Игра с огъня

7.

Шест часът сутринта.

Декър отвори очи и се надигна. Не се нуждаеше от будилник. Отправи се към банята, взе душ и облече чисти дрехи. Погледна през прозореца. Небето бе все така облачно и мрачно, но в далечината розовееха първите утринни лъчи. Той провери прогнозата за времето на телефона си. Температурата беше двайсет градуса, но влажността достигаше стойности, с които дори Луизиана би се гордяла. Стори му се, че буквално вижда натежалия от влага въздух.

Приседна на ръба на леглото за още няколко секунди, колкото да се разсъни напълно. Намираше се в нов град, работеше по нов случай. Това бе животът му. И му харесваше.

Той слезе за закуска и завари Джеймисън в ресторанта. Компания ѝ правеше Джо Кели. Полицаят бе облечен с тъмен костюм и бяла риза без вратовръзка. Черните му ботуши бяха с протрити токове.

Декър седна на масата и каза:

– Мислех си, че ще съм пръв.

– Страдам от безсъние. Обикновено ставам в четири и изпивам първата от многото чаши кафе за деня – обясни Кели.

– Ние пък печелим един час от часовата разлика – каза Джеймисън, която разглеждаше менюто. – За мен дори е малко късно.

Декър погледна Кели.

– Снощи излязох да се разходя и видях ослепителна мълния в далечината, последвана от експлозия.

– И аз я чух – обади се Джеймисън. – Зачудих се какво става, но никой в хотела не обърна внимание.

Кели кимна.

– Вероятно мълнията е улучила езеро с отпадни води до някоя сонда. Те привличат мълниите както металните резервоари с прясна вода и помпените станции. Следва взрив и на другия ден работниците идват и отстраняват щетите. Това отдавна е калкулирано в разходите по добива.

– Ясно – каза Декър и изгледа озадачено Джеймисън.

След като си поръчаха закуска и сервитьорката донесе кафетата им, Кели попита:

– Открихте ли някаква информация защо Айрин Креймър е толкова важна за ФБР?

– Още не – отговори Декър.

– Едни федерални крият информация от други федерални, а? – отбеляза разочаровано Кели.

– В наши дни всеки крие нещо от останалите. Някакви новини при теб?

– Бях си уговорил среща с домакинката на блока, където живее Креймър. Тъкмо се канех да отида при нея, когато разбрах, че сте в града. Затова я отложих.

– За което ти благодарим. Креймър работила ли е нещо друго освен като ескорт? – попита Джеймисън.

– В интерес на истината, да. Всъщност имаше доста добра работа – отвърна Кели, помълча и добави неловко: – Беше учителка при Братята.

– При кого? – попита отново Джеймисън.

– При Братята. Това е религиозна група… разклонение на анабаптистите. Живеят в колония.

– Може ли по-подробно? – настоя Декър.

– Приличат на амишите, но карат коли, използват тежка техника и тъй нататък. Занимават се предимно със земеделие, но също и с други дейности. Следват Евангелието. Добри хора са, но доста затворени.

– Религиозна група наема за учителка жена, която работи като ескорт? – учуди се Декър. – Как е възможно? И защо не ни го каза още снощи?

– Очевидно не са знаели с какво се занимава в свободното си време. Освен това, изглежда, Креймър е била добра учителка, децата са я харесвали. Смъртта ѝ много ще ги разстрои. Вече се видях с Питър Гънтър, който ръководи Колонията, но не му казах нито за другата професия на Айрин, нито за смъртта ѝ. Нямах никакво намерение да го крия от вас. Просто снощи не успях да намеря подходящите думи. Пристигането ви в града ме изненада. Не можах да реша как да подходя към ситуацията.

– Гънтър техният пастор ли е? – попита Джеймисън.

– По-скоро водач. Колонията трябва да се ръководи от някого – отвърна Кели и погледна Джеймисън. – Анабаптистите са секта, управлявана изцяло от мъже. Жените вършат много работа – колят животните, готвят, чистят, шият. Но всички решения се вземат от мъжете.

– Като в петдесетте години на миналия век – подхвърли недоволно Джеймисън.

– Както вече казах, те са добри хора – опита се да ги защити Кели.

– Откъде знаеш толкова много за тях? – попита Декър.

– Баба ми и дядо ми бяха в сектата – каза изненадващо полицаят.

– А после им е писнало да живеят в комуна, управлявана от мъже? – подхвърли Джеймисън.

– На тях не, но на родителите ми им писна. Тръгнахме си след смъртта на баба и дядо, тогава аз и сестра ми бяхме още деца.

– Родителите ти тук ли живеят?

– Не. Преместиха се във Флорида преди три години.

– А сестра ти? – поинтересува се Джеймисън.

– Почина преди четири години.

– Много съжалявам. Била е съвсем млада.

– Да. Имаше труден живот.

– Какво друго можеш да ни разкажеш за Братята? – попита Декър след кратко мълчание.

– Те са заклети пацифисти. Заради това част от хутеритите, най-голямата група анабаптисти в страната, са били преследвани по време на Втората световна война.

Декър кимна.

– Добре, открихме къде е живяла и какво е работила Креймър. Но какво знаем за работата ѝ като ескорт? Каза, че не си сигурен дали наистина се е занимавала с това, макар че си познал снимката ѝ в онзи сайт. Убеден ли си, че е тя?

– Да.

– Как така?

– Свързах се с нея чрез сайта. Уговорихме си среща. В евтин пансион на другия край на града. Отидох там преди нея. Когато се появи, ѝ показах значката си.

– Не я ли арестува? – попита Джеймисън.

– Не.

– Защо? – учуди се Декър. – Ти си полицай. Тя е нарушила закона. Всичко е ясно.

– Опитвах се да ѝ помогна. Положението ѝ нямаше да се оправи, ако влезеше в затвора. Креймър имаше нужда някой да я подкрепи, да ѝ покаже пътя. Изглежда, се провалих…

– Когато се срещнахте, тя призна ли, че предлага секс срещу пари? – попита Декър. – Вчера спомена, че не си бил сигурен с какво точно се е занимавала.

– Не, не каза, че е проститутка или ескорт, а че се чувствала самотна. Уреждала си срещи с мъже през сайта, но никога не вземала пари от тях. А и невинаги правели секс. Понякога само разговаряли.

– Да, бе! – възкликна скептично Декър.

– Освен това не беше облечена като повечето проститутки, които съм срещал. Дрехите ѝ бяха съвсем обикновени.

Сервитьорката им донесе закуската и те започнаха да се хранят бързо, тъй като ги очакваше много работа.

Преди да излязат, Декър попита:

– Проверил си отпечатъците ѝ в ИАСИО, нали? За да видиш дали има досие.

Той имаше предвид Интегрираната автоматизирана система за идентификация на отпечатъци на ФБР.

– Да. Как разбра?

– Това е единствената причина да сме тук. Пуснал си я в базата данни и в кабинета на някоя важна клечка в Бюрото се е получило предупреждение. После си получил нареждане от федералните да изпратиш докладите във Вашингтон. Именно така са разбрали за случилото се.

– Значи ФБР наистина се интересува от нея? – попита Кели.

– Интересува се от всички – отвърна Декър.

– Но аз не открих абсолютно нищо. Явно и при вас няма криминално досие на Айрин Креймър.

– Възможно е да има, но под друго име – предположи Декър.

– Но ако на тези отпечатъци съответства досие под друго име, федералните трябваше да ни уведомят – каза раздразнено Кели. – Сигурни ли сте, че не криете нищо от мен?

– Честна скаутска!

– Хич не ми приличаш на скаут.

– Никога не съм бил. Време е да тръгваме. Очаква ни натоварен ден. Някой е отговорен за смъртта на Айрин Креймър. Трябва да го открием – отсече Декър и тръгна към изхода.

Кели го изгледа замислено и се обърна към Джеймисън:

– Що за човек е партньорът ти?

Тя се усмихна и каза:

– Скоро ще разбереш.