Ла Моя и Хейл следваха тауруса един след друг. Хейл се движеше пръв с тъмнозелен джип „Чероки“. Дъждовната буря бе толкова силна, че Ла Моя не би разпознал и собствената си майка, ако в този момент пресичаше улицата. Колите се движеха едва-едва, почти залепени една зад друга. За Ла Моя това беше добре — така и джипът, и таурусът му бяха пред очите.
Без да има реални основания за това, той все пак реши, че Хейл не го бе забелязал. Смяташе, че агентът е съсредоточил цялото си внимание върху нелеката задача да следва тауруса и не обръща никакво внимание на останалите участници в движението.
Опита отново да се свърже с Болд по клетъчния телефон, но безуспешно. Последваха няколко завоя и Ла Моя прикова поглед в тауруса. Наложи се дори да пресече на червено на един от светофарите, за да не го изпусне. Мислите му обаче бяха заети с Хейл.
Смяташе, че за поведението на Хейл има поне две обяснения. Или Брул бе предупредил Хейл за присъствието в града на ченгета от полицейското управление на Сиатъл, или Хейл също бе открил връзката с Винсънт Шевалие. Без да знае самоличността на Гайдаря от Хамелин, Хейл се бе залепил за Шевалие като кърлеж. И така бе попаднал на Кроули.
Ла Моя отново взе клетъчния телефон. Все още не работеше.
Съдейки по пътните знаци, Ла Моя заключи, че Лиза Кроули пътува към летището. Ако Хейл се опиташе да я арестува, щеше да провали всички шансове за спасение на малката Сара.
Ла Моя прецени възможностите си и взе трудно решение. Кроули щеше да е нащрек и да се пази от хора, които влизат в сградата на летището след нея, но ако успееше да пристигне преди нея, той може би щеше да съумее да я проследи незабелязано.
Мислено се запита: „Имало ли е случай, в който да не съм бил прав, по дяволите?“. Излезе в лявото платно и задмина Хейл и Кроули. Международното летище се намираше на следващата отбивка.