл с обувките си до сцените на различните престъпления. Болд наистина бе първокласно ченге!

Докаран до безсилие от нежеланието на ФБР да им изпрати доклад с лабораторните заключения върху вида на стъклените парчета, Ла Моя се зае с бавната и трудоемка задача да изчете всеки доклад за имуществена повреда, заведен през последните шест седмици. Вярваше, че при всеки подобен случай собствениците на превозните средства подават жалба до полицията, защото това бе единственият начин да предявят претенции пред застрахователните компании за покриване на щетите. Пред очите му се нижеха доклади за всевъзможни имуществени щети — от неимоверно глупави и странни до напълно законни и основателни; от оплакване за повредено кожено яке на стойност хиляда долара до жалба за потрошена домашна стереоуредба, която била изхвърлена през прозореца на апартамента от ревнив любовник.

В много от случаите ставаше дума за най-обикновен вандализъм, непровокиран по какъвто и да било начин от собствениците — рисуване с цветен спрей, хвърляне на камъни, палежи. Ла Моя четеше особено внимателно всеки доклад, свързан с вандалски акт върху превозно средство. Отделяше на отделна купчинка всеки рапорт, в който се споменаваше за натрошено предно стъкло или за счупен страничен прозорец. Отделяше и онези материали, в които не се споменаваше за счупени стъкла, но той самият смяташе, че единственият начин да се стигне до касетофона на таблото, е чрез разбиване на някой от прозорците.

Купчинката на бюрото му бавно растеше. Бе работил повече от три часа, когато го осени първото прозрение. Установяването на някакъв модел на поведение — какъвто и да е той — представляваше основание за доволство и вълнение.

Човешкото поведение можеше да се разглежда като поредица от предварително заучени модели. Всеки човек ден след ден сапунисва тялото си под душа по един и същи начин. Всеки мъж изпълнява едни и същи последователни движения при ежедневното си бръснене. Работата на доброто ченге бе да установи възможно най-много подобни модели в поведението на даден заподозрян или в извършените от него престъпления. Моделите на поведение означаваха предсказуемост на заподозрения. А предсказуемостта водеше до арест.

В началото Ла Моя не забеляза никаква връзка между отделните повредени превозни средства — камион, кола и минипикап. И трите бяха със счупени стъкла — едното бе строшено на паркинга пред търговския център, другото пред магазин за видеоигри, а третото пред супермаркет. Но когато се натъкна на четвърти доклад, в който се споменаваше за стъкло на превозно средство, счупено на един от паркингите по същата северна магистрала I-5, приликата веднага се наби на очите му. Две от датите съвпадаха, но другите две бяха различни. Това пък означаваше, че паркингът край магистралата е бил използван поне три пъти на различни дати, което пък на свой ред означаваше, че даден индивид, или цяла банда, смятаха въпросния паркинг за удобно място за кражба на стереоуредби от колите. Счупените парченца стъкло, залепнали по подметките на Гайдаря от Хамелин, можеха да са отвсякъде — от собствения му гараж, от сервиза, който посещава, от различните части на града, изредени в докладите, натрупани на купчинка на бюрото — но полицейската работа означаваше отчитане на процентите, а в случая най-висок процент се падаше на паркинга край магистралата. А това даваше възможност на Ла Моя да стесни значително периметъра на разследването. Той вдигна телефона и въпреки късния час позвъни на Бърни Лофгрийн в дома му.

Трябваха му пет минути, за да запознае Лофгрийн, шеф на отдела за криминалистични експертизи, с откритията си. Лофгрийн, който беше цивилен, не работеше в почивните дни, освен ако не беше на повикване и ако не се налагаше присъствието му на някое местопрестъпление. В този случай не ставаше дума за нито едно от двете, но откритията на Ла Моя му подействаха като прясна следа на ловджийска хрътка. Детективът отново изтъкна нарастващото знамение на необходимостта да се установи моделът и годината на производство на колата, или колите, от които са дошли въпросните стъклени парчета. Даде да се разбере, че всеки натиск, който Лофгрийн би могъл да окаже върху специалистите от криминалистичната лаборатория на ФБР, ще бъде оценен от него по достойнство.

Едновременно с това Ла Моя реши да постави въпросния паркинг под двадесет и четири часово наблюдение. Надяваше се да използва група детективи под ръководството на Боби Гейнис. Направи и политически реверанс пред Шийла Хил и, придържайки се към установената практика на действие в специалния отряд, запозна с препоръките си Патрик Мълрайт, който бе шеф на „Специални операции“ — основното звено за наблюдение и проследяване в полицейското управление на Сиатъл.

Преди около десет месеца Мълрайт бе временно отстранен от поста си заради пиене по време на работа. При едно свое среднощно появяване в отдела Ла Моя го бе изловил, че е пиян до козирката. След безуспешен опит да разговаря нормално и смислено Мълрайт бе възложил проследяването на заподозряното лице на Ла Моя, решавайки погрешно, че именно Ла Моя е офицерът на повикване през тази нощ.

Ла Моя събуди Гейнис и й нареди да организира екип за денонощно наблюдение. Гейнис му предложи да обмисли въпроса още веднъж и му припомни, че не разполагат с достатъчно хора за подобна работа, защото и бездруго вече наблюдават над дузина необитаеми къщи, а Хил мърмори за допълнителното заплащане.

— Значи ще трябва да се обърнеш към униформените — заяви Ла Моя.

Униформените полицаи понякога се съгласяваха да работят безплатно по подобни задачи с една-едничка цел — да бъдат забелязани от началниците и предложени за повишение.

— Ако трябва, направи го сама, но паркингът трябва да се наблюдава денонощно! — заключи Ла Моя.