Игра с огъня

63.

– Що за глупост! – ръмжеше Кели, докато пътуваха обратно към града. – Продава ресторанта на Каролайн зад гърба ѝ и очаква тя да зареже всичко и всички и да замине с него за Франция.

– Много самонадеяно наистина. Досън май е доста коравосърдечен – каза Джеймисън, погледна Декър и попита: – Ти какво мислиш?

– Чудя се дали е замесен в смъртта на Макклелън.

– Говорим за съвсем друго нещо – отвърна Джеймисън.

– Само че аз искам да говорим за Досън и Макклелън. Не виждам мотив…

– Шейн вероятно има мотив – намеси се Кели, – поне на теория. Той обаче не се интересува какво ще му завещае баща му. Ако искаше да го убие, щеше просто да го гръмне.

– Ще останеш изненадан колко много хора започват да проявяват интерес, когато изведнъж се окаже, че може да забогатеят – отбеляза Декър. – Но парите не са единствената причина за убийство. Подозирам, че Стюарт е превърнал живота на Шейн в истински кошмар.

– Но той винаги се е държал така с него. Защо да го убива точно сега?

– Работата ни е да разберем, затова ни плащат – отвърна Декър. – Свърза ли се с Шейн? Как прие той новината?

– Видях се с него, преди да отидем при Хю. Няма нищо общо със смъртта на баща си, освен ако не е актьор от световна класа.

– Има ли някакви подозрения кой би искал Стюарт да е мъртъв?

– Не спомена нищо такова.

– А каза ли какво възнамерява да прави? – попита Джеймисън.

– Не, беше разстроен.

– Досън много се ядоса, когато ти спомена за сина му – каза тя.

– Това не биваше да се случва. Хю-младши щеше да е жив и здрав, да води хубав, пълноценен живот. А вместо това лежи на два метра под земята заради този тип.

– Толкова лоши ли бяха отношенията им?

– По-лоши, отколкото можеш да си представиш.

– Намирам за любопитно съвпадението, че Макклелън е умрял от отравяне с въглероден оксид – продължи Декър.

– Също както майката на Каролайн, нали? – каза Джеймисън.

– Именно. Разкажи ми какво точно видя, когато открихте Мади – обърна се Декър към Кели.

Полицаят се замисли.

– Колата беше излязла от пътя. Имаше банкет, а снегът там беше дълбок почти метър. Джипът се беше наклонил под ъгъл от трийсет градуса. Ауспухът беше опрял в банкета, беше се огънал и в него бяха влезли сняг, кал, мръсотия… Беше напълно запушен.

– Но защо Мади не е излязла от колата и не е проверила какво става? – попита Джеймисън. – Нормално е да излезе, да види как е заседнала и да направи опит да се измъкне някак.

– И аз си помислих същото в първия момент. Но когато автомобилът ѝ е поднесъл и е излязъл от пътя, Мади си е ударила главата в прозореца. Изпаднала е в безсъзнание. Имаше хематом на слепоочието и кръв по стъклото.

– Въздушните възглавници не са ли се отворили?

– Проверихме и тях. Повикахме специалист. Според него вероятността въздушните възглавници да не се отворят в подобна ситуация била много голяма. Освен това джипът ѝ беше по-стар модел, от онези без странични възглавници тип "завеса". А предпазният колан невинаги предотвратява плъзгането на тялото встрани. Не открихме следи от присъствието на друг човек. Но дори там да е имало още някой, снеговалежът е щял да заличи следите му. В чантата на Мади открихме пари и кредитни карти. Носеше златна халка и диамантени обеци. Затова изключихме вероятността да става въпрос за грабеж. А и не открихме мотив някой да желае смъртта ѝ. Освен това кой е можел да знае, че ще излезе навън в бурята? Изкарала е колата само защото Алис Причард ѝ е позвънила, след като останала без ток. Аутопсията потвърди, че смъртта на Мади е нещастен случай, а причината е отравяне с въглероден оксид.

– Кой се обади във Франция, за да съобщи за смъртта ѝ? – попита Джеймисън.

– Аз трябваше да го направя, понеже ръководех разследването. Най-трудният разговор, който някога съм провеждал. Щом съобщих на Каролайн, тя се разплака. Аз самият не бях в състояние да кажа нито дума повече. Чувствах се ужасно, защото не можех да ѝ помогна с нищо. Това ме съсипа – призна тъжно Кели.

Декър и Джеймисън го оставиха пред полицейското управление и го проследиха с поглед, докато влизаше вътре.

– Все още е влюбен в нея – каза тя.

– Да. Желая му успех, но ако бях на негово място, нямаше да се надявам много. Не си представям как тя ще се хвърли в прегръдките му изведнъж.

Когато потеглиха, Джеймисън каза:

– Този случай може би няма нищо общо с причината да сме тук. Трябва да разберем какво е имал предвид Пърси с коментара си за бомбата. Това е основната ни цел.

– Основната ни цел е да открием убиеца на Айрин Креймър.

– Но едното не е ли свързано с другото?

– Не непременно.

Когато спряха пред хотела, от отсрещния тротоар им махна Стан Бейкър.

Декър свали прозореца и се провикна:

– Здрасти, Стан, какво има?

– Тъкмо идвах да те видя – каза Бейкър, щом се приближи. – Сещаш ли се за онази снимка, която ми даде? На жената, която са убили.

– Айрин Креймър. Да?

– Поразпитах дали някой… е бил с нея.

– И какво успя да научиш?

– Трима души. Всичките работят на петролните платформи.

– И?

– И тримата твърдят, че не са правили секс.

– А какво тогава? – попита Джеймисън.

– Вечеряли са, пили са… тя е плащала.

– Интересно – отбеляза Джеймисън.

– Но логично – заяви Декър. – Защо да си ляга с непознати, след като може да измъкне информацията, която ѝ трябва, като им купува пиене? Така е много по-лесно за нея.

– Съгласна съм – отвърна прекалено бързо Джеймисън.

Когато Декър я погледна, тя се изчерви и извърна глава.

– Както вече казах, тя ги е черпила и е задавала много въпроси – продължи Бейкър.

– За какво?

– За военновъздушната станция.

– Защо ще разпитва нефтоработници за нея?

– И аз това се чудя. Може да е говорила и с хора, които са работили там, преди военновъздушните сили да напуснат базата. Никога не съм виждал служители на "Вектор" да идват в града, затова Креймър сигурно не е успяла да говори с някой от тях.

– Но какви въпроси им е задавала? – зачуди се на глас Декър.

– Питала ги е дали са забелязали нещо подозрително. Разни неща, свързани с миналото на базата. Интересувала се е от търга, на който е била продадена част от земята.

Декър кимна замислено.

– Хм, интересно. Нещо друго?

– Това е всичко, което научих. Надявам се да ти свърши някаква работа.

– Благодаря, Стан.

Бейкър си тръгна, а Декър вдигна прозореца.

– Е, ще ти бъде ли от полза? – попита Джеймисън.

– Не знам. Разбирам интереса на Креймър към военната база и земята наоколо. Все пак там е работил Даниълс.

– Но въпреки това е объркващо – каза тя.

– Всичко в този случай е объркващо.