Игра с огъня

12.

– Е, признавам, че не го очаквах – заяви Кели.

Тримата бяха излезли навън под палещите слънчеви лъчи. Ченгето пушеше, Декър оглеждаше сградата, която бяха напуснали преди броени минути, а Джеймисън стоеше на известно разстояние от тях, за да избегне цигарения дим.

Гънтър и Еймс бяха толкова шокирани от думите на Сюзан, че помолиха посетителите да ги оставят за малко насаме, за да обсъдят нещата помежду си.

– Знаела е с какво се занимава Креймър – каза Декър. – Което повдига въпроса защо ѝ е позволила да продължи да преподава на децата. Има и още нещо.

– Какво? – попита Кели и хвърли фаса си върху чакъла.

– Ако Сюзан Еймс е била наясно, кой друг е знаел?

– Наистина ли смяташ, че някой от Братята е убил Креймър?

– Тук явно идват и хора от града. Самата тя е преподавала в училището, а е била външен човек. В Колонията работят ли и други, които не са нейни членове?

Кели се извърна рязко към Декър.

– Да, Братята наемат подизпълнители, за да им помагат в производството и земеделието.

– Добре – отвърна Декър и погледна към трапезарията. – Ако продължат да ни размотават, ще изкъртя вратата с ритник, преди да сме получили слънчев удар.

– Може да не им хареса – предупреди го Кели.

– Какво ще направят? Нали са пацифисти?

Кели се усмихна и посочи вратата.

– Ето, няма да се наложи да се намесваш.

Декър се обърна и видя Гънтър да стои на прага и да им маха. Вътре Сюзан и съпругът ѝ седяха един до друг на централната маса. Той изглеждаше разстроен, а тя излъчваше смирение и покаяние.

– Жена ми иска да ви обясни какво е имала предвид преди малко – започна Еймс.

– Добре, Сюзан – каза Кели и се настани срещу тях, а Декър и Джеймисън останаха прави зад него. – Значи знаеш за Айрин?

– Да – отвърна тя, без да вдигне поглед. – И това… което казах преди малко, беше много жестоко. Изобщо не го мислех. Предполагам, че… просто бях разстроена. – Едва сега ги погледна с насълзени очи. – Страхувах се за нея. И се оказа, че най-големите ми страхове са се сбъднали.

– Как разбрахте, че тя има и друг живот? – попита Декър.

– Миналата пролет най-големият ни син гостува на сестра ми и семейството ѝ в Пенсилвания. Те не са част от нашата общност, но поддържаме връзка, ходим им на гости. Той пътуваше с автобус. Отидох до града, за да го взема от автогарата. Пристигна късно, сигурно минаваше полунощ. Чаках го в пикапа, когато я видях да върви по улицата в компанията на някакъв мъж…

– Айрин ли имаш предвид? – намеси се Кели.

– Огледах я няколко пъти, преди да я позная. Помогнаха ми по-скоро походката ѝ, начинът, по който извърта глава… Виждала съм я да прави същото в училището.

– В такъв случай сте много наблюдателна – отбеляза Декър.

Сюзан хвърли притеснен поглед към съпруга си, който беше навел глава и се взираше в масата.

– Аз… аз наистина забелязвам разни неща. Работата ми изисква да обръщам внимание на детайлите.

– Продължавай – подкани я Кели.

– Мъжът с нея очевидно беше пиян и я опипваше. Помислих си, че може да има нужда от помощ. Излязох от колата и извиках след нея. Айрин остана ужасена, когато ме видя. Опита се да се отърве от мъжа… Той я нарече Минди – тогава чух това име. Каза, че ще ѝ плати сто долара отгоре, ако… ако му направи… – Сюзан се изчерви силно, а Еймс и Гънтър изглеждаха така, сякаш щяха да припаднат всеки момент. Тя забеляза това и продължи по-бързо: – Тогава разбрах, че това не е обикновена среща, която излиза от контрол. Мъжът най-накрая си тръгна, а двете с Айрин седнахме в колата и си поговорихме. Тя видя, че съм шокирана, и ми обясни подробно какво става.

– Не бързайте, разкажете ни всичко, което си спомняте – опита се да я успокои Джеймисън.

– Каза ми, че майка ѝ била болна от рак, но нямала здравна застраховка, затова тя ѝ изпращала всички пари, които изкарвала като… като се среща с мъже…

Гънтър изцъка неодобрително.

– За да помага на майка си – добави Сюзан.

– Нека уточним: казала ви е, че предлага секс срещу пари? – попита Кели.

– Не знам, но… нали това е идеята? Да го прави срещу пари.

Кели не отговори.

– Повярвахте ли на това, което чухте? На историята за майка ѝ – обърна се Декър към жената.

– Бях изумена и не знаех на какво да вярвам. Но тя изглеждаше толкова искрена, че въпреки съмненията, които изпитвах, ѝ обещах да не казвам на никого какво съм видяла. Ако го бях направила, веднага щяха да я изгонят от училището…

– Разбира се, че щяхме да я изгоним! – извика гневно Гънтър. – Трябваше да ни кажеш, Сюзан. Само като си помисля, че децата ни са имали за учителка жена… жена с неморално поведение!

Сюзан вдигна глава. В погледа ѝ се четеше дързост.

– По-морално ли щеше да е да остави майка си да умре?

– Убеден съм, че е имало и други начини да ѝ се помогне – отвърна Гънтър. – Не си ли съгласен, Милтън?

Еймс изглеждаше объркан и уплашен.

– Да, разбира се – замънка той. – Сигурен съм, че е имало и други варианти. – Лицето му изведнъж се отпусна, когато се сети какво да каже. – Трябваше да се обърне към нас.

– Именно – отвърна Гънтър.

– Може да не е искала да моли за помощ – подхвърли пренебрежително Сюзан.

– В такъв случай сама си е виновна – заяви категорично той.

– И си е понесла последиците – обади се Декър и привлече вниманието на всички към себе си. – Някой е отнел живота ѝ по изключително жесток начин. – Той впери поглед в Сюзан. – Какво друго ви каза? Страхувала ли се е от някого? Получавала ли е заплахи? Преследвали ли са я?

– Не, не е споделяла нищо подобно. – Сюзан Еймс се замисли и добави: – Но все пак… имаше нещо. Нещо, което тя спомена. Беше преди около две седмици. Работеше върху плановете на някакъв урок, когато влязох в стаята ѝ.

– Какво ви каза? – обади се Джеймисън. – Моля ви, припомнете си всяка подробност.

– Изглеждаше притеснена. Попитах я защо, а тя ми отговори, че получила притеснително писмо.

– Но нали каза, че не е била заплашвана? – вметна Кели.

– Тя не твърдеше, че някой я е заплашвал. Само, че писмото я е притеснило.

– А спомена ли от кого е? – попита Декър.

– Не. Но скоро след това каза, че възнамерява да отсъства… Да пътува. – Сюзан погледна съпруга си. – Ти също беше там, когато тя поиска разрешение да отсъства от учебните занятия за една седмица.

– Да, да, точно така. За да посети майка си.

– А къде живее майка ѝ?

– Никога не е споменавала – отвърна Сюзан. – Всъщност не знам почти нищо за Айрин.

– Но след като сте я назначили за учителка, би трябвало да сте проучили биографията ѝ – намеси се Джеймисън. – Сигурно е представила диплома, препоръки. Кели е разбрал от вас, че е завършила "Амхърст", нали?

– О, да – отговори Еймс. – Представи всички необходими документи още по време на интервюто.

– Имате ли с копия на тези документи? – попита Декър.

– Не. Прегледах ги, но не направих копия.

– А проверихте ли информацията в тях? – включи се отново Джеймисън.

Еймс поклати глава.

– Не, не сме проверявали нищо. Тя не приличаше на човек, който би могъл да има криминално досие. Беше приятна млада жена с диплома от престижно учебно заведение. – Той погледна Гънтър. – Нито за миг не ни е хрумвало, че може да има нещо смущаващо в миналото ѝ. Работи при нас цяла година, и то безупречно.

– Беше много добра учителка – добави Сюзан. – Толкова жизнерадостна и мила. Часовете ѝ бяха много увлекателни. Никога не премина границите на това… на това, което ценим тук. Децата я обожаваха. Новината ще ги съсипе.

– Ще намерим друг учител – отсече Гънтър.

– Не се съмнявам – отвърна Декър. – Надявам се да не му се случи нищо.

– Това няма нищо общо с нас! Категорично! – възкликна възмутено Гънтър. – Тази жена е била проститутка. Кой знае с какви противни типове е общувала. Убеден съм, че някой от тях е отговорен за смъртта ѝ.

– Ще ми се да споделях вашата категоричност – отвърна Декър, след което погледна Сюзан. – Кога видяхте Креймър за последен път?

Тя се замисли и устните ѝ потрепнаха, сякаш броеше дните наум.

– Преди осем дни.

– Тук в училището ли? – попита Джеймисън.

Сюзан поклати глава.

– Бях в града. Нуждаехме се от разни провизии. Има един магазин, който често ползваме. Обикновено доставят продуктите тук, но двама души от персонала им бяха болни и се наложи аз да отида.

– Къде я видяхте? – продължи с въпросите Декър.

– Тъкмо излизаше от една сграда.

– Ти разговаря ли с нея? – обади се Кели.

– Попитах я кога заминава при майка си. Всъщност мислех, че вече е заминала. Отговори ми, че се е забавила малко, но ще пътува още на следващия ден и ще се върне на датата, която бе посочила първоначално.

– А спомена ли с какво ще пътува? – попита Декър.

– Тя имаше стара хонда. Знам, защото идваше с нея при нас. Но не ми каза с колата ли заминава.

– Как ви се видя Айрин? Притеснена? Щастлива? – намеси се Джеймисън.

Сюзан се замисли за момент.

– Примирена. Да, точно така, изглеждаше… примирена.

– Все едно съдбата ѝ вече е била предопределена, така ли? – попита Декър.

– Да, но тогава това не ми мина през ума, защото не предполагах, че ще загине… Сега, след като знам какво се е случило, бих отговорила с "да".

– Сякаш е предчувствала какво ще я сполети – каза Кели.