Игра с огъня

30.

Беше същата жена отпреди малко. Отблизо изглеждаше трийсетина-годишна, с права руса коса, която се спускаше върху раменете ѝ, и атлетично телосложение. Чертите на лицето ѝ издаваха интелект и решимост. Тя затвори вратата след себе си, включи осветлението и тръгна към бюрото до прозореца. Седна, отключи чекмеджето под плота, отвори го и извади няколко папки.

Изглеждаше толкова погълната от документите пред себе си, че отначало не забеляза шума. Или по-скоро, шумовете, които долитаха отвън.

Най-накрая тя извърна глава към прозореца. Първоначално се притесни, но когато разпозна звуците, отново се успокои. Отклони поглед, но нещо отново привлече вниманието ѝ. Този път причината не бе в шума. Не, ставаше въпрос за нещо по-осезаемо. Нещо буквално пред очите ѝ. Жената посегна към телефона на бюрото. Тъкмо вдигна слушалката, когато политна напред.

Роби стоеше до нея. Само преди секунда беше излязъл от скривалището си зад знамената. На лицето си имаше малък противогаз, а в едната си ръка държеше флакон. В него имаше приспивателен газ, а една от съставките му предизвикваше амнезия. Жената нямаше да си спомня нищо от случилото се, след като се събуди. Роби погледна към прозореца. Тя, изглежда, беше забелязала спуснатите щори и се канеше да повика охраната, но той реагира навреме. Надникна навън. Явно ставаше нещо. Шумовете отслабнаха, но не престанаха.

Роби изчака да заглъхнат, след което използва затишието, за да се измъкне.

Тръгна в обратната посока и бързо стигна до вътрешната ограда. Преди да се прехвърли, чу някакъв звук над главата си и вдигна поглед. Дали това не бе източникът на цялата суматоха?

В небето се появи малък самолет, който заходи към пистата, ориентирана в посока изток-запад по протежение на сградите на военновъздушната станция. Колесникът докосна асфалта, пилотът натисна спирачките и включи реверса. Самолетът спря. Няколко души се затичаха към него. След тях се движеше количка за голф. Може би пристигаше някоя важна клечка.

Изкушението беше толкова голямо, че Роби едва се сдържаше да не се отклони от маршрута си, независимо какво му подсказваше здравият разум. Но в неговата професия личната безопасност никога не стоеше на първо място. Най-важното беше изпълнението на мисията. Той беше проникнал на територията на базата с цел да събере разузнавателна информация. И това, което можеше да научи сега, вероятно не отстъпваше по значение на папката от шкафа с личните досиета.

Роби смени посоката и се прокрадва покрай стената на сградата, докато пред погледа му не изникнаха пистата и самолетът. Пилотите тъкмо бяха спуснали стълбата. Той направи още няколко крачки и в този момент пътниците започнаха да слизат.

Първият беше висок широкоплещест мъж на около петдесет. Той не носеше униформа, а черен костюм без вратовръзка. Последва го жена на същата възраст, облечена в сив костюм с панталон. Тя държеше кожена чанта. Последният пътник отново бе жена, но по-млада, с черна пола и сако, която се взираше в телефона си.

Роби видя всичко това и дори направи няколко снимки с камерата, вградена в уреда за нощно виждане. Проследи действията на новодошлите, които се качиха в количката за голф. Шофьорът ѝ потегли веднага след като те се настаниха в нея. Роби направи още две-три снимки, преди количката да изчезне между сградите.

Миг по-късно той обърна гръб на пистата и хукна към оградата.

Защото вече му беше ясно, че охраната на базата има кучета. И те бяха доловили присъствието му.

Без да спира, извади от джоба си три неща, които захвърли зад себе си на разстояние от метър и половина едно от друго, така че да оформят върховете на триъгълник.

Погледна назад; кучетата вече тичаха към него. За щастие, не се виждаха хора, защото Роби можеше да се справи с кучетата, но нямаше никакъв шанс срещу куршумите. Бяха две: немска овчарка, която изглеждаше достатъчно едра и зла, за да откъсне ръката му, и малко по-дребен ротвайлер, който май беше още по-свиреп. Той не се съмняваше, че малките изненади, които бе приготвил и хвърлил зад гърба си, ще свършат работа. И най-добре дресираните кучета нямаше да им устоят дори когато преследваха плячка.

Кучетата спряха рязко и се нахвърлиха върху това, което Роби им бе оставил. Още след първата хапка краката им отмаляха и те се свлякоха на земята. Малко по-късно щяха да се съвземат и отново да се превърнат в същински зверове, но тогава него нямаше да го има тук.

Той се прехвърли през оградата два пъти по-бързо, отколкото на идване, и успешно избегна датчиците за натиск.

Куршумът долетя изневиделица и го удари в гърба. Бронежилетката пое кинетичната енергия и я преразпредели по цялата си повърхност. Роби оцеля, но имаше чувството, че току-що го е ритнало огромно магаре.

Преодоля втората ограда по-бързо и от първата. Скочи от другата страна в мига, в който прожекторите започнаха да търсят нарушител, а над военновъздушната станция отекна сигнал за тревога.

Роби бързо потъна в мрака.

След което задачата му се усложни допълнително.

Но той и не беше очаквал друго.