Игра с огъня

84.

Садърн застана между Досън и Декър.

– Не можете да идвате тук и да ни заплашвате! Ще повикам полиция!

– Не си правете труда, вече се обадих в управлението – изненада я с отговора си Декър.

Миг по-късно отвън се разнесе шум.

– Ето я и полицията. Дръж ги под око – нареди Декър на Джеймисън.

Той отиде до входната врата и я отвори.

– Влизай!

След секунди в къщата влезе Кели. Той погледна въпросително Декър.

– Защо ме повика тук? – Но когато видя Садърн и Досън, каза: – Видях поршето отвън. Какво става?

– Мисля, че ще искаш да присъстваш на разплитането на този случай.

Думите му само засилиха объркването на Кели.

– Какво общо имат те?

– По-правилно е да попиташ: "Какво общо има тя?". Като за начало, Лиз е убила Мади Досън и Алис Причард.

– Какво?! – извика Кели. – Не, не може да бъде! Беше нещастен случай.

– Не съм имала никаква причина да убивам нито Мади, нито Алис – отвърна троснато Садърн.

– Ти си влюбена в Каролайн и не си искала тя да замине за Франция. Не знам как си успяла, но си осуетила заминаването ѝ.

– Какво говориш, по дяволите! – извика Досън, обърна се към Садърн и попита: – Лиз, какви ги дрънка той?

– Нямам представа. Обвиненията му са абсурдни.

– Брат ти вече е бил мъртъв, Каролайн, а след смъртта на майка ти баща ти остава единственият, от когото трябва да се притеснява Лиз… Тогава обаче изниква друг проблем.

– Какъв? – попита рязко Садърн.

– Някой е научил за връзката ви с Каролайн.

– Връзката ви? – повтори Кели, напълно изумен.

Досън го погледна и каза:

– Да, Джо. Двете с Лиз имаме връзка.

Той зяпна смаяно, но не каза нищо.

– Баща ти обаче не е знаел, нали? – каза Декър.

– Не му влизаше в работата. Аз нямах нищо против да му кажа, но Лиз предпочиташе да запазим отношенията си в тайна.

– И все пак някой е разбрал. Кой? – попита Кели.

– Айрин Креймър – отвърна Декър.

– Моля? Как? – възкликна Кели, без да откъсва поглед от Досън.

– Лиз каза, че двете с Каролайн понякога се качват в апартамента над бара, а после си тръгват много късно през нощта, след като заведението затвори. Тогава излизат през задната врата. Обзалагам се, че Креймър – която, както знаем, е била нощна птица – ги е видяла заедно. А Креймър е живяла известно време в "Досън Тауърс", където Каролайн има апартамент. Възможно е да ги е виждала и там.

– Вероятно затова се е преместила. Лиз сигурно я е заплашила – добави Джеймисън.

Досън се извърна рязко към Садърн.

– Онази жена от блока, която ни видя заедно? Това ли е Айрин Креймър? Тя така и не ни каза името си.

– Може би. Какво от това? – отвърна Садърн.

Досън погледна Декър.

– Целунахме се пред вратата на моя апартамент, когато тази… Креймър мина. Тя се извини, че ни е притеснила, но не беше смутена или нещо такова. Нали, Лиз?

– Не мисля, че Креймър е имала проблем с това. За разлика от госпожа Садърн.

– Какво искаш да кажеш? – попита Досън.

Декър продължи:

– Креймър е получила бележка, която я е обезпокоила. Това имаше предвид Алекс: заплаха от Лиз. Жената е възнамерявала да напусне града, но е била отвлечена, преди да го направи. И е била държана затворена в тази плевня. Тя обаче се е измъкнала, открила е нещо инкриминиращо и го е погълнала.

Декър замълча и погледна ръцете на Досън, и по-точно, пръстена на безимения пръст. За пръв път виждаше и двата пръстена едновременно.

– Пръстените ви са еднакви, нали? Вие сте си ги разменили.

Досън завъртя своя.

– Лиз купи и двата. Надписани са от вътрешната страна.

– И този надпис ви идентифицира като двойка?

– Нещо подобно – отвърна обърканата Досън, докато Садърн мълчеше.

– В такъв случай Лиз е трябвало непременно да си върне пръстена. Да направиш аутопсия на Креймър е била съвсем елементарна задача за теб, Лиз, тъй като съпругът ти е вършел тъкмо това и ти си усвоила доста знания и техники от него. Освен това си дипломиран балсаматор…

Досън отстъпи крачка назад от Садърн.

– Лиз, това е лудост! Ти не би могла да го направиш!

– Наистина ли я разряза? – попита отвратен Кели.

Садърн не отговори. Студеният ѝ поглед остана прикован върху Декър.

– Ти си отговорна и за смъртта на Уолт – продължи той.

– Той се самоуби – отвърна тихо Садърн. – Всички го знаем.

– Мисля, че ни каза истината за кражбите му… Но си разбрала за тях много по-рано, отколкото твърдиш. И си ги използвала срещу него.

– Защо тогава Уолт не ме е издал? – отвърна Садърн.

– Защото не е знаел, че си ти. Получавал е анонимни писма със заплахи, че ще изгуби бизнеса си и ще влезе в затвора, освен ако не направи това, което се иска от него. Предполагам, че изобщо не е заподозрял, че си замесена в убийството на Креймър. Предсмъртната му бележка беше напълно искрена. Изпитвал е вина, мразил се е заради това, което е направил.

– Това са измишльотини.

– Не, не са. После идва ред на Хал Паркър и Памела Еймс.

– Какво общо има Лиз с тях? – попита Досън.

– Креймър е била висока и е тежала около шейсет килограма. Тялото ѝ е открито на отдалечено място. Не би могла да го отнесеш там на ръце, Лиз. Затова си го закарала с колата си. След като си убила Креймър, си оставила тялото ѝ в плевнята, за да ни объркаш при определяне на времето на настъпване на смъртта, а после си го изхвърлила на място, на което знаеш, че има вълци. Миризмата на трупа е трябвало да ги привлече. Надявала си се някой от тях да разкъса тялото и да скрие факта, че си го разрязала, за да извадиш пръстена. Но Хал Паркър е открил Креймър твърде скоро. Това си личеше по състоянието на трупа. Предполагам, не си подозирала, че Хал е в района. Не си предвидила подобно усложнение. А той е открил не само тялото, но и още нещо, нали?

– Следи от гуми – обади се Джеймисън.

Декър кимна.

– И то гуми, които Хал е познавал много добре. Нали сама ни каза, че той ти ги е дал, за да се разплати за погребението на съпругата си. Дъждът е отмил следите, но не и преди Хал да ги види. Той заплаши ли да те разобличи?

Садърн пъхна ръце в джобовете си и не отговори.

– А Памела Еймс? – попита Кели.

– Тя е познавала Креймър от Колонията. Струва ми се логично Памела да се обърне за помощ към Креймър, след като е напуснала Братята. Не бих се учудил, ако Креймър дори я е насърчила да го направи. И така, ако тя е споменала пред Еймс, че е видяла Лиз и Каролайн в интимна прегръдка… а после е открита мъртва? – Декър се обърна към Каролайн: – Еймс се е нуждаела от пари, за да напусне града. Опитвала ли се е да се свърже с теб?

– Не, никога.

Сега Декър се обърна към Садърн:

– А с теб? Или е смятала да отиде в полицията и да им каже какво подозира? И в двата случая е трябвало да се отървеш и от нея, и от Паркър. Мисля, че дрехите, в които си я преоблякла, са твои. Размерите на дрехите в гардероба ти съответстват на тези, с които беше Еймс. Обувките също, вече проверих.

– Лиз? – попита притеснено Каролайн.

– И така… остава само Хю Досън – продължи Декър.

– Какво общо има баща ми с това? Защо ѝ е на Лиз да го убива?

– За пари, разбира се – отвърна Джеймисън.

– Пари?

– Твоето наследство – обясни Декър и погледна Садърн. – Искала си Каролайн и парите ѝ. Но щеше да е невъзможно да ги получиш, ако Хю беше разбрал за вас двете. Затова е трябвало да запазиш всичко в тайна. Много добре си знаела какво се е случило със сина му. Трябвало е да премахнеш Хю от пътя си. Затова ни пробута онази измислена история, че Стюарт Макклелън бил влюбен в Мади Досън, а също и теорията, че той я е убил. Че Хю го заподозрял и решил да си отмъсти. Отровата от фугу беше добра идея. Мисля, че ако се поразровим, ще открием как си се сдобила с нея. След като Стюарт е погълнал токсина, за теб не е било проблем да го закараш на мястото, на което го открихме, и да представиш нещата като отравяне с въглероден оксид.

– Но защо да убива Стюарт? – попита Кели.

– За да даде мотив на Хю да се самоубие – отвърна Декър.

– Ами бележката, която е оставил баща ми? – попита Досън. – Всички твърдят, че почеркът е неговият.

– Дадохме я на експерт. Наистина е от Лиз. Тя е познавала Хю от много години. Вероятно е имала нещо, написано от него.

– Нямаш доказателства, Декър. Никакви доказателства. Всичко това са само клевети.

– В допълнение към колата на Креймър, която се намира в една от стопанските постройки на фермата, ето още едно доказателство, което не можеш да обориш.

Декър извади от джоба на якето си плик за улики. В него имаше блуза.

– Извадихме заповед за обиск и претърсихме къщата ти в града. Открихме тази блуза и този панталон в торба, приготвена за химическо чистене. Това е блузата, с която беше облечена, когато дойде в болницата, за да провериш как е Каролайн. Беше в деня, в който беше убит баща ѝ. Трябваше да я дадеш на химическо чистене още тогава.

Садърн погледна притеснено блузата. Досън не криеше объркването си.

Декър каза:

– Каролайн, вече ти изложих теорията си, че баща ти е убит с по-дълго от необходимото въже. Помолих криминалистите от ФБР да анализират блузата. Знаеш ли какво откриха? – Когато Садърн не отговори, Декър обясни: – Кръвта на баща ти. Пълно съвпадение. – Той замълча, за да може Каролайн да осмисли казаното, след което се обърна към Садърн: – Дори един криминалист не може да предвиди къде точно ще попаднат частиците кръв и ДНК при изстрел с пушка. Това, че си коленичила под бюрото, не ти е помогнало. Най-вероятно дори не си забелязала капките кръв. Важното в случая е, че те не биха могли да попаднат върху блузата ти, ако не си била в стаята по време на изстрела, Лиз. Ето ти доказателството, за което питаше.

– Мили боже, Лиз! – възкликна Кели и изумено поклати глава.

Каролайн погледна Садърн.

– Баща ми, Лиз! Убила си баща ми!

На лицето на Садърн се изписа презрение.

– Говорим за човек, който щеше да се отрече от теб в мига, в който разбереше, че сме заедно. Не забравяй как постъпи с брат ти! Наистина ли смяташ, че смъртта му е голяма загуба?

– Не мога… не мога да повярвам, че говориш такива неща! Ти си го убила!

Садърн се усмихна и каза:

– И все пак, Декър, не си чак толкова умен за колкото се мислиш.

– Така ли смяташ? – отвърна той.

– Една съседка ми каза за посещението ви в дома ми. От нея разбрах, че си излязъл с мои дрехи в ръце.

Декър я изгледа предпазливо.

– Затова се налагаше да заминем за Канада, Каролайн – обясни Садърн. – Опасявах се, че Декър може да се появи много скоро. – Тя го погледна и продължи: – Спомняш ли си – разказах ти, че баща ми се е сражавал във Виетнам? И е донесъл разни сувенири от там.

– Е, и? – отвърна той.

– Ето един от тях.

Лиз Садърн измъкна ръката от джоба си. Държеше граната.

– Лиз, недей! – извика Досън.

Садърн дръпна шплента и хвърли гранатата към Декър.