Гайдаря от Хамелин

76.

Кроули превключи на задна и таурусът излезе от мястото, на което бе паркиран, тъкмо когато Болд се свърза по клетъчния телефон с Гас Грисулд. Вече седем години Грисулд беше информатор на полицейското управление на Сиатъл. Иначе работеше на половин работен ден като месар в една от големите вериги супермаркети. Живееше в един „Форд каушпри скуайър“ и го наричаше своя подвижен дом.

— С нея ли си? — попита го Болд.

— Не зная, че ме искаш отгоре й. Смятах, че трябваше само да я проследя. — Всичките информатори се мислеха за много остроумни.

Фаровете на тауруса хвърляха дълги сенки по бетонните стени. Болд веднага забеляза пробитите стопове. Ръждясалият форд на Гас Грисулд се измъкна от паркинга. Беше точно зад тънките лъчи бяла светлина.

— Виждаш ли стоповете? — попита го Болд.

— По-късно — отвърна Грисулд. Линията прекъсна. Двете коли изчезнаха в недрата на огромния паркинг, шумът от двигателите им постепенно заглъхна.

Докато докладите на полицаите от „Специални операции“ отекваха в ушите му, Болд се спусна сред лабиринта от паркирани автомобили в тъмния паркинг. Зърна за последен път задните светлини на Грисулд, който следваше Кроули по спираловидната рампа на изхода. Болд се затича към противопожарното стълбище, осъзнал, че колегите му от „Специални операции“ вече са затворили две от трите изходни платна, а зад гишето на касата стоеше цивилно ченге. Целта на екипа бе да постави предавател от типа „Глобъл пъзишънинг“ на колата на заподозряната била тя взета под наем, или нейна собствена. Касиерът трябваше да изпусне нарочно договора за наем на колата или разписката за паркиране, докато я подава на Кроули. След това щеше бързо да излезе от будката си, за да вдигне документа и щеше да използва момента, за да закрепи намагнетизирания предавател под купето на колата. От този момент нататък ченгетата от „Специални операции“ щяха по електронен път да следят движението на колата. Това можеше да се осъществи както от подвижния команден център, така и от сградата на полицейското управление. Единственото условие бе предавателят да остане в обсега на клетъчната телефонна мрежа.

„Специални операции“ — екип „Зулу“ — разполагаха и с четири коли за наблюдение, готови да се включат в преследването. Те щяха да работят на ротационен принцип, като по всяко време единият от тях щеше да държи под око колата на заподозряната. По най-често използваните маршрути бяха разположени дузина патрулни коли на СПУ, които чакаха инструкции.

Болд възнамеряваше да се възползва от упованието на колегите си в новата технология за преследване. Преди няколко години в една такава операция щяха да се включат шест, че и повече полицейски коли. Но на ченгетата трябваше да им се изплаща допълнителен труд за участие в такива преследвания, колите, собственост на града, горяха твърде много гориво, а и се нуждаеха от постоянна поддръжка. А след инсталирането на системата „Глобъл пъзишънинг“ цялата работа се вършеше от един техник, който седеше зад компютърния терминал, следеше движението на обекта по картата и насочваше диспечера.

Болд се затича нагоре по циментеното стълбище, стигна до приземното ниво и леко открехна стоманената врата. През пролуката можеше да види будките на отделните изходи и червено-белите бариери пред тях, които препречваха платната. През последния час бяха кацнали няколко самолета, а работеше само единият изход от паркинга и пред будката на касиера се бе оформила опашка от седем коли. Третата кола беше кафяв таурус, а веднага зад него чакаше колата на Грисулд.

Шофьорът на първата кола плати и си тръгна. След него отпътува и втората кола. Таурусът спря пред будката. Радиообменът потвърди наблюденията му. Болд знаеше, че в командния център в момента цари неописуемо напрежение. Успехът на операцията зависеше изцяло от това дали ще успеят да поставят предавателя. Болд чудесно разбираше това, защото успехът на неговата операция пък зависеше от организацията, която бе създал за саботиране усилията на колегите си.

Болд притеснено наблюдаваше касиера, който протегна ръка за билетчето на Кроули за ползване на паркинга, изпусна го и веднага след това подаде глава с думите:

— Аз ще го взема!

Но Гас Грисулд го изпревари. Беше излязъл от колата уж за да оправи чистачката си. Спусна се като добър самарянин към падналото билетче и блокира пътя на касиера, който така и не можа да излезе от будката.

— Връщай се в колата си! — нареди преоблеченият касиер, а в гласа му напираше отчаяние. — Аз ще го взема.

— Не си давай толкова зор — отговори информаторът, подаде билетчето на касиера и погледна Кроули право в очите. Предавателят остана в будката. Червено-бялата бариера се вдигна и таурусът отпътува по пътя си.

Болд се възползва от факта, че касиерът е с гръб към него, мина бързо край будките и излезе навън. Беше тъмно и валеше. Колата на Грисулд го задмина само миг по-късно и Болд се качи в нея.

— Как ти хареса представлението? — попита Грисулд.

— Ти си роден артист — отвърна Болд и закопча предпазния колан.

Пробитите стопове на тауруса светеха като ярки звездички пред тях, примамваха го, късаха сърцето му, водеха го към дъщеря му и нейния похитител.

— Птичката излетя — чу Болд в дясното си ухо. — Повтарям: птичката излетя.

Винаги се бе изумявал от професионалното спокойствие на диспечерите. От командния център наредиха на подвижните екипи за наблюдение „Зулу“ да се включат в преследването и да търсят кафяв таурус.

Болд премигна при споменаването на марката на колата. Без да си дава сметка за това, командирът на операцията току-що бе съобщил на Флеминг всичко, което федералният агент искаше да знае.