Гайдаря от Хамелин

29.

Тереза Русо работеше на свободна практика в дома си — ниска и просторна къща, която гледаше към залива Пъджет и белите върхове на „Олимпикс“. Болд я познаваше чрез Лиз — нейната банка бе отпуснала на Русо заем в размер на девет милиона долара, с помощта на който тя бе разширила своя бизнес в сферата на мултимедийния софтуер. Русо бе успяла да изплати заема за единадесет месеца. Година по-късно бе пуснала акции на компанията на пазара и се бе захванала с предприемаческа дейност. Говореше се, че в резултат на всичко това бе спечелила двадесет милиона долара. Тъй като Русо не работеше в полицията, Болд я бе накарал да положи клетва, че няма да разпространява сведения от строго поверителен характер. Изобщо не бе споменал името на Сара. Информира я само, че става дума за изчезнало дете. За Русо това се оказа достатъчно.

Русо беше афроамериканка с лъскава като абанос черна кожа и изправена коса, която носеше силно изпъната и прибрана на тила й. Облечена беше със сини джинси, зелен памучен пуловер и високи ботуши. Беше на двадесет и седем години. Неженена. Работното място на Русо представляваше нещо като кожен трон, покрит с възглавнички. Използваше четиридесетинчов монитор, монтиран на стената, безжична клавиатура и насочващо устройство. И макар че от къщата й се откриваше зашеметяваща гледка към залива, щорите в стаята бяха пуснати, за да изолират слънчевата светлина.

Болд с нетърпение очакваше онова, което тази жена щеше да му каже. Съвсем съзнателно бе премълчал факта, че детето на дискетата е неговата и на Лиз дъщеря. Само бе подчертал, че поради съображения за сигурност, този анализ не може да бъде извършен в полицейското управление. Русо силно стисна ръката му и го погледна с блестящите си зелени очи. А за Болд най-силното предизвикателство се оказа необходимостта изобщо да не споменава името на Сара по време на разговора им.

Русо говореше спокойно и делово, без да сваля поглед от огромния монитор. Работеше с клавиатурата и насочващото устройство със сръчност и рутина, характерни само за хората, прекарващи по осемнадесет часа на ден пред компютрите си.

Тя заговори:

— Нека най-напред да отговоря на въпросите, които ми зададе още когато ме помоли да се заема с това. Този CD-ROM не е уникален. Хиляди хора в тази страна ги притежават. Върху самия диск е изписан серийният номер на производителя, но тази следа няма да те отведе доникъде, защото няма как да стигнеш до продавача. За жалост дискът не притежава никакви характерни отличителни белези и поради тази причина е много хитроумно средство за изпращане на подобно съобщение. При електронната поща остава далеч по-отчетлива следа, която лесно може да бъде проследена. Трябва да признаем, че тя наистина се е справила добре…

— Тя?

— Ще стигнем и до това.

Болд започна трескаво да разсъждава: Гайдаря от Хамелин можеше да се окаже жена! Интересът му бе изострен до краен предел. Положи неимоверни усилия да не я прекъсне.

— Можем да твърдим със сигурност, че тя има известни познания за домашните компютри и може да ползва успешно компютърните ръководства и справочници. Не е кой знае колко. Съжалявам, че не съм в състояние да ти кажа нещо по-съществено.

Болд се захвана да пише. Не можеше да не отбележи поразителния контраст между неговия бележник и химикалка, и техническите чудеса, с които работеше Русо.

Тя продължи:

— Обадих ти се, защото попаднах на някои други интересни неща.

Образът на Сара се раздвижи върху екрана. Гласчето й, усилено от усилвателите, изпищя „Тати“ и Болд усети, че стомахът му се преобърна.

— Става дума за някои подробности, които могат да се окажат от значение. Вярно е, че през последните няколко години техниките за получаване на образи чрез персонални компютри се развиваха стихийно и непоследователно. Софтуерът на домашните компютри е добър, но не съответства на способностите на професионалните технологии. С други думи, можем категорично да сме сигурни, че това, което имаме пред себе си в момента, е произведено при домашни условия. Образът не е достатъчно контрастен и изображението е леко размазано. За да му придадем по-качествен вид, трябва да го вместим в сравнително малко екранче.

Вратът на Болд започна да се схваща от напрежение. Не можеше нито за миг да се абстрахира от факта, че Русо категорично бе заявила, че извършителят според нея е жена. Мили Уигинс, директорката на детската градина на Сара, бе споменала, че детето е било отведено от две униформени ченгета — мъж и жена. Заключенията на Русо само потвърждаваха този факт. Но той не каза нищо по въпроса — знаеше, че Русо си има своя система и начин на работа.

— Въпросът е в това, че мога да форматирам екрана както си искам. Колкото по-голям е екранът, толкова по-неясно е изображението, макар че в случая — ухили се доволно — моето оборудване е доста по-добро от стандартното. — Тя се насочи към ъгълчето на квадрата с образа на Сара и го уголеми върху екрана. — Използвам програма за уголемяване на образа, създадена от самите нас.

Образът се уголеми. Русо пусна записа няколко пъти.

— Виждаш ли?

Болд виждаше единствено малкото си момиченце. Колкото и да се опитваше, му бе невъзможно да откъсне поглед от нея.

— Покажи ми.

— Ето. — Тя указа мястото с малка бяла стрелка върху екрана. Когато отново пусна записа, Болд си наложи да отклони очи от Сара и следвайки указанията на Русо, да погледне към прозореца на стаята. — При по-малкия формат и при нормална скорост единственото, което се забелязваше, бе лека промяна на цвета. Но ако направим образа по-контрастен и го уголемим, виждаме, че всъщност става дума за някакво неясно и размазано изображение. Ако забавим скоростта — рече тя и продължи с магиите си, — се получава съвършено различна картина.

Записът започна отново, но на забавен кадър — както при повторенията на спортни състезания. По време на първия плейбек Болд отново не можа да свали очи от дъщеря си: главичката й се люшкаше, движенията й бяха резки и накъсани, виждаше се чак бялото на уплашените й очички. При втория плейбек той фокусира вниманието си върху прозореца, който се намираше зад и вдясно от дъщеря му. От дясно на ляво струеше поток виолетова светлина. Русо погледна към Болд, увери се, че той все още не вижда нищо, и пусна записа за трети път. После го посъветва:

— Опитай с присвити очи.

Болд все още не виждаше нищо.

— Като че ли е някакво движение — предположи той.

— Нека да го забавя още малко.

Скоростта вече бе толкова малка, че отделните образи се задържаха за миг като замръзнали на екрана. Мимолетни мигове, свързани заедно като зрънца на броеница.

— Оранжево и синьо.

— Топло — заяви Русо. — Сега да изолираме тази част. — Тя силно уголеми само изображението на прозореца и на екрана се появи абстрактна плетеница от разноцветни точки. — Предупреждавам те, че ще ти е нужно и малко творческо въображение. Това тук също е детективска работа, но от по-различно естество.

Болд изгледа записа няколко пъти.

— Ако се доверявам единствено на въображението си, въобще няма да мога да кажа какво точно виждам. Но следвайки логиката, стигам до извода, че щом има движение зад този прозорец, то вероятно има и някакъв път. А цветовете на пътя ме насочват към наличието на някакъв камион.

— Точно така.

— Само че изобщо не виждам никакъв камион.

— Разбирам. Но и така се справяш чудесно. А сега гледай само синьото и оранжевото, което вече забеляза. Сега ще стигнем дотам. — Записът бавно се придвижваше наред. Цветовете замръзнаха за миг, а след това се сляха и се размазаха. Синьото като че ли беше под формата на буквата Ф. А оранжевото приличаше на Е.

И тогава Болд го видя.

— Камион на компанията ФедЕкс.

Тя го възнагради с доволна усмивка, а след това отново съсредоточи вниманието си върху монитора и върна записа към нормалната му скорост, макар че образите продължаваха да бъдат уголемени.

— Да. Това наистина е някой от камионите на ФедЕкс. Добре. Но това е само първата част от загадката. Продължавай да наблюдаваш внимателно. — Тя уголеми участъка зад и вляво от Сара, където се виждаше някакъв телевизор. — Както и сам сигурно се досещаш, това е начин да се укаже точната дата на записа. Искала е да придаде по-голяма достоверност на поставените от нея условия. Но, съзнателно или не, тя ни дава още едно указание за точното време — чрез самата телевизионна програма. Този екип говорители се появява на екрана точно в десет часа сутринта наше време. Аз съм пристрастена към Си Ен Ен — обясни Тереза. — Хората на Си Ен Ен в Атланта ще могат да установят времето на записа с точност до част от секундата.

Умореният мозък на Болд най-после започна да асимилира получената информация. Изведнъж сякаш се зарази от вълнението, което се усещаше в гласа й.

— Системата за доставки на ФедЕкс е компютризирана — промърмори той, схванал най-после какво се опитва да му каже Русо. — Маршрутът и графикът на всеки камион се отбелязват стриктно. — В следващия миг обаче се опита да поохлади ентусиазма й. А и своя също. — Всеки ден по пътищата се движат неколкостотин такива камиони. Приемам, че може би е възможно да се определи сравнително точно местоположението на всеки един от тези камиони в часа, в който е бил направен записът — не ме разбирай погрешно; информацията, която ми съобщи току-що, е страхотна! — но това е страшно много работа. За подобна проверка ще са нужни много хора, с каквито ние не разполагаме. — Екипът на Болд се състоеше от един-единствен човек — той самият.

— Ако говорим за Сиатъл като цяло, това несъмнено е така — продължи тя, подхвърляйки му следващата стръв. Превъртя записа към последните няколко кадъра — непосредствено преди края. Намали размера на изображението, което стана по-ясно и контрастно и, макар образът да беше съвсем мъничък, резултатът се виждаше съвсем ясно: малка синя лента пропълзя през телевизионния екран от дясно на ляво.

— Видя ли го? — попита Русо.

Болд отговори утвърдително.

— Прояви още малко търпение! — Тя уголеми участъка около телевизора — зад и вляво от Сара. След това увеличи образа на самия телевизор. Когато в долната част на екрана се появи изписаното със сини букви предупреждение за промяна в метеорологичните условия, тя поясни: — Местните кабелни оператори имат право да излъчват собствени предупреждения за промяна в метеорологичните условия, за природни бедствия и други спешни съобщения. Те свиват сателитния образ и вмъкват свой собствен текст. Не разполагах с достатъчно време, за да направя проверка, но ти гарантирам, че от всяка кабелна телевизия могат да ти дадат информация дали на тази дата и по това време са излъчили прогноза за времето. И като се има предвид ограниченият брой на кабелните оператори, смятам, че това е информация, която можеш да получиш само след няколко телефонни обаждания. — Усетила нетърпението му, Русо заяви: — Свършвам вече. Най-интересното оставих за края.

— Жената — предположи Болд.

Тя се усмихна.

— Ако си мислиш, че си използвал цялото си въображение, за да видиш камиона на ФедЕкс, много се лъжеш. Още нищо не си видял. Нямах време да поработя с този образ, а аз зная още някоя и друга магия: съществуват някои наистина ефикасни високоскоростни технологии за уголемяване на образа — един проект, който разработихме за НАСА. Става дума за графичен софтуер, при който се осъществява възможно най-доброто коригиране на неясни образи. Нужно ми е обаче още време, за да приключа с всичко. Въпреки това искам да ти покажа с какво разполагам до момента. Наблюдавай крачетата на момиченцето — инструктира го тя и насочи вниманието му към най-долната част на малкия видеообраз.

После пусна записа отново. Появиха се коленцата на Сара, а после и крачетата й. Болд познаваше тези обувчици. Ден след ден й бе помагал да ги обува. Гърлото му се сви.

Русо обясни:

— Не зная поради какви причини, но човекът, застанал зад камерата, се стреми да ни даде образа на детето в близък план. Вероятно, за да може да покаже цялото телце и да ви убеди, че детето не е било наранено. Близкият план продължава до края на този участък. И ни дава възможност да видим това. — Тя насочи лакирания си с розов лак нокът към самия ръб на рамката.

Пусна записа отново и на мястото, указано от нея, запремигва някаква светлина.

— Видя ли това?

— Да.

— Ако го уголемя — тя бързо увеличи образа — и отделя този участък, ще получим това. — Болд видя единствено един сноп светлина, последван от тъмна лента. Беше леко изкривена. — Вече те предупредих, че тази работа изисква въображение. Искам да уголемя още малко и да видя дали ще мога да изчистя образа, но… — Тя прокара нокът по дължината на неясния образ. — Виждаш ли малкото квадратче светлина точно тук? Струва ми се, че това е нещо, окачено на стената. Вероятно картина. Или пък снимка.

Болд видя светлото квадратче.

— Огледало? — попита той.

— Значи наистина виждаш. — Тя кимна. — Защо не? Да, струва ми се, че това е част от огледало, което отразява образите срещу него. Но щом това е огледало, то тогава чий образ най-вероятно виждаме върху него? — Въпросът очевидно беше риторичен. — Човекът зад камерата! — Русо си отговори сама. Тя показа една сянка, разкривена форма, която изпълваше квадратчето от горе до долу.

Болд съсредоточи вниманието си върху същото изображение, но не успя да го идентифицира.

Тя се опита да му подскаже.

— Тази форма се движи върху огледалото, което хвърля светлина към нас. — Изчака още малко, за да му даде възможност сам да го види, но нетърпеливостта й надделя, тя се поизправи в стола си, изпъчи гърди и заяви: — Това е силуетът на гърдите й. — Прокара ръка по пуловера си и, очертала контура на гърдите си, гордо заяви: — Този видеофилм е бил заснет от жена.